Всичко, което може да срещнете тук е в следствие на лични осъзнати и неосъзнати намерения за познание на Живота, в посока “на вътре” ( като дълбочина). Наблюденията и интерпретациите, които ще споделя, няма как да са абсолютно обективни, и са закачени само за определен момент във времето и пространството. Това ще рече, че процесът на промяна няма да е завършен и през цялото време, “тялото” на тази информация ще търпи развитие и трансформации. Тук мога да се поотпусна и да се вгледам в тази представа …… До колкото е възможно, някои от реалностите ще бъдат проникнати в по-дълбоки срезове , т.е. в по-дълбоки пластове и е възможно (за този живот), да не претърпят драстична промяна, а само да добавям различни детайли. Трудно е да се каже, колко време съм решила да прекарам в някаква фиксация на дадено проявено състояние (без значение от измерението).  А други от тези реалности вероятно ще си сменят формата и смисъла  ежеминутно, поради своята “плиткост”…. С други думи казано, тези текстове не е добре да са във друга форма освен във виртуална, защото трябва да мога да ползвам тази характерна за нея флуидност.

Все пак да си припомня, че ще става дума за истории от Несъзнаваното, които  са ми са се “присънили” в будно, спящо или в някакво трето състояние, които ще запазят своята консистентна форма през цялото време.

От една страна, като че ли няма нужда от толкова обяснения, от друга страна е добре да сложа някакъв филтър, през който ще мине цялото съдържание тук. Единственият начин да задействам процес, чийто посредник съм аз, е да оставя максимално спонтанно да се случва. (Това е много интересен факт, защото животът ми в последното десетилетие и повече, се наложи да е изключително фиксирано и организирано, от характера на професията, която на този етап съм избрала. Не няма противоречие! Когато има взаимен процес, понякога е необходимо единият да държи здраво, за да може другият да пусне 🙂 )

Дано вече е станало ясно, че вероятно това, което ще се случва  тук няма да е в полза на Някой, който е на етап да търси сигурност на Тоя или на Оня свят. Не казвам, че това е нещо лошо. Сигурността трябва да бъде интегрирана на някакво ниво, под някаква форма, за да може да се тръгне към изследване на Непознатото. Ако се опитам да опиша смисъла на казаното до тук,  то би трябвало да се доближа до Смъртта. Да споделя как съм я поканила, да заживее с мен за известно време (на който му се е случило, веднага може да адресира тези думи към точно определен етап от живота си….), за да ме научи на смисъла на загубите (хич не е толкова проста тази тема). След този етап, представата ми за Живота вече е доста по-различна: Живот, който е интегрирал в себе си Смъртта – само по-този начин може да се мине в следващото измерение – да осъзнаем себе си като еволюционна Същност. Това е много болезнен процес, като да си сменяш формата – от ларва до  Имаго … Не, аз със сигурност още не съм в този етап .

Но се озовавам Тук ………, където  започвам да имам някакво смътно усещане за същността си, достатъчно за да започна, с радостно вълнение да преживявам по нов начин и Тоя и Оня свят (преди беше само Оня 🙂 )

Та ….. Има ли смисъл да споделям опита си?

Има, Да!

От една страна не е нужно да има смисъл, за да правим нещо. То е осмислено само по себе си, от самото желание да го направим.  В случай, че искаме да живеем живота си без да разкриваме “програмния код” (така да се каже), това е абсолютно достатъчно – да последваме желанието си. Та в този случай, за да дам коректен отговор на собствения си въпрос 🙂 – Има смисъл, но е скрит, неосъзнат.

Ако отида на принципно ниво, вече мога да видя от друга страна Смисъла на това да се споделя – Да дадеш, както и на теб са ти дали. Не от нарцистична гледна точка, а напротив: Нещо общо минава през мен и аз ще го предам нататък (като много неща, които не може да се вземат от Земята, след като я напуснем :)) Та тази идея не е нещо трудно за разбиране, но е трудно за осъзнаване. Поне за мен беше. Идеите, които ми се разкриват не са мои и никога няма да бъдат и никога не трябва да бъдат мои.  Като да “пием от извора” – това е самата истина за този принцип на Потока на информацията. Водата си тече, ако тук таме направим чешмички, ще създадем добра среда за жадния да пие. Но нищо кой знае колко не сме направили, той може и сам. Като се замисля, мога и тук да открия доза нарцисизъм … Да оставяш следи на Земята, за поколенията след теб, да не забравят е друг начин да кажем, че сме оставили следи, за да си припомним по-лесно до къде сме стигнали. Та ако някой каже, че няма смисъл да се споделя, вече ми става подозрителен 🙂

Мисля, че е ясно, че зад този въпрос, който сама си задавам, седи многогодишното Съмнение, което се беше настанило удобно, че само специалистите, много знаещите, много опитните, големите авторитети, адепти духовни учители и т.н. …,  могат да се бъркат в тези работи, иначе ще има повече вреди, отколкото ползи или пък щяло да е смешно, защото не знаят и не разбират достатъчно. Най- накрая видях, че има нещо сбъркано в тая работа, да се опитваш да затапваш чешмите. Не чешмите и чучурите имат значение, а водата все пак. Благодаря за помощта на Съмнението, мисля, че свърши голяма част от работата си …., мисля 🙂

И малко по-вдъхновяващо да го кажем: Не е нужно да си добър писател, добър специалист, за да проводиш дадена тема от Оня към Тоя свят. Нашето същество тук е асоциативно (не знам, дали навсякъде е така) и след като сме “глътнали” някоя информация идеята е тя да влее енергията си в нас, да пробуди нашите процеси свързани с тази енергия. Та не бързайте да зачерквате Някой, защото не е такъв или онакъв, а ползвайте Енергията, която той споделя, ако тя е синхронична за вас. Синхроничностите не са копия на вашите мисли, разбирания и представи, те са “акумулаторчета” – подаръци, в отговор на вашите желания да работите по дадена тема:)  Явно са настанали процеси, в които е много важно да има такива акумулаторчета на всеки ъгъл… За да не заспиваме …….. За да не забравяме…. Нито за миг …… Не и сега!

Докато бях “привърженик” на представата, че все още е рано и няма какво да споделям, толкова повече тя растеше и толкова повече така да се каже, нямаше какво да споделям. Защото тази представа съдържа в себе си идеята, че ние се раждаме някакси недостатъчни и трябва да се натъпчем с някакъв, всепризнат от социалната ни среда пълнеж. Това са нарцистични желания и съответно започваме да храним този нарцисизъм, но в най-неблагоприятните му проявления. Съответно започва да се лее един критисизъм по адрес на собствените ни и чуждите постижения, изобщо всичко,  дето е видяло бял свят. И започва един вълнуващ кръговрат на проекции и манифестации на нашата недостатъчност, които да затвърдят така вече станалата изключително ценнна представа. След като прекараме голям брой години с нея, тя вече е станала наша “пътеводна светлина”, всичко до което се доближим се осветява от нея. Малко като историята на цар Мидас. И в крайна сметка се озовавам в реалност, в която има само хора в липси и недоимък и или ситуации, в които ние преживяваме тези липси и недоимък (тук смело отпуснете въображението си, защото не говорим само за пари, а за най-голямо разнообразие на проявления на тази представа)

Още нещо, което ми се струва важно, поне за мен имаше голямо значение, вероятно като следствие от съвкупността на по-горе описаните стимулиращи представи –  чувстваш се по-добре сам, отколкото сред другите.  Това също може да блокира, този така естествен процес за нас, на споделяне.

Алхимиците са постигали трансформации, не само чрез изолиране на дадени елементи, но и чрез смесването им. Аз самата до съвършенство владея процеса на отделяне, отделеност, изолиране … 🙂 Този със смесването ми е доста по-труден, но виждам смисъл и в него и търся моите начини да го осъществя.

Този тук ще бъде един от тях.

Връзка има 🙂

Приятно четене!