ДАВАНЕ-ВЗИМАНЕ

Трудна работа е да се хване началото и края на една Енергия. От къде извира, какъв е смисъла и, с какви теми се преплита, на кои прилича, с кои се бърка ….. ” Аз какво си мислих, а то какво стана ;)” Това е заради заблудите на сетивния свят – той е много на повърхността и основната му функция е това – да е на повърхността, нищо повече. А повърхността се оказа, че обикновено играе ролята на защитна обвивка, а не носи идеята за съдържание, смисъл или движение. Обикновено, когото сме недоразвити в някакво отношение се пързаляме на повърхността, освен в случаите, в които сме решили, че искаме да изследваме някоя тема от ядрото и, без да губим много време (точно кой сценарий сме избрали, не е от голямо значение…. или пък е …….) А на повърхността може да се види всичко – маски, филъри, очила, грим, украшения, косми, пъпки, рани, брадавици, шалове, шапки, дрехи, перманентни рисунки, мазила, аромати и т.н. Там има всичко, което е необходимо да ни задържи на повърхността. Много се надявам да успеете да се потопите в дълбочината на идеята за Повърхността 😀 А когато дойде момента да погледнем отвъд нея, идва момента на вътрешен конфликт, дисонанс, след това всички етапи на преживяване на загуба, както си им е реда и чак накрая идва обективната вътрешна реалност, опакована с панделка, както подобава на всеки дългоочакван подарък. Ако току що си помислихте, че загубата тук няма никакво място, ще ви помоля да погледнете още веднъж към описания процес. Защото да пуснеш една илюзия и на нейно място да пуснеш реален обект си е тежка задача, непосилна за повечето хора. И не говоря за някакви интелектуални рационализирани лични теории, които някой може да бичи часове наред, без умора, подхранван от собствените си манийни защити.  Говоря за истински вътрешен процес, преживян, наблюдаван, осъзнат, отгледан още от зрънце Съмнение, и накрая интегриран в преродената си форма.

И ето я най-накрая темата за Даване и Получаване. Когато забелязах, че има нещо не както трябва по тази тема, още не знаех как изобщо да формулирам тази нередност. Сега, слава Богу, е вече модерна тема и не е толкова често да те гледат така, както гледат веган в крайбрежен черноморски расторант :))) Пак ще бъда много конкретна и ще се огранича само в определен аспект на тази тема, конкретно свързан с един Сън.

Да си призная мога да говоря по-уверено за темата, но за това към коя Енергия трябва да се обърна, съм доста по-несигурна. Ако се доверя на опита си до сега, ще кажа че това е Енергията на Изобилието отново – не само заради буквалните представи, които моментално изникват, за шанаджия на Магурата, но заради това, че тя е свързваща Енергия, а в съня точно този аспект е на преден план.

Как се свързваме с другия? Как се свързваме с работата си? Изобщо как се свързваме с всичко извън нас? Пак ще кажа, сънят разкрива дълбокото ниво – разгледайте го като метафорична представа на архетипно ниво. От една страна е много простичка ( и разбирането ви ще си остане такова, ако останете на това ниво), а от друга страна е мощна изкристализация на два противоположни модела на свързване. Ще видите как на повърхностния пласт усещането е едно,а на дълбинния става противоположно.

“Аз съм някъде си, не знайно къде. А и изобщо не е от значение. Всичко е в много близък план. Това е разговор между мен и още две жени. Едната жена има една огромна купчина с чушки – от нейната си градина, селски чушки. Тя има нужда от нашата помощ, за да може да консервира чушките. Другата жена сподели, че е в нужда – не помня от какво се нуждаеше – дали пари, дали нещо друго беше. Но беше нещо, което другата жена имаше. Аз подхванах да успокоявам втората жена, че всичко ще се подреди – тя ще помогне с чушките, а жената ще и даде необходимото нещо в замяна за труда и и всичко ще се подреди на мястото си. Но жената започна да любезничи, да казва, че няма нужда, “нали сме приятелки, ще си помагаме” и такива неща (позната работа, нали), не и било удобно да взима каквото и да било – и така, отказа да вземе нещо в замяна. Жената с чушките също нищо не каза. Явно, не искаше да дава нищо. Едната не искаше да взима, а другата не искаше да дава (вече вижда ли се дисбаланса :)) Не се намесих повече в техните взаимоотношения. Не беше моя работа. От вътре бях ядосана, виждах много ясно какво става, но и двете избираха този модел и затова нямаше никакъв смисъл да се меся.

И така дойде моят ред да се договоря с жената с чушките. Аз все още разговарях весело с нея,  с една непредубеденост, даже радост. Казвам и как ще оправим набързо чушките, а на мен ще ми даде три буркана с чушки. Тя каза, че няма да ми даде буркани с чушки. Очакваше и от мен да любезнича, но аз и казах:

                   – Ама, ти какво си мислиш, няма да ми ставаш робовладелец я!

До тук спря цялата сцена. А и то вече нямаше смисъл да продължава. Всичко беше пределно ясно. Разликата в двата модела лъснаха, моето решение беше ясно, а и съзнанието ми беше ясно, разбирането интегрирано. Нямаше повече какво да се гледа.

Сега е време да преосмислите възгледите си относно добре възпитаните хора –  разбира се, само в случай, ако това е единственият им приоритет, иначе няма нищо против някой да е възпитан. Та, един прекрасно възпитан човек, помага на приятел, който се нуждае от помощ и един друг човек, който изобщо не е възпитан и изглежда като някой дребен интересчия.

В дълбочината, там където може да наблюдаваме динамиката на случващото се на енергийно ниво, се вижда как единият модел оформя един нехармонични взаимоотношения. Те ще бъдат доста трайни и здрави, но са на основата на еднопосочно движение – единият ще дава, другият ще взима – това е доброволно робство. Но пък хората ще декларират колко много ви обичат, докато допиват чашата от собствената ви кръв, а дори и ще ви препоръчат на други кръвопийци :)) От друга страна е другият модел, който държи на баланса и взаимността.

Тази ситуация няма нужда да е толкова буквална. Може да е само разговор между двама приятели. И в единият случая единият човек винаги успява да обсеби цялото време и пространство, и целият разговори да е подчинен на неговите нужди, т.е. целият Енергиен поток ще се излее към него, а другият ще си тръгне към  в къщи празен, но удовлетворен, че е бил много възпитан, Не говоря за отделни случаи, в които един път сте прекалили, защото ви се е случило нещо травматично и имате нужда от голяма сочна Енергийна порция. Защото след това при първа възможност ще гледате да възстановите баланса и да дадете повече за другия – дали ще е подарък, дали ще го почерпите, дали ще му направите сладки, дали ще му дадете радостта си, благодарността си (защото това са много силни Енергии), няма значение, всичко е наред. Но говоря за  тези взаимоотношения, в които този дисбаланс се случва винаги, той е начин, а не случай ….

Потърсете тези два модела навсякъде –  не само навън, но и вътре във вас – например как си общуват вашето Съзнание със  вашето Несъзнавано, или едната ви същност с другата ви същност – успявате ли да поддържате балансирани вътрешно-обектни взаимоотношения 🙂 Пак стана сложно, нали. И за мен е така. Но, както винаги, работата си заслужава 🙂