КЛЮЧЪТ

Сънят,  който искам да споделя  е от 15 септември 2018г. Обикновено не давам датите на сънищата, но този път мисля, че е от значение. Също така не искам да давам много насоки за интерпретацията му, а по-скоро  асоциациите на всеки да му кажат, с какво ще свържат тази информация. Разбира се, че е изключителна деликатна и затова не мога аз да го направя директно 🙂

Като кажа Ключът и се сещам за много сънища, които могат да носят това име и всеки от тях е свързана с различен аспект на Ключа. Дори мисля, че ще станат два съня, защото току що кликна още един, който поиска да се свърже с тази тема 🙂 . Не е случайно, че в различните истории Ключът е в най-различна форма или най-малкото Ключът е скрит/маскиран в неразпознаваем предмет или гатанка… В тези истории не може да  липсва Съзнателния елемент – така или иначе цялата Игра на Врати и Ключове е заради ограничаването на достъп на някои от Съзнанията в определени пространства. Най-базовата ни представа за Ключ е доста първична И простичка, но в самата си същност си е информационен код. Нямам никаква представа, от къде и какво представлява, но една информация, която се асоциира директно между ключ и код, току що изникна в мен  – едни картончета като шаблони и на тях са изрязани различни символи, които не мога да избистря добре, но знам, че това е като някакъв пра- пра- прадядо на настоящия програмен код, който обаче все още очебийно подържа връзката между ключ и кодиране, т.е програма и програмиране. Знам, че тези шаблони се пъхат някъде и стартират различни прости програми. Нямам никаква представа, за какво говоря, но знам, че съществува. Значи стигнахме до момента, в който без да изглеждаме като напълно луди (което са ми казвали) може да твърдим, че всеки носител на информация може да е потенциален Ключ, с който да отключите или да се включите някъде.  Музиката също влиза в тази група – не случайно се нарича Сол ключ, а думата на английски за ключ и клавиш но пианото е една и съща. Топло, топло, топло става :))) В настоящето, носители на информация дал Бог – да си мислим, всеки по отделно, кой къде се включва или го включват, но по интересно е да разгледаме потенциала на собствените ни тела – физическо, енергийно, емоционално и ментално. Според мен точно там трябва да съсредоточим внимание, за да ги разучим тези тела и след това да съсредоточим усилия да работим с този огромен ресурс. Именно за това ще е добре някой въплатен Ключар да се появи малко да ни понаучи на това онова. Но като се замисля, това изглежда да е огромна тема, сигурно ще е от предметите в Новият Свят – Въведение в Ключарските науки, Енергийни Ключове – I-ва част, История на Ключовете  😀 и още много такива …. Новите ключове са си чисто и просто кодове, програми , които се задействат или не в зависимост от информацията, която ние сме въвели. И това е смисъла на цялата работа – ключалката щраква и вратата се отваря или да кажа програмата се задейства, когато срещне определен тип информация…..

Сигурна съм, че всеки от вас през опита си е открил някои и друг Ключ, който се опитва да се научи съзнателно да използва.

В тези сънища става дума за Кръвта като носител на информация. Добре е да го имаме предвид, особено като трябва да взимаме решения за това, какво влиза в контакт с кръвта ни – директен или индиректен, на кой даваме кръвта си, кога и защо я даваме, къде отива всъщност или пък ако трябва да решим, дали на нас да ни дадат нечия друга кръв …. Защото вашата кръв отключва едни програми и измерения, а всяка промяна в кръвта ще означава и промяна на ниво достъп до програми и измерения. Дали е за добро или лошо вие ще прецените – знанията не са полярни, те са неутрални – кой за какво ги ползва е друга работа.

И така:

Аз търся нещо, нещо като Портал. Разхождам се за да оглеждам пространството. Мисля си, че трябва да е нещо като къща. Чувам едни познати, които не съм виждала от 2 години. Опитвам се да избегна среща с тях, но пътя е наводнен. Първо усетих миризмата на блато, са след това видях и самото блато. Нямаше начин да не ги срещна, трябваше да мина от там. При тях все едно нищо не се беше променило – единият даваше команди, а другият ги изпълняваше. Провеждам кратък разговор с тях. Те чакат гости.

Отивам към улицата и отново оглеждам мястото, мисля си че съм го открила, но знам че още не е дошло времето.

Тръгнах на някъде. Качих се на някакво превозно средство (често пъти ми е трудно да определя от какъв вид е превозното средство). Виждам някакъв мъж, който го бях видяла и преди това, докато оглеждах за Портала. Мъжът беше от тъмните. Изведнъж той ме подуши и се вкопчи в мен и някак се беше настървил. Някакво знание се появи тук : ” Който е ходил в Другия свят, вече е променен, излъчването му беше друго и той самият беше Ключът към портала”.  Казах на мъжа, че няма нужда да се вкопчва в мен, защото ще тръгна доброволно с него. Той първоначално ме погледна с недоверие, но след това се съгласи. Хванахме се за ръце, да изглеждаме като приятелски настроена двойка. Изведнъж този човек се превърна в някой, който познавах от много отдавна и на когото много държах. Говорим за някакви лични неща от миналото. След малко стигнахме до бензиностанция. Там имаше един мъж, който приличаше на майстор.( Тук има някой неща, които са лични подробности, не са важни за общия разказ.) Оказа се, че тъмният беше извикал Майстора, за да му помогне с мен. Той беше извадил един шнур като фурникет и тръгна към мен. Имах колебание, дали тъмният е наясно, че аз имам Ключ и иска да го вземе, или сега ще проверява някак си… Но бързо разбрах, че е наясно че имам Ключ и  той иска да го вземе.

Известно време преди това ме бяха събудили с едно кънтящо изречение в главата ми ” Цялата информация е в кръвта! Цялата информация е в Кръвта!…..”

Разбирате, че тогава нямах никаква представа какво точно се задава и защо Кръвта ще е толкова важна. Правех най-различни предположения. Знаех, че е кодирана информация в нас, тук таме във физическото тяло и извън него :)), но защо пък да е толкова важна за тъмните и какво ще правят те. Също така нямах никаква представа, за къде съм тръгнала да се връщам, къде очевидно съм била вече, та кръвта ми е променена? Изобщо, може ли току така да се взима този така наречен Ключ ? Имах отново хиляди въпроси. Вече бях свикнала, че повече сънища изпреварват с известно време събитията в Реалността и след това малко по-малко си идваха на мястото. Има някои, които им отнема повече от няколко години – още чакам прояснение за тях… Вероятно цялото това “подгряване ми е необходимо, за да мога да свикна с тази нова информация, която всъщност е Енергия с доста различна честота от моята, спрямо момента, в който я получавам. Вероятно, ако процеса  се случи много шоково, ще има опасност да отхвърля всичко, което е достигнало до мен. Сигурна съм, че това не е единствената причина  – когато носиш в “утробата” си някакво “семе”  на Познанието, то също работи в теб, неговата Енергия ти влияе – какви решения взимаш, какво виждаш, какво правиш, какво чувстваш, такива неща. Бъдещето променя Миналото, по този начин, че да осъществи себе си в Настоящето – на вътрешно ниво (като в него включвам цялата неограничена сфера на Несъзнаваното) кипи от срещи между  нашите Азове и на другите, които идват от различни времена, реалности и не е толкова важно, кои са проявени и кои не са.  Голяма веселба е. Излезе, че е толкова сложно, че освен да се хиля не ми остава друго. Та си представете, ако сте наясно кой сте срещнали и се опитате да разкажете на някой тази история как ще звучи 😀 . Да, знам, че звучи абсурдно. Самата аз ще се засрамя от това, което съм написала, след като изляза от състоянието на писане, защото няма как да го приема. Но сега, в това състояние, нямам друг избор, освен този – да последвам самият Поток, а той не изглежда да се притеснява от разнообразието на връзки. Като се замисля и по тази тема имам сънища – доста неща научавам в това състояние …… май повечето смислени знания са от там 🙂

Следващите две неща, които ще споделя, трябва да кажа, че излизат на бял свят не без поредица от съпротиви. Добре е човек, във важните моменти да може да спре и да отдели време да идентифицира, гласовете на съпротивите си – те може да идват от разни стари програми, свързани със страх и конрол, програми,  които се борят за живота си или може да са ваши вътрешни личности или такива на ваши близки и познати. И след като ги разграничим от общия поток да се опитаме да видим каква е целта им и каква полза може да извлечем от това, че именно  те са се задействали. Всичко си има смисъл, стига да имаме умения и желания да се гмурнем на дълбоко, ще го открием и Играта ще стане по-честна. За тези съпротиви говорят много хора, а всъщност всички ги преживяваме непрекъснато.  За да се преодолеят съпротивите не се изисква кой знае колко специални умения – но изисква прилагане на волята и обикновено е свързано с някакви действия. Съпротивите, които много често се включват в моментите, когато съм в някакво междинно състояние между сън и будност и трябва да взема решение, дали да стана да го запиша. В тези случаи има две програми, които се задействат, при мен: първата е –  ” Аз съм будна, всичко ми е кристално ясно, ще го помня на сутринта :)”, и втората – ” Този сън е много глупав и няма никакъв смисъл, нищо важно няма, че да си заслужава да ставам, за да пиша. Продължавам да спя! :)”.  В това състояние, нали се сещате как звучат тези програми – напълно правдоподобно, като че ли наистина ги мисля.  И все пак Съзнанието е напълно способно да приложи волята си, то е активно и наблюдава процеса, ако задействаме Волята ще успеем да станем да пишем ( в случай, че това е важно за нас). Но за тези две нещо, които искам да споделя се води доста по-дълго време борба и никой не се даваше лесно. Нито Съзнанието ми беше способно да забрави нещо, нито път съпротивите му даваха мира. Но в крайна сметка ги водя да видят бял свят 🙂 (Да допълня, че тази статия, заедно с още една седят доста време в полузавършено състояние, чакайки нещо не определено да се случи ..Другата още чака, дори не си спомням за какво беше –  смятайте за какви защити говорим…..)

Последващата информация е в период на странно боледуване, но беше месеци преди да се появи “модерната” болест. Аз бях в състояние, в което не съм била никога… Не бях спала няколко денонощия (доста бяха). Интересното е че тялото ми нямаше проблем да издържи без сън, но на мен много ми липсваше Съня – като че нямах достъп до Свободата си. Не искам дори да опитвам да опиша преживяванията си, само ще кажа, че изглеждаше все едно съм в друга реалност (или аз, или всичко останало). Знаех, че нещо се случва но нямах никакви хипотези, бях напълно блокирала, затова помолих за помощ. Не знаех, дали ще успея да се свържа с някой изобщо ….

“……….   Как да разкажем нещо, което не може да бъде разказано. Ти гориш, за да го изгориш, но това не ти е нищо познато. Както знаеш, тялото има собствен език и свои задачи. Това е неговата борба, ти малко ще останеш като наблюдател. Всеки учи новите неща по различен начин. Сега то ще трябва да се ориентира в новата обстановка, да се адаптира. Нещо, което вече ти знаеш, сега и то трябва..

Събират информация, но на този етап нищо не можем да направим. Имай търпение, всеки път трябва да бъде извървян.  Не се опитвай да се отървеш от него. От всяко нещо има полза. Сега се запознаваш с Нов вид. Знаем, че плаши, никой не очакваше, че ще стане по този начин. Ти избра да участваш в революционни времена, в революцията. Нищо не минава гладко, не така както си го представяше. Спокойно, ние за всичко сме помислили. Не се сърди, сега ние сме тук, ти там, утре ще е обратното. …………….”

Някак  усещам, че в този контекст, информацията, която се  опитвам да проявя тук, ще се свърже по-добре. При всички случаи е добре да сме наясно, че промените, които текат са важни и за телата ни. Да не забравяме, че без договора с тях нямаше да можем да живеем на Земята по този начин. Телата са важни за нас, но както се оказва не само за нас. Вероятно може да предположим, че ако някой вид иска да се включи в земната Игра, няма да може просто така да се появи от никъде, още повече, ако идва от друго измерение и има нужда от определени характеристики на тялото, за да може да се въплати тук и сега…. Струва си човек да се замисли върху това. Не казвам, че непременно е лошо нещо, но ще е голяма промяна, голяма.

Не очаквайте, да имам всички отговори за случващото се в момента. Абсурд. Просто споделям призмата, през която гледам последващите събития и тя не е свързана с потока от пумия, която се излива във вечерните новини на едикой си канал… или който и да било друг източник, освен моите вътрешни. Има близки хора, които забелязвам, че се доближават до същата енергия и същите знания, и се радвам, но нямам доверие на никой. Вие също не трябва. Ако нещо не ви резонира, го дръжте в “чакалнята”, докато не разберете какво всъщност е.

Следва сън, който е като отрязък от нещо по-голямо. До сега другите отрязъци по тези събития си дойдоха на мястото. Има вероятност и този да си дойде на мястото. От настоящата ми гледна точка изглежда доста смущаващ, от гледна точка на съответното му време, няма да е толкова несинхронично очевидно ….

Декември 2020г. :

“Аз съм в някакво много голямо затворено помещение, като контейнер или хале – не е построено масивно. Вътре е пълно с хора. Халето е мизерно, а хората някак измъчени  мизерни. Отново се чувствам като чужденец на това място. Няма никаква представа къде съм или пък какво става.   Виждам как един човек тича от единият край на халето към другия и държи нещо в ръцете си. Първоначално си помислих, че иска да хвърли бомба. Енергията му беше някаква такава, сурова. Втурнах се на другата посока и започнах да викам нещо за да бягат и другите. Помислих си, че за някои ще бъде късно, бяха твърде близо до “бомбата”.( Мисля, че човекът беше някакъв азиатец). С крайчеца на окото видях, че мъжът хвърли нещото, но нищо не се случи, нищо не избухна. Имаше само суматоха, която той предизвика, а той се държеше като полудял човек. Аз вече бях стигнала до врата, голям изход, който всъщност беше преход към друго такова голямо помещение, в което също имаше много хора, даже много повече. Близо до мен имаше мъж, който безпомощно лежеше полугол върху желязна пружина за легло. Беше целият в разрези и кръв. Огледах се наоколо – имаше много такива хора, полуживи с кръв по тях. Разбрах, че са там за да им взимат (пият) кръвта. Като ферма от хора…. Втурнах се обратно в първото помещение (ужасена), викайки “Те ни пият кръвта, те ни пият кръвта….” Търсих от къде мога да избягам. Имаше една групичка от хора, които ме познаваха и ми казаха да мълча и да спра да викам, че и без това сме наказани , заради мен. Аз се покатерих в единия край на контейнера и започнах да ровя с пръсти – той се разпори в единият край. Не беше трудно да направя дупка. От вън се виждаше нормален свят. Имаше някакъв блок и градинка отпред (Като че ли Контейнера, по-скоро отделяше ние да сме в друга реалност). Имаше някакъв парапет наблизо и аз успях да се прехвърля на него и избягах. Продължих да тичам ужасена – бях в някакъв град. Не би беше познат. Всичко изглеждаше нормално. Стигнах до един площад. Там като че ли имаше някакво събитие и имаше доста хора, заведения на открито. Не знаех какво да правя, просто исках да се отдалеча максимално от Контейнера. В този момент съзрях в публиката един мъж на средна възраст, с брада, леко прошарен, добре облечен. Имаше странно излъчване, знаех че е един от Тях и че знае коя съм. Като че ли съм маркирана по някакъв начин. Неговата енергия също беше отчетливо различна от на другите хора – силна, фокусирана, тежка, тъмна. Започнах панически да бягам и да викам ” Те пият кръв, Те пият кръв” (това беше моето разбиране за това, което ставаше в Контейнера с обезкървяването на хората). Той се приближаваше към мен. Отидох до един барман от едното заведение на вън. Отчаяно търсих помощ. Казах му, че тези хора пият кръв, но той ме гледаше с насмешка не вярващ, като че ли съм луда и изобщо не реагира. А мъжът с брадата, просто хладнокръвно наблюдаваше всичко. Не беше притеснен. Като че ли беше сигурен в моята безпомощност. Тогава побягнах и се оказах в някакво психично пространство. Околният свят изчезна. Наоколо беше някакво сиво и мъгливо. Мъжът беше там и телепатично ми каза: “Никога няма да спрем да те гоним, Никога , докато не …… ” В този момент аз сплетох ръцете си, като “пистолет” в детска игра и си представих, че го застрелвам и той се разсея, разпръсна като образ в мъглата и изчезна. След това се върнах в съзнание. “

За някои хора, този сън ще предизвика много асоциации, за други ще бъде само усещане или емоции, в зависимост кой до къде е стигнал с проявяването на Информацията. По някаква причина аз не изпитвам голямо желание да “превеждам” всичко елемент  по елемент. Имам някакво генерално предположение, че всичко ще успеят да интерпретират всичко по моят начин :)))   Ще видим каква е причината зад това убеждение, защото очевидно това няма как да се случи. По-важното е че информацията е видяла бял свят и който е привлечен от нея може да се свърже. Също така, пиша това от позицията на изминалото време и много от нещата вече са се случили и света е място, в което тези неща не изглеждат като един кошмар, а като нещо съвсем допустимо, а и имат контекст за разбиране ( а не като мен в съня, която през собствената си ограниченост успях да направя единствено интерпретация за “пиене на кръв”, а и нямах никаква идея, че съвсем скоро ще стане нормално хората да са натъпкани в контейнер и всички други неща, които не съм сигурна, дали ще се случват или вече се случват, а аз съм от онези дето си пият кафето на площада  в “нормалната” реалност?

Малко от моите точки, малко от вашите точки и с малко късмет може да стигнем до реалната картина 🙂 Ако някой глас ви казва, че това дето ви се върти в главата е лудост или глупост и няма смисъл да го споделяте  с Никой, не го слушайте, споделяйте го 🙂 И, това не е работа за копирайтър, моля 😀