Казвала съм вече, че някак си съм си разделила сънищата в различни групи. Не мога да кажа, че има някакъв хомогенен принцип, по който ги сортирам – по-скоро е някакво вътрешно усещане и това не значи, че не се преплитат. Може да има такъв от паралелна реалност, но да има и нещо, което съм видяла и да е свързано с паралелно измерение или нещо подобно.
Този сън е от тези, че вътре става дума за нещо, което ми е изцяло непознато – никога не съм го чувала. Знам, че сега някои ще кажат, че ние възприемаме много информация и тя се запечатва в несъзнаваното ни и т.н. Нямам против всеки да вярва и да разбира нещата по своя си начин. Този е моят 🙂
Не мисля, че сънят е нещо впечатляващо, макар че за мен беше приятно емоционално преживяване, за вас едва ли ще е нещо интересно. Но пък непознатата част от сънят ме свърза с нещо много интересно..
“ Намирам се в един много голям супермаркет. Спомням си, че търся червени домати. Останали са ми маслини в къщи и искам да направя спагети. Обаче не виждам домати. Оглеждам се. Няма. Има разни други неща. Мисля, че в началото на супермаркета имаше няколко вида, но тук нямаше. Имаше една жена, от персонала, която зареждаше със стока, попита ме какво търся. Отговорих и че търся домати. Тя ми подаде една тарелка пълна с праскови – от онези, които са сплескани (не знам точно как се казват) – вътре има цели праскови и нарязани на парчета. Тя ме пита, какво има вътре в тарелката, която ми е подала – като че ли не вижда…. Казвам и: ” Праскови, от сплесканите!” Тя започна да се вайка и да търси домати. Аз и казах да не се притеснява, че съм видяла домати в началото и ще се върна там. По земята има стока и боклуци, найлони – внимавам да не ги стъпча. Виждам, че се задава управителя на магазина. Нещо говори на жената, при която аз бях до сега. Мисля, че и той я попита, какво търся аз, но аз продължих да си търся доматите. Малко се позагубих. Стигнах до касите – до Изхода. Там имаше две каси, но нито една касиерка. Имаше хора, които се редяха на опашка. Имаше някакъв възрастен мъж, който се възмущаваше, че няма карта с точки, ако има може да е на едната опашка, ако няма не може. Искаше да си открадне от тези точи или нещо такова. Аз продължих да търся домати и се отдалечих от касите.
Някъде по пътя попаднах отново на управителя. Той ме прегърна някак свойски. По принцип, ако беше някой друг, нямаше да ми е приятно, но този човек го усещах близък. Не мога да кажа защо, нито тук, нито тям. Започна да върви заедно с мен и ме попита, някак спонтанно:
– Кажи ми, какво загуби и повече никога не се върна?
– Нежност – толкова бързо изкристилизира отговора в съзнанието ми.
Той нито ме поглеждаше, нито ми каза нещо. Той среща някаква своя позната и се поздрави с нея, но не се отмести от мени и аз останах заклещена между тях двамата. Опитах се да се измъкна без да ги разделям. Тук се случи така, че мислите ми и реалността започнаха да се сливат. Всичко изглеждаше еднакво реално. В крайна сметка, някак си успях да мина и да се отделя от тях. Продължих си по пътя – да търся домати :). Намерих нещо като мини фермерски пазар, в самият магазин. Имаше 5-6 сергии на производители. Започнах да оглеждам за домати. Спрях се на една сергия. Имаше два домата. Загледах се по тях, защото бяха по 6лв., а не ми се даваха толкова пари. От някъде се появи отново и управителя и застана до мен.
– Какво? Не е толкова зле Дебелата Гулда – ми каза някой.
Беше продавача от съседната сергия, беше се появил по някое време, защото го нямаше преди това.
– Моля? – попитах аз.
– Дебелата Гулда – повтори той – Имали сме къде къде по-зле от нея.
Той ми показва една голяма краставица ;), която е доста попораснала в долната си част и аз се разсмивам.
– Не, не, тя си е много добре. Аз търсих ………. – не довършвам изречението.
Продавача завъртя краставицата и тогава видях, че това всъщност е някаква риба..
– Оооо ………. – възкликвам аз – Тя си е много хубава, но не е трябвало да я убивате.
Останах замислена, защото Дебелата Гулда, дори и на риба не приличаше, а по-скоро на мини човек.
– Тя е точно……………….. като човек. Не е трябвало да я убивате – повторих аз.
След това се събудих.”
Нямаше как да не потърся това име. Коя беше тази Дебела Гулда. Никога не бях чувала това име. Знаех, че за за мен не значи нищо, но явно за този човек значеше нещо, щом така я беше кръстил тази краставицо-рибо-човек. И потърсих, както и друг път правя в такива случаи. Винаги излиза нещо интересно.
Този път ме доведе до един разказ на Ерик Франк Ръсел – “Краят на дългата нощ” (The Night Final, 1948).
Бях особено развълнувана от този разказ – интересен, много интересен, през цялото време, пропит с много силна Енергия и с неочакван край. След като го прочетох, освен че бях дълго време много развълнувана – все още не знам защо точно – но си повторих, че добре правя, като гледам нещата под повърхността, макар и да е трудоемка работа :).
Ето линк към разказа : https://chitanka.info/text/29030-krajat-na-dylgata-nosht
Но го има и издаден под формата на книжка. За мен беше напълно непознат, за вас може да е стар познайник и това да ви накара да си спомните коя е Дебелата Гулда 🙂
English 
Bulgarian