ПАРЧЕ ТОРТА

 A PIECE OF CAKE ;)))

Като че ли, продължавам темата по манифестирането, но някак се измества фокуса в друга посока. Когато нуждите спрат да викат, започва да се освобождава място за Смисъла. Като под нужди може да се разбира, както буквално поведение на повърхността т.е. във външната реалност, така и това нарцистично състояние на Аза, което се намира в изключителна несигурност и изискванията, които отправя към реалността (и външна и вътрешна) са “на живот и смърт” – трябва да направиш точно това, този е точно такъв, какъвто ти казвам, ситуацията е точно такава, каквато аз я виждам …. Там нещата изглеждат прости, еднопластови, кристално ясни, всичко ненужно и объркващо е изрязано.  Точно в това състояние е много важно да се търсят и изработват инструменти за контрол над вътрешната и външната реалност. Азът не търси обективната, действителната реалност, но търси контрол – не може да си позволи друг механизъм на функциониране.

Когато Азът започва да се чувства не толкова заплашен, тогава може да допусне да се отпусне на шезлонга си на брега на морето и да започне да наблюдава какво се случва около него, да изучава, да се свързва с външните  и вътрешните си обекти. Затова не може да излъжете никой, като се преструвате, че личността не съществува. След като се преживее първоначалния шок от милионите ограничения, в които сме се напъхали  (от гледна точка на душата), можем да започнем да работим по същността. Личността е част от тези ограничения и също ще се наложи да поработите с нея, едни 10, 20, 30 години 🙂 Е, хайде – и там важи правилото “докато смъртта ни раздели” (за сега няма да се опитваме да работим с множеството личности, а само с тази, която е изкристализирала във външната реалност, в този живот).

Знаете онези анимации, в които показват как множество сперматозоиди са се запътили към яйцеклетката, толкова целеустремени. Има всякакви индивиди – най-бързите, хитрите, големите …. , всякакви неща им се случват по пътя … И там някъде един сперматозоид, нищо особено като цяло – леко, бавно спокойно си разглежда и тогава сякаш яйцеклетката го пуска да влезе ….  Нещо такова се случва и тук  на Земята – повечето хора ще си останат някак целеустремени, но така и няма да разберат точно на къде се тръгнали, нито пък ще стигнат до там 🙂 Не знам каква е голямата идея, но е ясно, че и един може да свърши работата :)))) Тази сцена може да я разглеждаме и на индивидуално ниво – за да стигнеш до състоянието, в което може да съ-твориш реалности, са необходими определени условия, които да се развили у теб, Да, може и преди това да взаимодействаш и да си част от всичко, но според мен съ-творяването е  състоянието на Съзнанието, затова дори някои от напористите сперматозоиди стигат до яйцеклетката, но Пътя остава затворен за тях и те си остават да съхнат там някъде заклещени. Знам, че от тук тръгват много аспекти по тази тема, но само този разглеждам в момента. Казвам го, защото самата аз усещам как и другите ме дърпат :))), но Не, няма да ходим натам сега.

Сега, като говоря тези неща, да не си мислите, че съм стигнала до там. И аз все още съм само целеустремена :))) Но понякога изтънява завесата и виждам някои контури (поне така го усещам, все едно го знам). Та, някъде там усещах, че тази работа с манифестирането на каквото си поискаме, понамирисва. Ако вие сте от тези хора, които усещат, че мога да си манифестират всичко по всяко време, супер, продължавайте си във вашата посока – на мен ще ми е интересно да разуча какво и как правите …  Но в моята реалност нещо не пасваше. Да се опитвам да изпитвам, да усещам и да преживявам нещо, което не преживявам не се получава. А имаше времена, в които бях доста добра във фантазирането и можех там да си живея, толкова силни бяха преживяванията и емоциите.  Фантазирах си за нещата, които исках и аз вече имах чувства към тях. И с тези инструменти създавах фантазиите. Съвсем по детски. Като нямаш нещо си го фантазираш, че го имаш :))) Повечето то тях не се сбъднаха – а бяха заредени с толкова много силни емоции и желания, че как не експлоадираха, не знам. А, манифестация йок 🙂 Тогава изобщо тази дума не съществуваше в живота ми.

Като започнах да питам помощниците от Оня свят, Какво става бре, защо не получавам нищо, ама ха??? Те, само повтаряха, отпусни се, радвай се на “малките неща”, които имаш и не гледай в празнините (перифразирам и се губи от смисъла, но няма начин). Но аз продължавах да си бъда само целеустремена. Въпреки че се опитвах да държа думите им в съзнанието си, те си оставаха на повърхността и не ги разбирах, не можех да се свържа с тях. След това малко по малко, след като се примирих, че трябва да се задоволявам с “малките неща”, стана ясно, че те изобщо не са малки неща, а нещата,  до които в момента имах достъп, и можех да преживея емоциите и желанията си там. Разбирате ли?! Има толкова много ограничения, от различен произход, по нас, че малко емоции и желания няма да са разпознати като “забранени”. Често тези “безопасни” желания са малки, само те са останали не-забранени, не-кастрирани, не-цензурирани. Затова това, което може да направим в този момент е да се отпуснем, да приемем положението си и да канализираме съзнателно съзидателната си енергия именно в тези отворени вратички – чаша кафе, парченце шоколад, парче торта, нова чашка, изобщо всичко, на което може да се насладите в пълната му форма, без да чувствате страх или вина или да сте направили жертва …. Може да е само едно, но в него да има пълната чистота. Ако няма такова нещо ще трябва да се върнем на подточката за работа с личността … и да върнем способността и за преживяване на Радост – без това преживяване, няма как да се случат нещата (може да е и Зло-Радост, но пак си е същото ).

На този етап, на идентифициране на желанията и емоционалната ни привързаност към тях, може да се зацикли с години – често бъркаме Възбудата с Радостта, онази пътеводна Радост, която идва от Интуицията. Ако трябва да посоча една разлика, която да е ясно разграничима, между Възбудата и Радостта, то това би било, че при Възбудата има онова усещане за непременност, за притежание, за  желание за успех ….., докато Радостта, тя е по-скоро като тихо вълнение, вътрешно и няма изисквания –  като среща –  тя вече се е случила и няма какво да се иска от нея, само я преживяваш. В крайна сметка може с години да си мислиш, че искаш нещо, но всъщност никога не е било така. Радостта не единствената притегателна сила, има и други. Затова е добре да се задълбочат познанията ни, за собственото ни функциониране в тази Реалност. Накратко – “Не се гаси туй що не гасне” и  обратното Не се пали, туй що не гори (доста посредствено, но това е положението). Тук стигаме до една голяма дилема – Човекът Е  или Човек се Става. Знаете, че когато стигна до такава точка на противоречие, съм убедена, че изпускам нещо. Има много привърженици  и на двете идеи. Поотделно си съществуват без проблем, но ако човек се опита да ги свърже, нещо липсва.

За сега няма изгледи да намеря липсващото парче, но знам, че при мен опитите да имитирам “огън”, завършват трагично – както някой беше казал ” А, толкова исках да те искам” 🙂 Така, че до тук не изглежда да мога да творя себе си, по образ, по който аз искам. По-скоро съм от тези, които се опознават …..бавно…., ама много бавно ……

Май дойде време за съня 🙂

(Сега се зачудих нещо… Винаги си мисля, че след като позиционирам съня в някакъв контекст, всеки ще го разбере по начина, по който аз го разбирам…. Май това е доста нарцистично…)

“С един мъж влизаме в едно заведение. Не ми е познат този мъж от реалността. Усещам го като близък познат, може би приятел. Заведението прилича на сладкарница. Това е откриването и има доста хора. Изпитвам леко неудобство – като че ли ние не сме канени на откриването. Не че има покани, но усещането е като, че да съм се възползвала от някаква информация …. Знам, че никой няма да ни изгони или нещо подобно, но все пак усещането си беше там. Хората вече се бяха наредили на опашка, а заведението не беше никак голямо. Имаше един мъж и една жена зад щандовете, които щяха да обслужват. И двамата изглеждаха така сякаш не им се занимава с това и не искат да са там. Никакъв ентусиазъм. Мъжът беше вял и отпуснат, а жената беше по жизнена и чевръста, заради тревогата си, но не и заради желание. Все пак, въпреки тях, наоколо имаше много апетитно изглеждащи десерти. Бяхме застанали малко в страни от опашката, но на нивото на щанда, където се взимаха и плащаха десертите. Първият клиент беше един по-възрастен мъж. Жената започна да му показва различни чинии с десерти – имаше сладоледи и торти. През това време ние излязохме навън. Там имаше наредени обикновени пластмасови маси и столове, но бяха големи и хората трябваше да сядат заедно, дори и да не се познават. Вътре нямаше места за сядане. Мъжът, който беше мой познат, седна на едната маса и около него имаше доста хора. Аз останах права. Поговорихме си малко. Не помня за какво. След това аз влязох, за да си избера някакъв десерт. По чудо в момента нямаше никакъв клиент вътре. Зад щанда се виждаше само вялият мъж, който продължаваше да гледа апатично. Доближих се и той се оживи, даже извади да ми показва чинии със сладоледи, с много хубави форми и цветове. След няколко секунди ентусиазма го напусна и раменете му отново се свлякоха в апатичната си поза. В този момент,  в подкрепа дойде жената, която извади от някъде някакъв каталог или нещо като меню, в които имаше хубави снимки и описания на десертите. Започна да го разлиства пред мен и да ми разказва по малко за всеки десерт. Всички десерти изглеждаха толкова апетитни, изобщо дори не можех да си избера – всичко ми харесваше. В този момент, тя отново разлисти менюто на следваща страница и аз я видях – моята торта. Още преди да сме стигнали до нея, аз знаех че е тя. Посочих я с пръст и казах : ” Малиново или ягодова шоколадова торта?!”, ” Да, точно така!”- отговори ми жената. Уточни, с кой от двата плода е, но аз така и не запомних, защото нямаше значение – това беше моята торта, всичко друго бяха подробности. Тя ми отряза парче от нея. Аз бях толкова радостна. Зад мен от някъде се беше появил един мъж на средна възраст и водеше периферен полубеззвучен разговор с жената. Но аз не се интересувах от тяхната комуникация. Не усещах да има нещо притеснително и се бях отпуснала да се радвам на тортата си. Извадих портфейла си  взех една банкнота от 10лв. Не знаех колко струва тортата, може и да стигнат, ако не стигнат имах още. В този момент мъжът нещо ми каза, май нещо за тортата. Каза го някак много тихо и скромно. Не го чух, но се усмихнах в отговор. Тръгнах да оставя банкнотата в чинийката за парите, но видях, че там има някакви дребни пари. Затова реших да я подам директно на жената:”Тук има някакви пари, но не са мои…..” – казах и аз, ” Да, това рестото на господина, той плати тортата ви! ” – отговори ми жената. Сега разбрах какво ми е казал мъжът – че иска да ми плати тортата 🙂 Не знам, защо е поискал да го направи. Искрено му благодарих и излязох. Бях изненадана и от срещата ми с тортата и от постъпката на господина. Като че ли, някъде усещах, че моята детска Радост за тортата му е донесла и на него някакво топло преживяване и е поискал хем да стане част от него, хем да го допълни ….. Навън, моят познат беше се преместил на друга маса. Все още имаше много хора по масите и се чудех къде да отидем, за да можем да седнем заедно. Не помня, дали успях да му разкажа за това, което се случи вътре, но си мислих да го направя.  И на яве и на сън, беше чудесно преживяване. Точното място, точните хора, точните преживявания, точната торта :)))”

Все още съм с усещането, че всичко ще е кристално ясно, щом като сънят бъде прочетен. Но …. мисля, че смисълът му все още е на някакво по-ефирно ниво и още трудно прави прехода в думи. Затова ще го поразгледам малко. Като за начало, явно съм направила нещо, което по принцип не бих направила за да съм там – явно бях нарушила някакви правила. Това може да го мислим в няколко аспекта, като да са преминати някакви забрани, който са направили възможно  вече да бъде достигнато това Удоволствие/Радост, а също като нещо, което те е водило точно към това събитие, в точно този момент. Странно е, че само към моя познат нямам никакви асоциации – изобщо не знам какво точно прави там. Но другите персонажи са много интересни и доста по-разбираеми – като представители на различни етапи, в които човек се намира преди да успее да намери Пътя си ( който се оказа, че е множествен многократен акт, а не просто някакво единично събитие или съществувание  :)) Мъжът с увисналите от апатия рамене – представител на етапа, когато не знаеш изобщо къде се намираш и дори нямаш идея, че може да има нещо различно от това, което си в момента. Мисля, че затова, когато се свърза с моята енергия, тя му въздейства само като електрошок , но нямаше подходяща почва, да остане по-трайно състояние. Все пак и такива електрошокове може да се изключително полезни в този етап, защото ти дават шанс да усетиш различното, дори и за секунда – тя е напълно достатъчна. Жената се намираше в друга фаза – на примерния ученик – тревожи се за всичко, знае че има нещо повече и го иска, но не знае как да стигне до него, затова изстисква себе си, до последната капка, но няма и следа нито от Удоволствие, нито от Радостта. Мъжът, който ми плати парчето торта, беше успял да се свърже най-силно с преживяването ми. Първоначално мислих за него, като някой на една крачка от този момент. Че е на етап да вижда събитието и след това вече може да отиде и той на същото място, но след това разбрах …. Той беше отдавна там, дори и много повече от Там и затова се намеси толкова деликатно, ненатрапчиво, но пък и знаеше колко ще обогати моят момент – той трябваше да го Валидизира с подаръка си …… Той беше самата манифестация …. Точно тази част ми е най-трудна да назова. Манифестацията е моста, който свързва желанието ни с обекта на желанието ни. Мислете моята банкнота като символичния израз на моята сигурност. Дошъл моментът, в който съм успяла да уловя и да преживея аурата на събитието, точно преди то да се случи и бам ….. – манифестацията тогава ти плаща тортата. Затова в този сън, за разлика от много други няма цени. Те са без значение. Сметката ще се плати от манифестацията, ти само трябва да уловиш момента и да знаеш, че се случва. Мислите ли, че визуализирах или напъвах да правя нещо подобно.. Не, просто отидох на срещата с Парчето ми торта :)))