Имала съм Сънища, в които преживявам себе си по различни начини. Някои,от които са толкова нюансирани като преживяване, че ако тръгна да ги описвам с думи ще прозвучат по един и същи начин 🙂 Винаги е много забавно. Ако преди години някой ми беше казал, че ще мога да преживея себе си по този начин щях да отприщя целият си нарцистичен гняв. Както знаете нарцисизма много държи да е единствен, неповторим, независим, свободен и тем подобни …., вероятно защото никога няма да бъде нищо от това 😉 Случвало ми се е да общувам с други свои Аз във вътрешната си реалност, които са в мен сега на този етап, но просто не са изкристализирали в телесна форма – те са в друга плътност, но са тук с мен и участват в този живот (дали са пълноправни не знам …). Случвало ми се е да съм на място, в което влизам в тялото на друго мое Аз, в друга реалност, но другото ми аз да не е там и аз започвам да се мъча да отгатвам какво се случва и да замазвам положението, за да не ме разкрият. Случвало ми се е да съм в тялото на друго мое Аз, в друга реалност, но и то е там и е много странно, защото мога да се идентифицирам напълно с него, т.е. все едно съм то (другото Аз), но малко след това да съм само свързана с него, и да имам фокус върху настоящето ми съзнание, а другото го преживявам вече като различно, а след още някакво време напълно се отделям от връзката с него и ставам страничен наблюдател …., макар че връзката никога не изчезва напълно, но има някаква идея за дистанция – без, с малка, с голяма … Е, в този сън беше друг вариант. Сега като си мисля, не звучи толкова вълнуващо, но вероятно защото тогава го преживях за първи път по този начин, много се радвах. Този вариант беше такъв, че в една реалност да има два материализирани Аз-а (поне два) и това си изглеждаше съвсем в реда на нещата за въпросната реалност. Усещането беше връзка от особен тип, не като тукашните родствени например . Друго беше усещането. Съвсем в отделна категория, категорията на Другия ми Аз :). Имах незабавна връзка с него, но все пак той си беше отделен, нямах обща фокусна точка с него, но имах някаква идентификация, може би има някаква далечна асоциация с това да имаш семейство, но в този случай е част от тебе, а не сте напълно различни личности … Луда работа 🙂 Предупреждавам, че историята не е нищо особено, а и преживяването не знам, дали ще го усетите – зависи как сме инсталирали връзката :). Това си беше част от един нормален ден на Мен и другият ми Аз, но все пак съм решила да го споделя :
“Не помня предисторията, а знам, че имаше такава.
Отивам на някакво място, на което се провежда литературен конкурс. Състоеше се от няколко кръга. Когато отидох, единият кръг вече беше минал и другото ми Аз, който беше мъж, трябваше да прочете текст. За наше съжаление беше стигнал до някъде, но от притеснение е блокирал и не е могъл да го дочете. Това беше пречка – нямаше да можем да продължим в другите етапи на конкурса. Другото ми Аз ми се извини, много съжаляваше, че се е провалил (явно това беше от значение и за двама ни). Не бях ядосана или нещо такова, а по-скоро в мен имаше някаква решителност, трябваше да опитам да договоря нещо, за да можем да продължим в конкурса. Влязох в една стая. Там зад едно голямо гише имаше няколко човека, които отговаряха за конкурса . Явно вече бяха към края на работното време, защото бяха спуснали част от някакви охранителни решетки, но можех да виждам през тях, а и мисля че не ги бяха спуснали до долу. Така или иначе, аз разчетох това като че да е все още отворено или поне това ме устройваше повече. Имаше една жена с нормално телосложение на средна възраст и още една, която беше по-едра…. някъде там ми се струва, че имаше и един мъж, но той някак не участваше, а само присъстваше.
Започнах да се обяснявам, казах им че Другото ми Аз (това беше нещо нормално за там и те знаеха за какво говоря) не е успяло да прочете текста и им предложих да го направя сега аз. По-слабата жена ми каза, че всичко е свършило. Аз продължих да настоявам – предложих им да прочета текста на някоя от следващите сбирки, но тя ми обясни, че нещо щяло да липсва (не помня какво точно) и затова нямало как. Аз, все още не бях готова да се откажа. Продължих да търся варианти. Казах и че мога да започна да пиша за следващия етап на конкурса, а след това когато има възможност да се върна към четенето на този. Младата жена ми отвърна, че мога да започна да пиша …. Първоначално се почувствах обнадеждена, докато не разбрах, че тя го е казала саркастично, че мога да пиша колкото си искам, но извън конкурса. Не помня какви, но си разменихме още няколко реплики с тази жена – аз бях сериозна и отчаяна, а тя все така саркастична. Освен това през цялото време жената говореше с мен и с досада, като отгоре на всичко артикулираше разговор с очи с по-пълната жена, отново с подигравателен смисъл по отношение на мен. Разбрах, че няма да отстъпят.
Тук се събудих. “
Като си мисля пак за това, много е странно и необяснимо. Защото Аз си бях това Аз в онази реалност, както съм Аз в тази реалност. Не беше от онези случаи, в които съм това Аз с този фокус, но на друго място, а бях Аз, но с друг фокус на другата реалност. И не е като в онези случаи, в които ако искам да разбера нещо просто се включвам в информационния поток и разбирам каквото ми трябва, а просто си бях Аз. Чудя се, дали в тази реалност имаше само два Аз-а или имаше повече. Така и не стана въпрос за това в съня и нямаше как да разбера.
Сигурно има много цели (не искам да използвам думата “смисъл”) на животите ни тук или където и да е било другаде, но ми се струва твърде вероятно една от тях да е, да преживяваме различни вариации на Свързването. Има някаква логика, след като сме се развързали от Източника, сега да се забавляваме със Свързването – нещо като психологически травматизъм на Съществата ни 🙂 Като тук може да се разиграват най-различни вариации на най-различни нива, а всичко е толкова многопластово, че само по тази линия, ако тръгнем ще стигнем безкрая… Сега си мислим, че се учим да се свързваме един с друг, в контекста на различни структури касаещи някакви принадлежности – пол, семейство, националност, гражданство, месторабота, местоживеене и общности по интереси, приятелски кръгове т.н. Изобщо не се опитвам да ги изброя, защото ще ми стане лошо, дори само от изброяването – напоследък така силно чувствам някаква прекомерност от материалната реалност, че буквално започва да ми се гади, на моменти. Но дори и в това разнообразие, всеки на възраст над 5г. може да се ориентира достатъчно добре. Някак всички тези връзки са на повърхността на цялата ни ежедневна реалност. Дори не се замисляме за нея и не ни хрумва да я поставяме под въпрос – всичко може само така да изглежда и това е. Още нещо интересно – става дума за тялото ни. Мисля, че вече съм споменавала моето разбиране за тялото – е, то не е само мое, но осъзнаването си е само мое:) – като нещо различно от нас. Въпреки че някак се твърди, че хората са много фиксирани върху телата си – да добавят, дали да премахват нещо от него, дали да показват или да го крият, дали го галят или го изстискват, няма значение, важното е че повечето от нас нямат никаква връзка с него или по-скоро нямат осъзната връзка с него. Очевидно сме свързани, но на ниво осъзната връзка, комуникация и съ-жителство сме под прага на замръзване. Не искам да генерализирам за източната култура – там като че ли не е точно така, но западния човек като че ли е на друга планета. Дали хората от Изтока също са запазили реално връзката с тялото си или само я подържат механично или теоретично нямам никаква представа. Усещам, че има хора които са осъзнати спрямо тялото си, но колко са и къде са не знам 🙂
Друго в тази връзка, което съм виждала са същества с друга плътност от нашето измерение в нашата реалност. Те живеят с нас и имат доста по-различен свят от нашия, но някак те имат достъп до нас, а ние до тях не, освен при някакви изключителни случаи, като да си излязъл от тялото си. Като че ли живеят успоредно с нас, но и заедно. Вероятно ще дойде време и да се развият и тези връзки.
А какво да кажем за другите ни вътрешни неизкристилизирали Аз-ове. За сега си общувам с тях само на сън и то без да мога да контролирам срещите си с тях. Как те преживяват живота? Как се намесват в него? Изобщо какво става там? Смущаващо е да съм толкова откъсната от всичко това, даже някак нелепо е.
Аз още се опитвам да се свържа с котките си (земни форми на живот), да не говорим за свързване с извънземни форми на живот или. Де се свържеш със същества само на енергийно ниво, или отвъд …. А да общуваме с всички тях – нали навлизаме в ерата на Водолея, а той обича да говори, да мисли, да говори. Представяте ли си каква говорилня ще настане.
Сега ми хрумна нещо. Напоследък в блока, в който живея, а и там където работя, започна да става много шумно – по различни причини – може да се досетите за повечето от тях, за другите не ви и трябва да знаете. В началото (да се разбира години наред) много се ядосвах, направо побеснявах и този бяс ме държеше с дни. Колко безсънни нощи съм изкарала повече от бяс, отколкото от шумовете (не че са за подценяване). Сега бяса ме държи по-скоро няколко часа, а не няколко дни или пък се случва да се смея (от безсилие, разбира се), но понякога се случва да не се появява. Наложи се да започна да правя опити да търся вътрешната тишина, по този повод се опитах да се правя на котка , като се свържа с тях, защото на тях определено в повечето случаи след първоначалния интерес, нищо не им пречи да спят. За сега не мога да се похваля с небивал успех с тази техника, но усещам прогреса :))) Въпросът е, че може би наистина е добре всеки да си осигури такова място, в което да си прави нещата или просто да спи, защото освен всичките прехвалени неща за Водолея, трябва да знаете, че той не спира да говори, освен когато не спре :)) , но това означава, че нещо много голямо се случва 😉
После ще ми говорят за Самота ….. Къде, къде е ??? Не, не и тук, не и в този живот :)))
Bulgarian 
English