“ТОЧКА НА ИЗБОР”

Били ли сте в тази точка – “Точка на Избор”?

Разбира се, че сте били! Дали сте го осъзнали или не е друг въпрос…. Дали изобщо ви е важно, още по-друг въпрос. Като че ли тази концепция за Избора е доста изтъркана. Толкова се говори за него, че дори човек не смее да каже, че няма идея за какво става дума. Явно една част от хората, правят такива Избори “за закуска”, а други …. се развиваме бавно 🙂

Мислих си, да мина направо към Втория етап на темата, поне така седи в моята глава, като Втори етап, но сега ми се струва, че е добре да включа и няколко неща и от Първия етап.

Така нареченият Първи етап (наречен е от мен така, да не се втурнете да го търсите някъде из пространството) –  грубо го локализирам, като събития случващи се във Външната реалност. Там, където те питат от кое сирене искаш и колко точно. Може да ви се струва смешно, но и тези избори са на това ниво. Ако ви се струва, че да смениш работа е по-голям Избор от това да си купиш сирене, значи е време да осъзнаете, че имате някакъв личен проблем с разни размери и мерене :Р И така, за тези Избори говорим. Макар че, осъзнавам, че някои изглеждат изключително драматични и ще искате да си ги придвижите по-напред в класацията. Все пак нали е Кралица – Drama Qween. ….  Дали да го направя, кое точно да направя, как да го направя… Звучи ви познато, нали?! И да уточня, казвам “грубо”, защото няма нищо, което да се случва само във Външната реалност – но в момента наблюдавам това, което се е проявило там.

Е, това е Първи етап на Избора.

Дет се вика, “виновника” за този разказ е един такъв мой Избор от Първи етап. Направих го преди известен брой години – повече от 10. ………………. Тук да му отдам минутка мълчание. Беше дълго отлаган, мъчителен,  болезнен, обострен, закъснял – в най-неблагоприятната си форма. Беше се превърнал в най-уродливото присъствие в живото ми и все още беше труден за правене. ………………….. Още една минутка да му отдам. Не че той има нужда, но аз Да.

Колко пъти съм се чудела, защо стигнах до такъв момент. Как го отгледах да порасне толкова много, че да не мога да го изкарам през вратата 🙂 Мъчителна гледка  …. Но все пак трябваше да го изкарам от там. Много ми се иска да не философствам тук. Имам толкова много места, където да го правя. Моля те, Боже, дано не и тук! Сериозна съм!

Първо си мислих, че съм толкова объркана, че изобщо не знам кое къде да сложа, камо ли да разбера, че трябва да се избира нещо. От друга страна, вътрешното ми усещане беше на някаква зрялост и стабилност (Сега като се замисля, това усещане сигурно е идвало от минал живот :Р) След това си мислих, че съм слаба, че нямам достатъчно сила да взимам решения  и затова дори не съм смеела да се замисля, какво искам, как го искам и кога го искам. Като го гледам от настоящето, това може и да е вярно, но само частично и не може да го обясни, нито изчерпа, по-скоро е само някаква рационализация, която има за задача да скалъпи “алибито” на официалната история. Само да вметна, че рационализациите са по-скоро удобни прийоми на сценария, който сме решили да разиграем и обикновено, ако се опитаме да ги свържем с нас на съдържателно ниво, започват да издишат като дебел чичка, който се опитва да диша, докато е натъпкал в устата си две кюфтета, половин филия хляб и хрупкава скилидка чесън. Муахаха…. Няма да доказвам, защо не уважавам този аргумент (на рационализацията) достатъчно, ще трябва да ми се доверите 🙂

И така, в моя случай става дума за работа. Ще уточня, че беше “собствен бизнес” – защото ми се иска да покажа, как уж нещата са различни, но всъщност са едни и същи. Като да се разберем, че на вас сега като го гледате от вън ви е много по-подредено, отколкото на мен тогава, долу в лай..та. Подробностите може да са ключ към знанията, но също така и пълна кофа с ла…

След дълъг и мъчителен период аз “реших” най-накрая да прекратя този собствен бизнес. Така бих казала, от позицията на собственик, но всъщност той ме беше прекратил, като беше изстискал и последните капки от жизнените ми сили. Краят изглеждаше по-скоро като “Не мога повече!”, а не като ” Време е за промяна!” или пък “Вече искам нещо ново!” или т.н. Тези моменти са много трудни, защото толкова си се отклонил от всеки път, пътечка или дори безпътие –  все пак и за да вървиш по тях ти трябват жизнени сили, а ти нямаш такива, (Какво е един пътник без Път и един Път без пътник!). Така че, по-скоро се намирах на място, където няма никой жив. Което и  да е това място, там бях. Имаше и голямо Отчаяние. А вече знам, където е Отчаянието никой не може да ти помогне – нито от Оня, нито от Тоя свят. Пазете се от Отчаянието!!! В скоби – разбира се, че не бизнеса ме е изстискал, а аз самата себе си изтисках, но в случая, в тази история той е този герой. Трябва да сменяме перспективите, за да обясним каквото и да било, иначе не става.

Друга характерна черта за този така “осъзнат” избор, направен от мен е че не разбрах как от едно място се преместих на друго място. Честно казано и сега не мога да си спомня, няма и как. Ако трябва да си припомним нещо трябва да осъществим връзка с нещо, което може да идентифицираме, което е било някак си класифицирано. А такова нещо за този момент НЯМА. Но тогава за “новата си работа” мислих  с надежда (иска ми се да напиша тази дума с главна буква, но ще има да се чудите за коя Надежда говоря :)) Наистина можех да кажа, че това е нещо ново. Работата нямаше нищо общо с бизнеса. Работа ми беше свързана това, за което се обучавах. Голям късмет извадих. Чувате ли го и вие този Fresh start, на чисто … Мдааа… 

Оказа се, че се намирам в същата динамика, но различен сценарий. Схващате ли вече? Новата работа беше също така мъчителна, изстискваща, безкрайна, безперспективна. Аз все още не разбирах какво става. Този път се промени нещо свързано с края. Не знаех много неща, но бях взела решение да си тръгна от там. Отново бях закъсняла и бях отчаяна, затова и пак преживях изключително тежък сценарий за този край. Но в крайна сметка, за този имам повече спомени 🙂

Прелях се отново към нова работна ситуация. Отново започнах да  работя за себе си. Беше по специалността, за която се обучавах и вече бях натрупала опит. Минаха отново доста голям брой години и на този етап. Казах ви, бавно се развивам – винаги са по много годините. Пфу. В този трети период срещнах трудности, които не бях срещала в предишните два, но бяха еднакво горчиви с тях. Както се казва: Може да съм ниска, но за сметка на това съм дебела 🙂 Аз съм много, много различна от онзи първи период, в който имах собствен бизнес. За този период имам много много спомени. Много, много мога да разказвам … И все пак се оказа, че от дадена гледна точка не съм си сменила мястото …, нито сантиметър. Все пак, да поизмерим нещо :)))

И тук трябва да поканя да влезе Вторият етап. Идеята за Втория етап води със себе си и идеята за многопластието (многопластността :)), в които живеем. Там е Вторият етап. Не, няма линейност във времето, по отношение на тези пластове. За някой адепт със сигурност събитията винаги се преживяват в различните пластове едновременно, но за мен това разбиране дойде чак сега. Сега виждам, че е имало улики за него, през цялото време, но уви в тази точка на Избор се случи Чудото за мен и успях  да разбера, че съм заровила трупа само с дъбови листа …..

Минаха много години от както “собствения ми бизнес” и аз се разделихме … Но през цялото време,  и до ден днешен понякога се появяваше в сънищата ми. Много често сценарият беше, че се завръщам там след дълго отсъствие – някои неща изглеждаха различни, но отново преживяванията бяха неприятни, но запретвах ръкави да върша работа. Причината поради, която го сънувах ми убягваше винаги. Мисля, че дори избягвах да си помисля, че всъщност има такава причина. Беше в регистъра на чисто и просто ” Пак го сънувах” – без продължение, без разсъждение, само с лош сутрешен дъх. Ще отбележа, че в тази история е свързан и близък за мен човек и при него положението беше подобно – преживяването се завръщаше отново и отново в сънищата с разлики в сценариите, но все пак беше там. И въпреки това, аз бях убедена, че тази история е зад гърба ми, че е в миналото. Да, може би имаше някои аспекти, които бяха твърде болезнени за мен и може би за това все още се завръщам там, в опит да ги интегрирам – така си мислих, когато изобщо мислех за това.

Сега като го гледам, разбирам че на по-дълбоко ниво, нищо не е било приключило. Бизнесът, дет се вика разцъфтяваше във Вътрешния ми свят и където и да отидех отново преживявах същината на символичното му съдържание.  За този първоначален период от живота си казвах ( това беше споделено преживяване и с другият ми близък човек, в тази история), че са “тъмни тъмни времена”. Казвах го, но не знаех какво точно казвам, не знаех колко е вярно това.

Оказа се, че ако изборите ни не са подкрепени от такива и на по-дълбоките нива, си остават само на повърхността. Като да си избираш кой филм да гледаш –  отваряш папка “Романтични филми” и започват да се редят заглавия и различни истории и актьори, но в същността си съдържат една и съща тема. Това е ключовият момент – Коя е темата и какво значение има тя за нас?

Не мога да проследя, как точно този път успях да видя повече от предишните пъти, защото твърде много нишки се втъкават във всяко една такава линия в живота ни, но ще споделя много интересна намеса от моите Помощници, която изкристализира и свърза голяма част от тази история:

” ………………… Мисията ти този път беше, да се радваш на Живота! Прекара много години в Тъмнина – тъмни години… Вярно, че ти бяха полезни, много научи, но сега трябваше да се радваш на Живота. Затова казвахме, а и ти усещаше, че си се позагубила. Не е фатално, но не беше излишно да се порадваш. Вместо това, ти потъна в Тъмнината. Не го приемай с лошо – това е много работа, но не е в съответствие с първоначалния план. Сега си на кръстопът. Можеш да продължиш да работиш в Тъмнината или да се върнеш на първоначалния план, да се радваш на Живота! Вече го изпита какво е и можеш да направиш избора.

Какво значи да се радваш на Живота ли?

Да се радваш на всички негови проявления 🙂 Това е голямо разнообразие и също не е лесна Работа. Животът също е сложно творение. Да знаеш, няма мързелива Работа. И да се радваш на Живота е Процес и не е дадено на всеки. За теб беше дадено, защото беше много подходящо след толкова дълги години на Тъмнина (имат предвид за минали животи).

И така, влез в тази Енергия, огледай се, отпусни се и вземи решение на къде да продължиш 🙂 С “бизнеса” или без “бизнеса” (думите тук ги заменям, защото са твърде конкретно е назоваването), в Тъмнина или без Тъмнина 🙂 Схващаш ли сега?

Да, ползвай всеки ресурс, който имаш.

Не, Душата ти няма да се сърди. Искаше да е на Светло и Радостно, но ще те подкрепя и в Тъмното.

Реши, виж какво Искаш. Възможности ще има и в двете посоки. Няма dead end, спокойно!

Може да ползваш всичко около теб, буквално. Не само инструменти, но и хора, средата, събития 🙂

Как ще разбереш Избора?

Ха-ха-ха. Той е само вътрешен. Няма да има нещо външно, като две кутии или нещо такова. Защото е Осъзнат Избор,  не е на сляпо, та да се чудиш коя кутия да Избереш. Така че, само вътрешно реши и ще завалят възможностите в едната или в другата посока. В момента е празно, защото си в Точката на Избор. Да, странно е от ваша гледна точка. Но времето за Избор, може и така да изглежда. Външните сетива да са заглушени, за да могат вътрешните да работят и да решат. Вътрешен Избор ти предстои. Забава, Веселие или Работа 🙂 Как звучи само. Уж е лесно, но не съвсем. Имаш известно време в тази точка, но не го просрочвай, защото ще изгубиш синхроничността, ще станеш в диссинхрон с тайминга на събитията. Сега си с чудесен въпрос, в чудесното време. ………….”

Благодаря, отново на Помощниците си, които винаги са наблизо и готови да споделят своя опит и поглед  🙂

В моя случай, изглежда темата ми се манифестираше по толкова очевиден начин, че нямам как да е по-добре, но осъзнавам, че в други случаи това може да е далеч по-индиректно. Може изобщо да не се появява като повтарящ се сън, а да е нещо, което си сменя непрекъснато формата и да не е непременно сън, а да се излъчва по друг канал на Несъзнаваното. Но не мисля, че това е проблем –  под каквато и форма да се проявява, защото същността на темата ще се разкрие, когато настъпят подходящите условия.

И все пак: ” Вие имате ли повтарящи се теми, образи, предмети в сънищата си ;)”

Мисля че,  на този етап това е всичко, което имах да споделя….