КАКВО СЕ СЛУЧВА С ТЯЛОТО НИ, В ТЕЗИ РЕВОЛЮЦИОННИ ВРЕМЕНА

Странно е, колко е голяма разликата между това, когато някой иска да изведе някакво свое послание от вътрешността си навън  и в другият случай,  когато си премята мисли само вътре в него. Има голямо напрежение около този момент на “вадене”. Не знам защо, но повечето от ситуациите, които се представям в момента са извадени от различни филми … Казвам го, в случай, че някой все още не е осъзнал, че има голямо значение на какво ставаме свидетели – виртуалното също е част от реалното, от Външната реалност, а след това става части и от Вътрешната ни реалност. Така, че ако си мислите, че мястото на Наблюдателя не е свързано със ситуацията, която се случва там някъде ….., помислете пак. Аз колко пъти съм го играла това, ехеееее …  А и често още го играя. Та, така, да си представим как писателя се куми пред първите си редове от новата книга ( нам мен тук представата ми се получи свързана с думата “куми” – като “гладен на сра…ие”, както се казва по нашия край :)), случват му се някакви неща и след това пак се връща в същата точка, но вече нещата се се променили и мисълта му е подредена,  има някаква сигурност и Потока си тече без проблеми; друга – на главният герой му предстои някакво публично изказване и той пише предварително речта си, след това я учи наизуст и накрая, когато дойде момента замръзва или пелтечи и нищо не му се разбира, след това нещо се случва и той захвърля подготвените предварително речи и думите започват да се леят от него, без проблем. Е, всичко това не се случва така в главата ни. Няма нищо такова от тези сценарии. Вътре Потока си тече, без значение в коя посока сме поели. Да, може да се опитваме да цензурираме нещо, да му се караме или да го оспорваме, но то е пак част от Потока. Сега си мисля, защо изобщо го пиша това? Защо е толкова важно да го кажа, точно тук и сега? Мда, първото, което ми дойде е че, защото се готвя да пиша за общуването….. Общуването с тялото ни. В тези смутни, динамични, революционни времена и тялото се променя  и общуването ни с него също.

Отново, няма да бъда изчерпателна 🙂 Само ще мина да нахвърлям разни идеи, докато сме седнали да пием кафе. Философските трактати, за сега съм ги отложила :р Много ми се иска да съм максимално спонтанна и да позволя на моят Поток да си върви свободно, както Вън, така и на Вътре, но не мисля, че нито аз, нито вие сте готови за това откровение 🙂

Преди и След: Преди – приемах тялото си като част от мен, която хич не мога да контролирам, която обикновено ме саботира и хич не разбирам, какво иска, от което следва, че връзката ни, от моята гледна точка се основаваше на Контрол и Страх, а пълноценно общуване изобщо нямаше. След:  сега нещо се променя в нашите взаимоотношения. Като за начало осъзнах, че то е нещо различно от мен и въпреки, че сме решили да имаме симбиотична връзка, все пак тя си остава връзка и как ще се чувстваме заедно, зависи и от двете страни (скоро ще има и повече страни за някои ;)). В хода на нарцистичните си представи си представях психосоматиката винаги и непременно  в садо-мазохистичен аспект – аз имам някакъв вътрешен несъзнаван, неразрешен конфликт, който  в крайна сметка се проявява в моето измъчено тяло… Не казвам, че такъв сценарий не съществува. Със сигурност, когато сме подписвали договора с тялото си и то е искало да мине през нещата, които и ние искаме и този садо-мазохистичен сценарий е споделен. Но това не изчерпва всичките му преживявания. Нито преди, нито сега. Все още се уча на много неща. Споделям само това, което съм го усетила като по-избистрено.

Мислих си за мен и тялото, което е с мен, но и за другите хора също …. Какво се случва сега в тези революционни времена, когато всичко толкова много се променя. Не съм се сетила да споделя нещо по много общовъзбудна тема, странно защо. Но тук ще спомена, че това което аз знам е че, ако  договора за този живот е бил между нас и тялото, то сега се случват промени и Нов вид иска да дойде в нашата Игра и то отново в човешки тела. Интересното е, че това няма да е по стандартния начин,  съзнание (душа), която се въплащава в тялото и следва раждането, ами трябва да бъде три в едно – ние плюс Новият вид. А новият вид са от друга плътност, друго Измерение и има други изисквания към тялото. Това е от една страна. От друга страна, хората и душите, които са избрали да преминат към нов начин на съществуване, ще трябва също да минат през промени – тялото да стане по-ефирно, за да може да се впише в тази нова Реалност. Дали ще има такива, които няма да претърпят никакви промени, не знам, възможно и да има и такива, които не искат да има промени. 

Имаше период, в който си виках “Дано съм избрала Новият свят, дано съм избрала Новият Свят” – бяха тъмни времена, както казвах 🙂 Сега знам, какво съм избрала, но все пак много внимавам по Пътя. Не искам да остана заклещена в някой междинен сценарий, в продължение на  няколко живота, пфу ….. От както нещата стана сложни, те много се усложниха :)) Започвам да си задавам въпроси по отношение на тялото ми и след това ги задавам и на него. Има някакво напластвяване и във Вътрешния свят и общуване. Наясно съм, че не съм сама там, но пък има някаква пропускливост и граници.  Понякога си задавам въпроси, които касаят тялото ми, но изобщо не ги изпращам към него. Нямам още никакви изградени навици за общуване с него. Представяте ли си каква арогантност, мале мале ….. Това, което по-бързо се промени в процеса на развитието ми, е станах по-мила със себе си, затова и тялото  се възползва от това, но сега има и още нещо, което се добави – някакво уважение, че не е нещо, което е мое. Кога ще успея да докарам симбиотичното съществуване до симбиотично общуване ….?

Като имате предвид всичко това, и мястото на което се намирам ще споделя скорошни примера в по тази тема.

Общата картинка на този етап изглежда като периоди на безсъние, в което тялото е толкова будно, енергизирано и превъзбудено, че няма как да стои на едно място, камо ли да спим. Понякога са трудни тези периоди, защото тогава не съм пътешествала, а съм била закотвена през цялото време на Земята, преживявам липса, но съм с разбиране към това, което преживява и тялото ми. То самото в повечето случаи не усеща някаква умора, напротив – като че ли с кофа са му налели енергия. В зависимост от условията, в които се намирате ще преживеете тези моменти различно, но понеже е Живителна енергия, можете да го усетите като сексуална възбуда. Какво ще правите в тези случаи си е ваша работа 🙂 Също така част от общата картинка са главоболията, когото имате среща с някой, който има твърде различни енергийни отпечатъци от вашите  (може да е като характеристика, може да е само обусловено от момента). Тук не казвам, че вие сте възнесли, а другия тъне в калта – може да е обратното вие в момента да сте в по-ниските вибрации, а другият да е в силна Радост, но тялото го преживява като болка. Да сте в ниските вибрации също може да е съпроводено от болка или поява на някакви други неприятни телесни симптоми. Нещо, което преди изобщо нямаше да усетите, сега ще го преживявате като буря. Като цяло има едно силна чувствителност в тялото, и често то реагира на някакви събития – дългосрочно или моментно. 

Първи случай (за текста, не по принцип): Общувам си виртуално (пак има отворен канал) с човек, за който вече съм наясно, че е направил различни избори от моите. Мисля, че той не е наясно със своите избори и това което се случи е напълно несъзнавано за него. Няколко дни върви комуникация между нас, която е някак напрегната, защото имаме различни намерения – аз да се дистанцирам, а той да ме въвлече в някой старичък модел на страдание-състрадание. Накрая аз изпращам енергия с посланието “Виж, няма да стане това, което правиш, не го искам” и след 5 минути тялото ми се гърчи в особено неприятно състояние, болки в корема, безсилие, топли и студени вълни – ужас, който не ми се случва за първи път. Не знам как да го нарека това, но ми е много познато, защото и преди ми се е случвало по същият начин. Преди беше изпратен от някой, но беше съзнателно, а сега не мисля, че беше така. Въпросът е че е явно някаква организирана програма. В този случай бях абсолютно сигурна, че идва от гнева на отсрещния, гнева от отказа ми. Това, което направих е нещо като намерение, чиято формулировка с течение на времето се структурира, не е изключено и да продължи да се променя:

” Нека, всички несъзнавани и съзнавани модели, чувства, мисли, представи и програми, същества от материална и не материална форма, които предизвикват това състояние (тук си формулирате проблема) – да прекъснат връзка с мен! Нека, тази Енергия се завърне към Източника с Любов и Светлина!”

Повтаря се три пъти.

След пет минути всичко свърши.

Пак ще кажа, че преди да пипате нещо е добре да сте наясно какво е. Не всяка болка, която се появи в тялото ви е за махане и може изобщо да не трябва да прекъсвате никаква връзка. В случая, аз бях сигурна какво става и че не е нещо, което е полезно за мен, въпреки че не успях да стигна до разговор с тялото, защото беше много зле положението. В идеалният случай, трябваше след това да поговоря с него. 

Втори случай: Става дума за симптом, който си проявявам от детството. Понякога е много активен, понякога го няма с години и мога да го забравя. Последният път, когато се появи реших да проверя какво става всъщност. Първото, което правя е да задам намерение да се свържа с тази Енергия и съм отворена за всякаква форма и източник. Не съм директно насочена към тялото, макар че симптомът е телесен.

“Беше някаква странна птичка. Знаех, че тя съществува в някаква друга форма. Различна от моята По-скоро беше само някаква енергийна. Първо я разгледах, опитвах се да усетя какво е. След това я попитах какво иска, какво прави в мен (представете си птичка в гърлото ми :)). Тя отговори, че е тръгнала да търси детето си, но е останала в моето гърло, защото много и харесва там, харесва и това, което говоря. Думите имат енергийни вибрации и очевидно тя ги харесваше. Аз се опитах да поговоря с нея, дали не може да отиде на друго място, че аз вече не искам да е в мен, но след това съм потънала в сън …. Не съм сигурна каква е работа сега, не съм я търсила след това, но според мен още е в мен. Сега като си мисля, е че понякога явно не и харесва какво казвам и започва да се бунтува. Често се случва да се обостря симптома, когато съм в някакво напрегната ситуация и изпитвам страх, и тогава контролирам Потока и думите не са моите :Р Но понякога се появява и в моменти, когато не мога да го свържа  с нищо. Бих поговорила с нея, преди да я гоня. Аз нямам проблем с нея, а със симптома. А може би и тялото ще има някакви свои съображения и мнения по въпроса :)”

Голяма забава настава, а? В какъв свят живеем, а още нищо не сме видели от него :)) Но аз искам да живея в този Свят, в който има откритост и всеки има възможност да се погрижи за себе си по начин, по който е сметнал за добре. Симбиотичната връзка, със сигурност крие големи предизвикателства, но знам, че и тя боже да бъде  здравословна. Себеизразяването не е даденост, то е процес и изисква ресурс и съзнателна работа от наша страна.

Като заключение – няма да може да си караме по старому с Тялото. В Новият Свят няма да има никой, който да живее като безгласна буква, потиснат и пренебрегнат. Просто няма как да стане това. И понеже сме от различни и отделни видове, ще трябва да насочим съзнателни усилия и да направим връзката ни с него осъзната и хармонична.