ЖИВОТ В МИНАЛОТО

Има много врати, през които човек може да влезе в една тема… Или напълно обратното има много врати през, които една тема може да влезе в нас. Като под “влиза” имам предвид да бъде инетегрирана (като за интегритета също трябва да мислим като нещо, което има дълбочина  и съответно пластове), а не само интелектуализирана или рационализирана. Последните две не са за подценяване, те като че ли извършват предварителната подготовка на “вратата” – правят дизайна и, след това намират най-подходящия материал за нея, най-подходящото място, викат майсторите, които ще я направят, след това слагат ключалката и най-накрая могат спокойно да отдъхнат. Хич, не обичам да подценявам работата на някой, чак дори понякога я преувеличавам. 

Та, след този ордьовър да минем на същността на това, което искам да кажа. Беше нужно, защото темата вече стана тривиална и някак трябваше да се оправдая, защо изобщо пиша за това 🙂 . Не мога да повярвам, че такава тема може да стане тривиална. Става дума за Манифестирането. Казах ви, че е тривиална.  Е ……, някак човек винаги е искал да бъде господар на себе си, без значение в какви думи ще го облече. Никога не сме обичали лимитите. Знам, че някои хора виждат тази тема (за лимитите) по напълно обратен начин – че Човекът търси познатото, сигурното и ако може да не носи отговорност нито за себе си, нито за действията си. Това си има своето обяснение, не ми интересно да го проследявам точно сега, но дори и в тези моменти човек си мечтае за Свобода и как сам ще твори живота си. В този смисъл, всичко май около нас, дори и Религията е базирано на тази идея – кой е шеф, кой е по-големият шеф и кой е най-големият шеф… Защото идеята е че най-големият шеф няма да има шефове и ще прави каквото си иска (и разбира се е безсмъртен). Това ще видите, ако поровите в архаичните диви несъзнавани и съзнавани фантазии у децата, а след това и у тези на възрастните. Всъщност, не е ли смисъла на Нарцисизма точно това – дори не смеем да си помислим, че човек може да живее без Нарцисизъм. Той може да е Добър и здравословен или Лош и патологичен, но не може без него. Може да се отървем най-много от Лошия, но в никакъв случай от всичкия :)) И сега така му се вика на този “маниакален нарцисизъм” – манифестиране.  Не не го казвам, в смисъл че е нещо лошо, ако може го разбирайте в друг смисъл, по шарен от лош.

За съжаление и за радост (много ми е амбивалентна природата), така съм устроена –  да поставям под съмнение всичко – така съм от малка. Даже незаслужено си заслужих 😉 неприятни прякори заради това си качество, както и доста остри реакции. Хората не обичат да им ровите из “творенията”, колкото и да са лайняни 🙂 Казвам това, защото някак не мога да прегърна цялата идеализирана идея за манифестирането – че всичко можем да си манифестираме, само да научим една, две, три стъпки и хоп готово. Пълно е с хора пърхащи от радост  и гордост как са си манифестирали всичко, дето са си поискали. Да, знам че много се говори и за възможни препятствия по пътя или определени условия, при които да се извърши ритуала и хоп ще стане работата. Много малко, но има и такива, дето се опитват да спрат малко да спрат забързалия се по склона надолу конски впряг и се опитват да добавят една малка подробност – Да, всичко е възможно, но ако е в синхрон в Пътя ви, ако Висшия Аз е съгласен, ако тялото ви е съгласно, ако другите участници в тази Реалност, с чиито Пътища се пресичате, както и момента, а и кой знае още колко неща. Мисля, че точно затова непрекъснато от всички страни ни повтарят да се наслаждаваме на Пътя, а не само на достигнатата Цел 🙂

Всеки търси, каквото още не е намерил! Дали?!

Тук идва нещото, което при мен много приятно се свърза в по-голяма дълбочина. Нали, знаете как казват, че като спреш да търсиш и да си мислиш, че имаш нужда от нещо и то идва. Вероятно е така, но само понякога….

Скоро някой говореше (знам кой, но не мисля, че има нужда да го цитирам) по темата за манифестирането и този път успях да го чуя по различен начин… Момента, който изживяваме сега е  вече минал, спрямо процеса на творене. Той е вече  придобил форма, той е резултата – по него няма какво да се работи. Настоящето е в Оня свят, където се коват следващите манифестации. Може да огледате тази идея в зависимост от това, какво точно се опитвате да проумеете и какво точно наблюдавате. На мен ми привлякоха вниманието две нещата. Първото  – хареса ми идеята да се закача времево за Оня свят, а не за Тоя. Второто – усещането, че знаеш нещо, което още не се е случило. Тази сигурност не идва от позитивни самовнушения и молитви от страх по време на критични моменти, тя идва от това, че съществото ми знае, че на Оня свят манифестацията е подготвена и ще добие форма, когато дойде момента, т.е. работата е свършена. Затова, желанието ви ще се манифестира, когато сте в пасивен режим, но ако преди това сте били в активен и сте работили, за да създадете условия за него на Оня свят (при условие, че изобщо манифестацията е възможна по изброените по-горе причини и още много, за които си нямам и идея). Но в случай, че вие сте спрели да търсите нещо и не усещате нужда от него, защото се прекъснали работата по създаване на условия на Оня свят, защото сте се отчаяли, няма да се появи нищо. Също така ми се струва, че може да има и други причини, в които това може да не се случи – може да има някаква промяна, разминаване, забавяне, отлагане или пък изобщо да не е било писано, дет се вика и да не ви е трябвало по начало. 

На мен ми е много интересна тази тема, няма да се правя на важна, но някак не мога да се превърна в Дядо Коледа и да си изпълня всичките захаросани желания :))) Не че има нещо лошо и в този етап – много си е сладък, но на мен не ми пасва в момента. 

Точно след като успях да чуя тази информация имах нощ пълна със сънища. Хич не ми се ставаше да ги пиша. Бях се отдала на съзнателен мързел и чисто консуматорско сънуване. Е, какво – някои хора изпитват вина за най-различни неща – дори и за това, че не са си записали съня :). Все пак сутрешния запомних. Получи се нещо като дневна теория, която след това се затвърди с нощна практика (ех …. 🙂

Сега се зачудих – там е Настоящето, тук е Миналото, а къде точно се пада Бъдещето 🙂

Сънят е наистина много много дълъг, но ще дам само този отрязък от него, който е свързан с темата:

” …… Нещо ме накара да изляза извън огражданията на базара. Знаех, че имам време, докато пицата ми стане готова. Отвън беше хълмисто, песъчливо, с много малко растителност. Видях някакво движение на хора, но някак в периферното ми зрение, но и в периферното ми съзнание. Усетих опасност – някой беше откраднал нещо от друг….. Не знам, защо но знаех, че е добре да не ме засичат – като да съм на грешното място, в грешният момент. Не се отнасяше до мен, но можеше да пострадам, ако не се покрия.  Усещах “лошите” много наблизо. Тръгнах по един път, със забързана крачка. Спрях се. Това място хем ми беше непознато, хем ми напомняше за място от други сънища (имам предвид от онази гледна точка в съня). Тръгнах по нещо като дива пътека, която беше маркирана, но имаше големи камъни и вода и беше стръмно, успоредно с това вървеше друг пътека, като мост, която беше по-цивилизована. Този мост беше ограден с парапет и виждах как скоро няма да мога да се прехвърля там, поради нарастващата разлика във височината. Нямах време да спирам да мисля. Всичко това се случваше в движение и вече нямаше нужда и да взимам решение, стана ясно, че съм избрала дивия път. Усетих, а след това видях, че има още някой в моето положение. Бяхме като подплашени зайци. Не знам, дали другият човек ме видя, но знаех, че няма да се разпознаем като заплаха. Видях я – беше младо момиче. След това видях ,че по моста тичаше малко момиченце – на 3-4г. То се спря при младото момиче и се заговориха. Мисля, че се познаваха. Момиченцето също беше уплашено и бягаше от “лошия”. Видях, че младото момиче е в паника и не можеше да се погрижи за себе си, камо ли за момиченцето. Започна да я бута обратно към средата на моста, в знак да продължи да бяга по него. Знаех, че това не е добра идея, също така знаех, че срещата ни с “лошия” ще е скоро и е неизбежна. Не сме на прицел и всичко щеше де наред, ако се погрижим добре за нещата. Бързо се приближих към тях. Те се изненадаха, но аз нямах време да се обяснявам. Грабнах момиченцето и го свалих от моста. Точно под моста отстрани имаше малка вдлъбнатина. Мушнах я там, легнала. Казах и да мълчи и не мърда. Момиченцето беше изплашено, но и някак твърдо и смело.  Кимна и замръзна на място. Младото момиче до нас беше в доста по-лошо емоционално състояние, но нямах време за нея. Чух я че мрънка, че земята  била кална и мокра ….. През това време подредих камъни под тялото на момиченцето, за да не се изпързаля надолу, защото беше под наклон. Нямаше да е лошо да беше по-суха земята, за да мога да я покрия и отгоре, но и това щеше да свърши работа. Избутах младото момиче в страни, в знак, че трябва да се отдалечим от момиченцето. Беше по-добре да не привличаме внимание към нея. Сама щеше да е по-добре, в тази ситуация. Аз самата продължих да тичам по склона нагоре, на където се бях запътила преди да ги срещна. Вече времето беше критично малко. Усещах го. Стигнах до нещо като малка равнина и там имаше купчини с предмети, най-различни. Мина ми бърза мисъл относно тяхното предназначение и какво изобщо правят тук, но и за това нямах време. Видях нещо като кама и една брадва и ги взех. От единият край на тази дива пътека имаш някакви странни постройки, които приличаха на съблекални, оградени само с чаршафи. Ставаше все по-странно това място. Дори успях да си помисля, че е било снимачна площадка на някой филм. Някой от тези така наречени “съблекални”, бяха със спуснати чаршафи, а други със събрани. Реших, че тези със спуснатите ще бъдат твърде подозрителни и могат да накарат “лошия” да провери, дали има някой там. Затова се скрих зад едно дръпнато перде. До мен имаше нещо като купчина от куфари – минаваха нивото на главата ми. С камата и брадвата леко придърпах пердето пред мен и го застопорих. Нямах време да го намествам. Опитвах се да се стесня колкото си може повече, за да не се виждам. В този момент “лошия” се появи. Успокоих се, защото знаех, че вече е подминал момиченцето и за нея нямаше опасност. Той се приближи на няколко крачки разстояние и започна да се взира право в мен. Никак не бях изплашена или напрегната. Само наблюдавах. Знаех, че няма да ме открие, но в съзнанието ми се редяха възможни сценарии за това как ще ми се размине. Както когато сме обзети от страх и си представяме ужасяващи сценарии, така сега аз бях обзета от сигурност и знаене, че всичко ще е наред. “Лошият” направи още една две крачки към мен. Това ме изненада. Казах си “Ооо, приближи се още. Сега трябва да стане нещо и да се върне. Може би, някой ще го заговори…. ,а може би ….” Наистина, още един мъж дойде и започна да говори нещо с “лошия”. Явно не беше сам. Бяха поне двама. Вече виждах, че първият мъж се колебае, дали да провери или да се върне. Вторият продължаваше да му обяснява нещо – явно беше важно. През това време аз трябваше да се справям с друг дискомфорт. Имаше силен вятър, който залепяше чаршафа върху лицето ми и беше много трудно да дишам. Да, зачудих се, дали не се виждат очертанията ми, но си казах, че явно не беше така. Първо заради това, че знаех, че ще си тръгне и второ, защото иначе няма да му отнеме толкова време да се взира. Фрустрацията от липсата на въздух стана толкова силна, че зае цялото ми Съзнание и се върнах в тялото си и се събудих.  Всичко, което се беше случило, беше там, ясно като бял ден, а аз бях бодра и в пълно съзнание”

Не ми се е случвало да сънувам подобно нещо преди. Да бягам, защото съм изплашена и да съм в очакване, да си представям най-различни варианти, в които ще тръгнат на зле нещата – това да. Но това – да съм сигурна, спокойна, да знам какво ще се случи и просто да наблюдавам и ли да се чудя точно как ще се случи  – Никога.

Както съм казвала и преди . За мен сънищата, са много полезни в това отношение – да преживявам неща, които тук никога не съм и поради тази ограниченост не мога и да работя съзнателно върху тях. Сънищата ми дават тези възможности за разширение на Съзнанието и след това мога да започна да търся възможности как да ги преживея и тук, в тази Реалност.

Това, което стана ясно е че –  в онзи момент, не правих нищо по специално, а само присъствах и преживявах момента, който се манифестираше. Работа беше вече свършена. Да, трябваше да нагласям някои подробности, но то е като да аранжираш декора за някоя предстояща сцена – просто подреждаш всяко нещо да си е на правилното място. Не се напъвах да си съсредоточавам мисълта  върху някакви представи, а просто си стоях и наблюдавах. Не че нямах емоции, но не в тях не се включваше динамиката на неизвестното, което касаеше живота ми. Другото неизвестно – как точно ще се случи, не ме притесняваше, а по-скоро пораждаше любопитство в мен. Усещам как в мен се надига желание да философствам и по тази тема – кои неизвестни ни плашат и кои не и затова ще спра до тук 🙂

А каква точно е тази предварителна работа по манифестациите ? Ами, не знам! Попитайте някой специалист по манифестациите 🙂