Темата на Деня, дето се вика, при мен се оказва, че е Приемането. ………………………….. Тук си представете голяма пауза или празно бяло петно – защото така изглеждаше първата ми реакция, когато започнаха да се случват “призованите” от Пътя ми събития. Мога да определя шоковите вълни да идват от няколко страни. От една страна: събитията не са толкова изненадващи, напротив – сюжета е бил на разположение през цялото време и си го познавам до най-малката подробност …… , но това което до този момент изглеждаше като невъзможно изведнъж стана възможно. Нищо във външните условия не се беше променило, нищичко – цялата промяна се беше случила на по-фините нива. Като под по-фините нива аз разбирам от една страна енергийните, от друга страна менталните (или психичните – там където се съдържа целия материал на настоящата ни личност, включително и прилежащата и част от Несъзнаваното). Няма да се правя, че съм на ясно точно как си комуникират тези нива, важното е че знам, че ги има, че са във връзка и до колкото мога ги изследвам. Въпреки че Помощниците казаха, че няма нужда от каквато и да е работа, за да се синхронизира човек с Пътя си, аз и близки до мен хора свършихме някаква работа по осъзнаване и прекратяване на Модели и Програми, които могат да влязат в така наречената категория “родови”. Може би не е задължително условие за синхронизацията с Пътя, но като че ли работата в тази посока вървеше някак естествено, заедно с Намерението за Синхронизация. Вероятно е нещо като част от новият тип функциониране в т.н. Нов Свят. Аз лично не се чувствам омнипотентен господар на Живота си, в това си проявление. Иска ми се да отворя някаква скоба тук СКОБА Наистина мисля, че всичко е възможно по всяко време, но от друга страна знам, че ако човек вече е спрял да доказва, колко е свободен и вече е на етап да си изживее живота, както го е планувал т.е. един вид на ниво Правилата на Играта тук на Земята ( цялото това лутане и мъчение го разбирайте на ментално съзнателно ниво), разбира, че когато си в етап на ларва не можеш да летиш, но ще можеш, когато стигнеш до етап Имаго… Може много да ви се иска, именно защото знаете, каква е крайната ви дестинация, но ларвите не могат да летят. Ако се случи ларвите да полетят, то тогава ще има промяна на някакво условие – я на ларвите ще са и поникнали крила, я ще се е появила някаква “магия”, я земното притегляне ще е сменило полюсите:) или ще е излязло в отпуска … А промяната на условието си е вече промяна във формата. Това, което искам да каже е че в тази Реалност тези ларви не летят, в някаква Нова Реалност те може и да могат, но в Старата не е имало как да стане. Ако го пренесем на много персонализирано ниво, може да търсим този принцип по отношение на Старата Аз и Новата Аз на различните нива – дали енергийното тяло се е променило, дали менталното тяло се е променило, дали физическото тяло се е променило.. И ако го свържем с примера: Старото ми Аз не е омнипотентно, Новото ми Бъдещо Аз може и да е, може и никога да не е, но при всички случаи говорим за някаква трансформация – смърт на една Форма и раждане в нова Форма. Сещам се за някаква приказка или нещо такова, дето Един Някой предизвикваше Друг Някой, който имаше магически сили и го караше да си доказва силата, като си сменя формата и накрая го хапнаха за закуска:) Изобщо не мога да се сетя от коя приказка беше това, но по важното е че явно тази идея за смяната на формата си е някакво архетипно ниво и явно само някой, който е заел по-особена Роля и съответно по-особена Форма може да го прави. В случая, с приказката явно разказвача се опитваше да деволюира тази роля и му приписваше особена глупавост, та “магьосника” да се хване да се доказва на някой, но това в случая не ни интересува. Затварям СКОБА. Та, не, не мисля че, понеже съм открила или са ми са се открили някакви модели и програми и съм задействала това синхронизиране с Пътя ми. По-скоро отправянето на Намерението, а може би и работата с Моделите и Програмките е било моята част от работата, както се опитаха да намекнат Помощниците, но не съм направила всичко сама. Другите също са си свършили работата, за да се случи настройката:) Иначе малко по детски ми се струва убеждението, само да поискаме и хоп всичко ще можем да направим. Като сме деца и взимаме някаква пръчка от земята и започваме да я размахваме с идеята, че изглежда точно като магическата пръчка от филмчето и остава само втория елемент, за а стане цялата работа – да си пожелаем нещо и хоп то се сбъдва. Хахахах …., ами смешно е, но не по лош начин:)))). Наблюдаемата сетивна реалност си е прекрасна, но не може да побере в себе си дълбочината на смисъла и съдържанието на Събитията. Оставете я на мира и не я измъчвайте с непосилни за не я задачи;) То и за това накрая пръчката завършва счупена на парчета, защото е поела цялото неразбиране и разочарование и неспособност на детето. Да, като се замисли от тази гледна точка как прекарваме голяма част от времето си още от детинство, да искаме и да се преструваме, че живеем и живот, който всъщност нямаме – живота на възрастните – игри на майки и татковци, на различни професии, кой болен от това от онова. Казват, че децата така се подготвят за социалните си роли и преживявания за бъдещото, но в една сигурна среда на играта…. Цялото си детство се подготвяш за света на Възрастните . Колко тъжно ми се струва всичко това сега …. Възрастните проектират несъществуващи съдържания към периода на детството, а децата проектират несъществуващи съдържания към възрастните …. Отплеснах се…. И така, в крайна сметка понеже моята роля на този етап, е да “давам Смисъл” ми иде да кажа, но всъщност това което правя е да съдействам на Смисъла да види бял свят, иначе той си е там, затова в мен и около мен има много от тази работа, но не съм убедена, че това е задължително условие. Трябва някой извън тази моя реалност да каже, дали е възможно. Пак ще кажа, около мен всички, които извървяват някакъв преход са свързани и с разкриване на Смисъл на Съзнателно ниво, но това не е целият Свят:)
Малко преди да се случат събитията, които ознаменуваха значителна промяна в живота ми някой от Оня свят ми каза на няколко пъти “Просто, приеми Реалността. Приеми това, което ти се случва и всичко ще е наред!”
И така ние се подготвяхме тези събития да се случат и когато се случиха пак влязоха в категорията изненадващи:))) Явно дори и Съзнанието си има различни нива. Ние бяхме на нивото ЗНАМ ГО, ЧЕ ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АМА НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ СЛУЧИ.
Това ниво, на което може и да не съм дала най-подходящото име, е изключително забавно. Защото започват така да се каже, да ти се сбъдват очакванията или желанията или там каквото е, а ти или си в ступур от случващото се или бягаш в обратната посока. Като да ти мяука котката пред вратата, с цялото си отчаяние и желание, на което е способна и като и отвориш вратата тя те гледа възмутена, че си и прекъснала тирадата и какво изобщо си я отворила тази врата – това, че иска да влиза не значи, че иска да влиза:))) Много е смешно пак:)))) Ето, такъв е този етап. Това, което усещам е че няма да ми е хубаво да остана на течение на отворената врата, нито пък ми се иска да остана навън и да продължа да мяукам да ми се отвори вратата, но шокът си е шок.
Затова темата на деня е Приемането. То самото също си има своя Път и своето място и характеристики и задачи, които са различни в различните Реалности. В Реалността на затворената врата, присъствието на Приемането беше някак по-безплътно, затова не можеше да бъде възприето като буквална Реалност, а по-скоро като на ниво Игра на ужким. След синхронизирането на събитията вече беше тежката плътност на Буквалната Реалност. Очевидно без правилното артикулиране на Приемането може да успеем да преминем през събитията по най-благоприятния за нас начин. Вероятно може да е бъде доста по-болезнен процес, както и по-протяжен … Разбира се, че е нищо не е фатално, но аз го приемам като част от грижата за себе си. Предпочитам, ако е възможно да се позиционирам на по-приятно местенце по време на пътуването:)
Шокова вълна номер две: Има общи смисли с шокова вълна номер едно. Защото си мислих, че знам едно, но се оказа, че съм вярвала в друго. Много интересна диференциация. Ако съотнеса Знанието към Съзнанието, то Вярването бих го съотнесла към Несъзнаваното. (Изобщо нямам предвид злоупотребата с тази идея за Вярата на Съзнателно ниво в религиозен смисъл, а от чисто дълбоко динамично практическо изследователско ниво…). Не случайно се появи идеята за вълната, защото събитията -външни, вътрешни, енергийни явно са свързани помежду си, но и на някакъв принцип. Представата, която изскочи не е за линейна последователност, а нещо, което наподобява онзи игра на мини, от преди сто години, дори май още нямаше Интернет – беше качена на първият ми компютър, заедно с няколко пасианса:) При тази игра на мини, пространството някак се разширяваше на сектори – натискаш едно квадратче, а то може да ти разкрие цял сектор (е.. или да се взривиш) . Така се случи и тук. Едно събитие, една промяна отвори някаква Субреалност. Между другото, в тази играта на мини имаше и такива самостоятелни ходове – натискаш квадратче и само то си се отваря или пък само още едно две. Явно има квадратчета, които са свързани с повече събития и такива, които са с по-ограничено влияние спрямо други събития.
Хем ми се иска да не изпадам в много лични детайли, от които никой не се интересува, хем искам да вляза в някаква конкретика …, и понеже се опитвам да цензурирам Потока писането ми влезе в трета глуха …
Изненадващото очаквано събитие, което смятам за ключов етап в моя живот и живота на мои близки, директно се свърза с базовите модели на Привързаност на личността ми. И преди съм ги разглеждала, но сега се разиграваха в сънищата ми възмутително ярко и почти без цензура. Първо имаше нещо като подготвителни сънища и след това един, който беше същинския носител на Представата. Не ми се иска да се превръщам в даскалица, но за който още не е ясно – Представите са тези, които изграждат всичко във Вътрешния ни свят, а на базата на Вътрешния ни свят преживяваме събитията от Външния свят. Все още не знам защо беше нужно това пояснения… Както и да е. Много интересни неща се свързаха със съня и Представата, която съдържаше той, но наистина вече ще стане твърде конкретно, а не мен хич не ми се иска нито да се перча с личната си драма, нито виждам какъв смисъл ще има за някой друг, който не е част от тези събития. Само ще споделя, че в такива моменти това, което правя е в тази поредица: Сън, Представа, Модел/Програма, Послание от Помощниците по въпроса за конкретния Модел/Програма и накрая, ако всички сме съгласни си правя Ритуал за изпращане на Модела обратно към Източника.
Такааааа …. Оставих този текст, до тук да отлежава по неясна за мен причина. Вече съвсем изпуснах влака, затова ще го пусна така – недовършен. Ще остави дразнещо усещане у вас. Но и такива аспекти от Реалността има. В мен асоциацията е за множеството ми недовършени проекти…….Хм, в този ред на мисли, прозвуча като собствен, самостоятелен механизъм за психична маструбация:))), но едва ли това е единствения аспект на този ми любим модел на НеСвършване на иначе ентусиазирано стартирани проекти …
П.П. Минали са само няколко седмици, а вече ми звучи като че ли някой друг го е писал. И вероятно съм права. Направо, не мога да настигна собственият си влак:)))
Bulgarian 
English