Озовах се на място, което приличаше на читалня в библиотека. Имаше нещо странно в мястото. Усещането беше като че да не е много реално място – да е извън времето и пространството. В помещението имаше жена, която седеше зад бюро. Според мен, това беше библиотекарката. Бюрото и беше в единият край на стаята, но не срещу вратата или близо до вратата, както би предположил човек. Имаше библиотечни рафтове, но те бяха пълни само с каталози, книги нямаше никакви. Все пак, усещането беше за библиотека. Опитах се да видя нещо в каталозите, но не ми бяха от полза, бяха на непознат за мен език. Аз не знаех какво търся, по-скоро исках да разгледам какво има и да си харесам нещо. Библиотекарката изобщо не ми обръщаше внимание. След малко в читалнята влязоха едно момче и момиче. Говориха на много висок глас – не очаквах на такова място някой да говори на висок глас. Интерпретирах го като някакво високомерие, особено от страна на момичето. Те също не ми обръщаха никакво внимание. Отворих вратата, от която бяха дошли момичето и момчето. Водеше към някакъв коридор, в който имаше наредени някакви столове, като в чакалня. Очевидно момичето и момчето си бяха оставили там нещата – чанти, дрехи и имаше една отворена книга, на Михаил Радуга. Понеже тази книга ме интересуваше, отидох да питам момичето и момчето, дали книгата е тяхна. Момичето рязко ми отговори, че е тяхна и нищо повече не каза. Някой и се обади по телефона и тя отново беше кратка и рязка, говори и бързо затвори. Момичето и момчето бяха си взели по някакъв начин книга, но аз така и не се престраших да попитам библиотекарката… Беше време да тръгвам, но не знаех как да изляза от там. На идване просто се бях появила, но сега търсих изход. Успях да изляза от сградата и се опитвах да се ориентирам къде съм. Мястото ми беше познато и от други сънища, напомняше на реално познато за мен място, но не беше същото. До мен се доближи една жена, която дойде от вътре – не съм сигурна дали беше същата библиотекарка или друга. Усещах я като добронамерена. Каза ми от къде съм дошла и дали искам пак да се върна там. Аз нямах по-добра идея и отвърнах, че искам да се върна пак там. Тя ме упъти – имах два избора и се разделихме.
Затова толкова обичам Сънуването и сънищата – толкова са приказни, пълни със символизъм, който е така наситен с живот. Когато Тук говорим за символизъм, като че той е нещо нереално, като материал за психичното само, като средство дадено явление да бъде мислено и преработено, но някак стои обезценен и обезплътен. А на Оня свят, той е толкова Жив, с такава тежест, че осмисля всичко, че е всичко. Ако успеем да се задържим в тази позиция и този свят започва да изглежда толкова „магичен” ( имам предвид онова особен преживяване, чиято енергия не мога да сравня с нищо), би имал различен смисъл за нас. И това би била реалността, която е била подготвена за нашата опитност на Земната игра. Сега смисълът е подменен и затова всичко е в някаква буквална конкретика, която е разпарчетосана, без връзка и смисъл. Една част от хората явно не искат да потиснат идеята, която носят във себе си и искат да възстановят реалността Тук и продължават да търсят Смисъла т.е. да правят опити да си обясняват събитията и преживяванията си, да развиват способността си да свързват вътрешния си свят с външния (все пак това е една от големите идеи в тази Игра, да има усещане за Вън и Вътре).
Аз лично много ползвам за тази цел Сънуването – да съживява Символа, и когато се появи Библиотекарката в живота ми да изучавам динамиката, която възниква тя провокира. Като че ли това движение, за мен е много по-лесно да стартира от процеса на Сънуване и да се пренесе в Този свят, а не обратното. Та библиотекарката е по-вероятна да я забележа първо в съня, а след това в реалния живот.
Още нещо интересно, което съм забелязала е че ако въпреки всичко сме останали на едно буквално ниво и търсим библиотекарката да се прояви в Този свят само като жена с очила зад бюрото в библиотеката, може и да не случи. Този тип връзки трябва да търсим не само по хоризонтала, но и по вертикала. В моя случай около този сън имах някакво неясно търсене, беше в много суров вид, много интензивно като усещане, но мъгляво като смисъл. Беше ясно, че пасивната страна на помощта и информацията, която е за мен е там, на мое разположение, но все още аз не бях изкристализирала представата за търсенето си, която представа да е отвъд някаква конкретика – като книгата на Радуга, която беше останала извън Читалнята 🙂 Не можем да разберем нещо, дори да е под носа ни, ако не сме готови за него.
В този сън, за мен лично имаше и още много интересна информация разкрита на този жив символичен език, който за сега нямам порив да разглеждам. Но някога може и да се завърна към него…
Bulgarian 
English