Тази тема я започвам по молба от Оня свят, но със заявка от моя страна. Като започна да се оформя ми се струваше странно да е толкова важна. Чудих се, защо пък толкова да държат на нея. Няколко дни я държах така само във формата, в която ми я бяха задали – като структура. Знаех, че явно е важна и то че е важна към този момент, обаче аз на някакво ниво се опитвах да я обезценя и отхвърля. Само идеята, че това е нещо важно ме караше да се връщам и да продължавам да правя опити да се потопя в нея. Сега, след като успях да го направя, осъзнах, че тя е част от антуража ми, години години наред. Сега не я преживявам толкова болезнено, но част от мен нямаше желание да се завръща към нея. Не се изненадвам.
Не знам, дали съм споменавала, но когато започвам да пиша нещо, аз съм наясно, че това е темата, че съм свързана с нея, но къде ще му излезе края нямам никаква идея. Начина, по който пиша е някаква форма на жив процес, истинския смисъл на думата процес, нещо се случва и с мен. Както вие четете и не знаете какво следва, така и аз – пиша и чак като наближа разбирам, какво ще е следващото изречение. Забавно, нали 🙂
Сега ще видим, какво ще излезе от тази работа!
Не знам от къде е започнала тази тема, при мен. Не знам как точно се е оформила, но мога да кажа, че доста добре познавам страната на Трудният Избор. Това е състоянието, в което човек е отворил широко обятия и се хвърля в огъня с най-голямата решителност, на която е способен. Не че няма и друга алтернатива на събитията, но човек не е способен да ги види по друг начин. Единствената възможна гледна точка е Трудната, дори Невъзможно Трудната. В това състояние човек не си дава възможност да преживява никаква лекота, дори и празниците са под тежестта на различни товари. Но, като че ли това не е достатъчно, а в добавка е и някаква самоотверженост да се свърши всяка работа де що има наоколо в полезрението. Странното е че ако следвах пътя на логиката бих си помислила, че такъв човек е много отчаян и изморен, но не е така. Всъщност моментите на отчаяние са доста редки, кратки са и дори тогава няма разрешение за почивка от трудните задачи. Така изглежда Живота в тази перспектива – Мъчнотия до шия. Ако мога да отгранича, само с описателна цел, някаква територия, в която се разпростира този модел, бих включила цялата територия на Съзнанието, Поведението, Мисловният свят и част от Несъзнаваното, която е директно свързано с тези Програми и съответно рефлектират върху представообразуването (редактора ми казва, че си измислям твърде много несъществуващи думи 🙂 ). Общо взето, това е една доста добре смазана машина, която работи неуморно, подхранвана от собственият ни творчески потенциал, който е впрегнат да работи в параметрите на определена Програма.
Това, което ми подадоха, като важен момент от този начин на функциониране е произхода му или поне някакво разбиране по въпроса. Това определено е характерен модел за функционирането в Старият свят и е в синхрон с темата за Греха и Изкуплението ……….
В тези дни, в които горях в собствените си огньове, започнах да моля за помощ, за разбиране, Защо преживявам това. Наистина това са първите опити да се свържа с Оня свят (поне съзнателно). Много добре си спомням този момент. Информацията, която бях успяла да получа бяха няколко думи – не стига, че беше оскъдица, а и звучаха потресаващо. Сега разбирам, че да получа, дори и тези думи е било цяло чудо – нямах никакъв ресурс да отворя или поддържам такъв информационен канал, но вероятно Намерението ми е било доста настоятелно и заредено с достатъчно Енергия, за да се промъкнат няколко думи. До този момент, тези думи не намираха смисъла си, нямах никаква идея защо са ми ги казали …. За тогава, по-ценното е било, че са пристигнали при мен, защото те са Енергийни бомби от Оня свят, а и са свидетелство за вече успешно инсталиран Портал 🙂 Нататък вече няма спиране на процеса. А думите бяха: ” Покаяние. Извърши грях. Вина и Срам. ……Виж през очите на Господа. Искай прошка…… Пиши ……… Вода и Кал ……… Salvation (Спасение)”. Това беше началото на Прехода за мен, преди доста години – няма смисъл да уточнявам, защото за всеки този период е различен. Това послание беше в началото на първият ми тефтер за Сънища. И от тогава пиша, пиша, пиша ….. Но да се върнем на смисъла на това послание. Много пъти съм се връщала към него и все го виждах като тъмно и садистично, макар че можех да усетя, че има и някаква Надежда в него, но все пак ме плашеше – защо тези мили ангелчетата ми говорят такива ужасни неща. Вероятно вие вече виждате, какво са се опитали да ми кажат…. Аз съм била в тази Програма, в която съм се чувствала грешница, и с толкова труд съм се опитвала да получа Прошка и пречистване – като се наказвам ден след ден. През очите на Господа, ние сме страхотни, всички ние, без значение кой каква роля е избрал да играе, това за Греха и Прошката, не са неговите изисквания, това са Програми, които успяват умело да улавят безграничния ни Енергиен ресурс. Това се опитваха да ми кажат, къде се намирам, все пак нали точно това ги питах Защо ми се случва това. Но тогава се изплаших, че те това искат от мен – още мазохизъм – все пак всичко виждах през тази перспектива. Интересното е, че до ден днешен не бях преобърнала смисъла на посланието. А това са много важни трансформиращи процеси. Защото не-обективните моменти, тези които имат някакво разминаване с Идеята си, продължават да привличат внимание, като малко дете, което все още се нуждае от вниманието на родителите си. Точно затова част от мен оставаше да гледа натам, към този момент, към това послание…. Години наред, помощниците ми от Оня свят ми подхвърляха разни неща в тази посока, за този драматичен сценарий в Живота ми, докато не намеря път извън тази Програма :). По лични причини, отново ще дам само части от някои от тях 🙂
“……… Ние сме с теб, не сме те изоставили и никога няма да го направим. Ти си наша посестрима. Завинаги. Forever!!! Обожаваме те. Неща, неща, Какви Неща. Ами “дреболии”, скъпа 🙂 Такива, които можеш да правиш само на Земята: да потанцуваш, да си хапнеш вкусно с удоволствие, да си сложиш нова рокля и да се повъртиш с нея пред огледалото. Ей такива неща. Прости, обикновени, които да ти създават радост. Все неща, които можеш да направиш веднага. Без ресурси. Без подготовка. Без знания. Без усъвършенстване. Без извисяване. Без “когато станеш По- ……”. Разбираш ли? Точно такива неща. Тук и сега. Не после. Ако си вдигнеш носа от празното, ще видиш, че има и много други неща , с които да си пълна. Просто свали очилата и смени плочата. Има безброй начини човек да бъде щастлив. Ти да бъдеш щастлива. Не си слагай рамки. Виж в момента , какъв начин ти предлага живота. Сега. После, ще си дойде с неговия избор на начин. Но искаш ли да си щастлива без атрибутите, които си избрала? Готова ли си, да бъдеш щастлива и без тях? И какво толкова ще стане, ако си щастлива и без тях? Какви са демоните вътре, които искат да принесеш в жертва щастливия си живот? А? А? А? Къде си заровила тази глава, че не чувстваш живота наоколо как жужи ентусиазирано. И ти можеш да бъдеш част от него. без условия. Сега. Веднага. Защо не искаш? Това е въпросът. А не кои са нещата. Пълно е с неща около теб. Но ти просто не протягаш ръка да ги вземеш, скъпа. Защо? Срещу кой ще извършиш предателство, ако си щастлива? ……….”
Виждате как стоят нещата, това е няколко години след първото послание. Все още се пържих в същия огън, но търсих Изход. А не е като да не съм имала подкрепа.. И то каква 🙂 И до ден днешен, като чета посланията от тях, винаги плача … , толкова е силна и любяща тяхната Енергия, че не мога да я съдържам в себе си.
“Няма за какво да се тревожиш. Всичко върви точно така, както трябва да бъде. Не размишлявай за посоката. Тя се случва автоматично. Ти само я следвай и гледай да не я изпуснеш, мислейки 😉 С теб сме. Не сме те изоставили и няма да го направим, независимо какво ще направиш или не. С теб сме. Ще имаш помощ, когато ти е нужна. Затова уплътни времето с нещо по-съществено, от мисли за посоката. Тя не е твоя грижа. А ти междувременно хабиш ценно време и усилия да я мислиш, вместо други неща, които всъщност трябва да мислиш. Знаем за човешките ви нужди и ги имаме предвид. Няма да те оставим да загинеш, само защото някой Ангел, който няма тези нужди, не е съобразил, че за вас, човеците, това е жизненонеобходимо. Толкова лесно би било да се пуснеш по гръбче по течението, като видра на водичка, и да се оставиш да те закараме, където трябва. То и сега ще стане, но ще ни трябват далеч по-големи усилия и разход на енергия. А ние, знаеш, обичаме да сме енергоспестяващи 🙂 Обичаме те, скъпа! Ако имаше едно нещо, което да искаме да ти предадем, то това би било доверието в нас. Такъв хубав живот би имала дори и сега, само ако оставиш руля на нас и просто да се наслаждаваш. Всеки ден по нещо хубаво, вълнуващо, приятно. Не само това, но то и никога не може да стане само това. Никога животът няма да е само приятен. Но твоето съпротивление към неприятното те кара да страдаш. Ако го приемеш като част от Живота и го изживяваш напълно потопена в него, то ще видиш, че не е толкова страшно и можеш да живееш и така. Просто ред от случки. ….”
Беше много зареждащо и за мен да се върна към тези послания отново. Тогава съм ги преживявала по един начин, сега по друг. Няма да се впускам в лични словоизлияния, но това е идеята, която е много важна за начина, по който ще си прекараме времето тук. Да си отпуснат и ” да се носиш по течението като видричка на водичка” ми стана любимият образ, който държах в съзнанието си. За мен се оказа, че изобщо не е лесна работа. И говоря за промяна на дълбоко ниво, не просто да лепна една усмивка отвън, а вътрешно пак да съм стиснала “руля”. Има и една такава таро карта, точно с тази картина – когато човек е толкова изплашен, че не може да позволи да му се случи нищо от вън, без той да го контролира. То, разбира се случват нещата, но въпреки това човек продължава да опитва да налага контрол. В това състояние няма лекото, няма радост, няма почивка – в края на деня може да има леко облекчение, че не се е случило нещо ужасно, но това е ….
Знам, че сега нещата се случват по много по-различен начин от преди години – по-бързо е, ако е в синхрон с плановете на Душата. Ако не е, тогава ще имате да поспорите с нея :), какво точно ще правите и дали ще има промяна в Плана.
Да избираме контрол и трудностите е програма от Старият свят . Свързана е с желанието ни за наказание, изкупление и опрощение, затова няма място в Новият Свят. Явно сега, в този момент (ако някой чете това след 5 години, значи тогава е за него момента, е настъпил тогава) е много важно да се направи “прочистване” на такива модели.
Докато пишех това, процесът беше разположен между два дни и имах сън. Още , като се връщах в съзнание знаех, че ще ми е много трудно да задържа образите от съня, но си повтарях смисъла му, защото знаех, че е важен за мен (макар, че тогава не си спомнях, че именно за това пиша тук):
” Спомням си, че имах изложба на картини с някаква друга жена. Аз не мога да рисувам, а и в съня нямаше такава идея, че мога да рисувам, но пък образната представност е нещо, което е характерно за мен. Вероятно затова беше изложба на картини. Беше голямо събитие, имаше много хора. Другата жена се интересуваше от организацията и от други светски въпроси, а моето внимание беше насочено към следващата ми задача. Пак бях яхнала онази трескава Енергия, когато вра и кипя в някоя тема. Това, което си спомням, че си повтарях е че “сега е момента да се обърна навътре и че трябва да намеря всички стари модели, които не пасват вече , на Пътя който съм избрала.”
Това, което аз правя напоследък в тези моменти, в които нямам някакъв начин за това, под ръка или си измислям мой или просто отправям намерението си (на глас и/или написано) и пускам руля 🙂
Сега се формулира следното намерение: ” Нека успея да идентифицирам всички стари програми, които нямат място в Новият свят; да успея да ги трансформирам в реалният им образ и всичко това да е в синхрон с Плановете на Душата ми, в синхрон с Висшите Етични закони на Вселената и Източника. Всяка помощ от Източника, от ангели и същества с по-високи вибрации и чисти намерения, от Тоя и Оня свят, е добре дошла!”
Вие може да си почувствате как ще звучи вашето намерение, дали като това, дали по различен начин 🙂
Кагато Вътрешният ни свят започне да се прочиства от Стари програми, садомазохистични програми, преживяването на Външната и Вътрешната реалност става коренно различно. Започва да нахлува едно особено чувство на Любов – тогава виждаш красотата на всяко (е на повечето, чак до съвършенство не съм стигнала 🙂 ) творение. Да се погрижиш за себе си, по начина, по който го усещаш в дадения момент се оказва най-естественото, спонтанно нещо, без да е съпроводено с някакви представи за преследване и наказание, а напротив другите са толкова радостни за теб, колкото и ти самият. Ако има труден момент, в който нямам решение или не може да се избегне, искам помощ и минавам през него. Много често се изненадвам от случващото се, наистина не било толкова страшно …. Е, понякога наистина е неприятно. Но най-неприятните преживявания идват не от самото събитие, а от последиците от програмата и контрола. Тогава всичко е пропито и със страдание и драма. Докато в чистите си преживявания на труден момент, се срещаме с чистите си емоции и всички те са наравно желани и приети, без значение кои са.
Това при мен не става от днес за утре, а е по-скоро процес. За вас как ще е …..Всичко е възможно 🙂
English 
Bulgarian