Има много начини да се пътува. Винаги е имало разнообразие и винаги ще има, въпросът е дали ние ще го допуснем в полезрението си и дали ще успеем да се докоснем до него. Ако си представим, че сме различни видове същества, би ни било по-лесно да разберем тази концепция за разнообразието, защото минава през външни различия. Годините на придаване на приоритет на Външната реалност имат последствия във възприятията ни сега. Затова е добре непрекъснато да се подбутваме един друг, за да не “заспиваме” отново – да си напомняме на кои преживявания да дадем приоритет. Също така, това върши работа и за опресняване на една вътрешна сигурност, която в продължителни трудни моменти може да се разклати. А и никога не е излишно да се вържеш към контакта и да се заредиш с твоя си тип Енергия 🙂 Извори, чучури, контакти – няма значение как ще ги наречем, колкото повече Изходни точки на Вътрешната реалност има, във владенията на Външната реалност, толкова по-добре.
Сънят, който ще споделя, касае особено важна тема за мен – и Разкритието от този сън, да не забравяме, че е отправен към мен, т.е. много се отнася за мен ;), но може и някой от вас да се сварва в такива емоции. Аз съм от този тип хора, които обичат да изследват надълбоко някакво явление, ако ми е привлякло интереса. До такава степен, че в момента, в който другите вече са изнервени, изплашени или отегчени до смърт, аз още съм на етап на настройка и въведение в темата и тепърва набирам скорост. Получава се, че от една страна другите очакват от мен да спра да дълбая, а аз очаквам да видя у тях същото като моето очарование от даденото явление и разбира се, да се впуснем заедно да го разнищим 🙂 🙂 🙂 Няма да преувелича, ако кажа че на някакъв етап, това разминаване ми беше някак обидно и обявявах другите в някаква форма на повърхностност, слабост, страх или нещо подобно. Не разбирах, как някой, който е открил пещера със съкровища, няма да иска да влезе в нея. Що за хора са това ? 🙂 А, пък да не говорим за онези, които имаха дарби да правят разни практики с такава лекота, а се отказваха от тях, докато аз се мъчех с години да постигна някакъв спорадичен успех в същото занимание. Да избереш да не ползваш някакъв свой ресурс, беше абсолютно непонятно за мен. Сега е малко по-добре положението, но не мога да кажа, че не чувствам нищо като се сблъскам с някой, който отказва да се гмурка, въпреки че има предоставен ресурс на разположение за тази цел. Пфу 🙂
Както казах, щом има такъв тип интензивни преживявания за противоположност, значи има големи пропуски в разбирането на даденото явление. Тези пропуски са толкова мащабни, че създават илюзията, че двете неща не са свързани, а са коренно различни и предизвикват именно такива преживявания у нас – на гняв, усещане на отхвърляне или просто на противопоставяне… Когато започнем да запълваме тези празнини, напрежението моментално започва да спада.
Та, да се върна на темата с Пътуването. Това е още една огромна тема, поне в моя живот. Сънища, които да засягат различни аспекти на Пътя ми и как го пътувам, са безбройни. Като се замисля е разбираемо, че са толкова много – нали искам всичко да разбера и за него 🙂 Имаше период, в който възприемах само този начин на извървяване на Пътя, ако някой не прави съзнателни усилия, за да се развива или да се мести от една точка в друга, значи просто нищо не прави, не върви на никъде по никакъв Път и аз го причислявах към групата на противоположните на мен (каквато и да е тази група) и се капсулирах с убеждението, че няма как да се разберем и няма смисъл да говорим изобщо по тези теми. Е, това не е съвсем невярно заключение, но пък причините са съвсем различни, а от там и Енергията, която аз ще споделя в дадените взаимоотношения ще е коренно различна. (Като ме пита някой – ” Е, какво толкова си се променила?! На мен ми се виждаш същата….” Това е защото промените ги правим основно за себе си, а и са на ниво, което не е точно с цел да се афишира, макар, че има и такива промени, но не си ги направил непременно с гръм и трясък, така че да раздрусаш половин околие … )
Това, което разбрах е че има хора, които се придвижват по Пътя си позаспали :), и дори този път може да е наш общ Път, но ако очаквам да го вървят като мен, то няма да разпозная този факт. От общуването ми с близки от Тоя и от Оня свят, разбрах че може да има различни причина за това проспиване и незаинтересованост към Преходните явления и събития. Една от тях, може да е, че тези хора са усвоили всичко, което е необходимо за Прехода, рано рано, още в предишни свои животи и в настоящият имат други приоритети. Друг пък мой близък, за който разбрах, след като беше преминал на Оня свят, че има важни вселенски дела и е към някакво братство, но на тази Земя не беше проявил никакви такива качества или интереси – беше си избрал за този живот, почивка и спокойствие. Очевидно неговата основна роля в този Преходен етап беше от Оня свят, не от Тоя. А може пък изобщо и да не се занимаваше с нашие дела – да не мислите, че ми даде отчет, с какво се занимава точно. Даде ми някакъв жокер да внимавам с нещо и не посмях да питам повече – много беше сериозна Енергията му…. В сънят е трети вариант на спящо преминаване на Пътя, чийто идея съм вкарала в особено забавен образ (поне за мен – аз често се забавлявам сама със собствените си продукти). И да не забравяме – ако това е реален човек, който срещате във Външната реалност, той винаги ще се държи, като че ли няма нищо общо с вашият Избор да преминете към нов начин на съществуване на по-високите вибрации – няма да иска нито да ви слуша, нито да дълбае с вас, сигурно дори няма да е съгласен с вас.
Аз и мой близък човек, се изкачваме по някаква планина, спираловидно – като да вървим по “дългия път”. С нас има и една огромна маймуна, като Кинг Конг голяма. Ние с моят близък, през повечето време сме по-бързи от маймуната. В съня се появи асоциация за автобус – че маймуната носи със себе си много хора, и има голяма тежест, затова е по-бавна. Стигаме едно тясно място на пътя и аз бързо притичвам по него. Обръщам се назад и не виждам моя близък човек. Тя се е забавила. Маймуната също премина през тясното място. След това имаше нещо като заслон, като полупещера от скали. Тя легна там. Аз не бях изморена. Близкият ми човек се появи от някъде и каза, че Маймуната е изморена, тъй като носи много хора и трябва да спрем, за да може тя да си почине. Явно се движим заедно по този Път.
Сигурно вече се досещате, какво репрезентира голямата Маймуна, която е пълна с хора. Тя е Колективно Съзнание – тези хора са избрали да вървят Пътя на ниво Колективно Съзнание, което често може да се срещне под формата на Лично несъзнавано, т.е. човек изобщо да не си дава сметка за избора си и от какво е част. Не мога да изпадна в подробности за преживяванията на Маймуната или на хората, които тя носи. Със сигурност ще преживеем нещата по различен начин. Така, че ако някой ви каже, че не може да извървите Пътя сам, а трябва да се включите към Колективно съзнание или обратното, че не може да има преход, ако участвате в промените само на ниво Колективно Съзнание – не му се доверявайте така лесно. Вярвайте само на своя вътрешен компас и няма да се объркате 🙂
Знаете, че това са само няколко примера от множеството варианта, които съществуват по отношение на начина, по който може да вървите по Пътя, който се избрали. Сигурно вие знаете много повече от тези, важното е да си напомняме да гледаме отвъд външните проявления на хората и на събитията – важи и за нас и за другите. Ако вие сте избрали да стигнете до върха на Планината, никой не може вместо вас да каже как ще го направите или да ви спре да го направите, но може да опита и да ви забави 🙂
Bulgarian 
English