СРЕЩАТА

Някак естествено дойде един въпрос от предишната тема, а именно КАК ДА ОТИДЕМ НА СРЕЩА С ТОРТАТА СИ ? След кратко мислене стигнах до извода, че е необходимо да се насочат по-особени усилия в посока на това да активираме някакъв вътрешен компас, който да работи безотказно, винаги и навсякъде.  В крайна сметка мисля, че това би ме направило напълно удовлетворена от прекараното време тук и ще спра да го запълвам със заместители. Това е първия път, в  който започвам да пиша напълно неподготвена по темата – нямам никаква идея какво става и къде ще му излезе края. Но порив има, усещам го как става забавно, не е както друг път като не знам нещо –  да е мъъъчииителноооо….

На първо време това, което усетих около събитието с Тортата е колко съм изморена и изтормозена от старанието си да достигна някакъв успех, пробив, да намеря ключ или каквото и да е … (като жената зад щанда в сладкарницата). И някак спонтанно реших да  се въведа в информационно затъмнение. Опа, сега виждам и още нещо. Не беше никак спонтанно – в същия ден се случи, че мобилният интернет на телефона ми, просто отказа да работи и този път се оказах в по-особено състояние… Не се втурнах да търся някакъв заместител, а реших да видя какво ще се случи в тишината, в това свободно пространство. Приех момента такъв, какъвто си беше. Мда, не мисля, че това беше случайно или незначително събитие. До сега не осъзнавах, че вероятно именно това е била целта на странната липса на мобилна връзка. Да, това ми иде да напиша не интернет, а липса на връзка. Това е ключовото – в момента трябва да прекъсна някаква връзка с един поток, за да осъществя връзка с другия поток – моя вътрешен поток. Не минава много гладко – съпротивите ми надигнаха глава веднага, други пък я снишиха, за да могат да се промъкнат незабелязани. Но като цяло, този път мисля, че не пропуснах знака. Първо реших да разглеждам онзи момент на затишие, след това реших аз самата да ги създавам – наложих си глобална информационна хигиена. За сега минава добре – вече 3 часа :))))) (шегувам се – два дни са :))

За протокола: Много ми е трудна да се доверя на това странно ново функциониране и пускам контрола малко по малко. Първите опити да се движа в пълен мрак т.е. без информационно ръководство и непрекъснати сверки с устройството или с някой от външната реалност, минаха доста гладко и успешно. Донесоха добри плодове – всичко се случваше точно на време, без тревога и като по поръчка. Дори имаше интересни моменти, в които в последния момент решавах да погледна зад ъгъла да видя, дали ще сгащя някоя нередност, но всичко си беше наред. След това, последва пълен шок и провал. Някъде изпуснах нишката и всичко отиде по дяволите, някак си се върнах на старите релси. Експеримента продължава.

Няколко неща мисля, че се изясниха – първо: в “модерните училища” човек сам си поставя задачите и домашните, а реалността му дава бърза обратна връзка за резултата от тях :)); второ: и вътрешната и външната реалност  комуникират с нас по време на този процес (разбира се, винаги го правят, но някак трябва да го спомена и отделно); и трето: на този етап има опасност да си загубите работата 🙂 (сега знам и че и на вас ви стана смешно – няма как иначе, свързахте се с енергията, която изследваме).

И за да съм спокойна, че съм осигурила адекватен контекст, отново ще повторя, че моите разбирания  по повод промените, които касаят Новия свят, включват и аспект по отношение на придвижването от Огледална реалност към Обективна реалност ( Реалността на Другостта). Така че, е нужно да добавим към списъка със задачи, по отношение на Връзките и връзката ни с Външната и Вътрешната реалност.  Може да ги раздробим на много елементи, в зависимост какъв аспект ще разглеждаме, но може и така да генерализираме.  Възможно е преди да е била основно огледална – като единствен начин да погледнем на някакви свои части, тъй като не е имало порив да се гледа навътре, реалността е трябвало да подходи изобретателно и да извади някак вътрешната реалност навън. Сега вече минаваме към друг етап, следващ етап. Вече сме успели да открием, че имаме Вътрешен свят и че можем да се обръщаме към него директно, без посредници. Този нов етап ще ни даде възможност да имаме директен контакт със себе си, по Вътрешния път, и директен контакт с другите във Външната реалност. Ще настане голяма веселба, когато започнете да виждате човека до себе си в собствената му обективност:)). Но това, което исках да кажа, че тези реалности, са нещо повече от съвкупност от обекти – има и други енергии и закони, които действат. И ако преди винаги са ни отразявали части от Вътрешната реалност, то сега вече ще има и нещо друго – ще бъде преобладаваща Реалността на Другостта и само тук-таме ще се използва огледалността.  И сега вече мога да кажа, това, което исках да кажа – ще стане много сложно и объркващо, ако сетивата ни не са достатъчно развити, защото няма да има толкова много от старите правила, а ще се оказваме все повече в ситуация на общуване и комуникация с Друг . Добре дошли в епохата на Водолея 🙂    Сигурна съм, че развитите сетива ще ни гарантират успешни срещи с Тортата, но едва ли това ще е най-голямата ни грижа тогава….. Със сигурност, винаги ще има Път, по който сме планували да вървим в този живот, но знам, че целите и принципите на новият Етап ще са доста по-различни от отминаващия. Новите Етапи, са свързани с нови Реалности и те не мога да бъдат добре обяснени, а само преживени, защото разбирането им съдържа елементи, които не фигурират в предишният етап и прилежащата му реалност ( това се случва и при задълбочена работа с Личността).

Ще искам малко мнение от Помощниците от Оня свят по въпроса, но преди това част от тяхно скорошна наша комуникация :

“….. Да, това е огледална функция. Не знаем защо я прие за “лоша”. Тя беше необходима. Вече няма де е, но имаше етап, в който нямаше друг начин. И все пак, това ще се ползва и занапред. Ще си остане като част от общуването, просто няма да е всичко. Няма да живеете в огледален свят, а в реален 🙂 Ще е забавно, особено в началото! Върши си работата. Че като някой не си върши работата се отразява на всички….”

 А ето и техният отговор, на молбата ми за по-конкретни насоки по въпроса кой как може да се синхронизира с Пътя си и да си среща “парчетата Торта”, по-често 🙂

” Мили деца, сладки сладурчета! Като че ли това е най-трудната част за вас. Това е доста странно за нас. Оказа се малко като страничен ефект от цялата работа/идея. Опасявам се, че пак ще ви изненадаме с много простичък отговор. Просто отправете Намерение и ще усетите Притеглянето, как ви дърпа насам, натам. Да, толкова е просто и не чак толкова, защото не трябва да има Но-та. Те са условности. Условностите създават възможности, възможностите вървят около Пътя. Е, могат и да съвпаднат с част от него, но като цяло са Избори – “меню с Торти”. Няма лошо. И “менюто” си е забава. Та, ако искате да се синхронизирате със събитията от Пътя си, изчистете Намеренията си и ги отправете безусловно към Космоса и програмите ще се активират. Не така негативно към програмите, де. Те са си ваши. Не е лесно да управляваш Играта от вътре с “промит мозък” – трябваше да се измисли нещо :))) Знаете, че обичаме да се забавляваме. Това е, каквото можем да ви кажем. Няма нужда от някакви ритуали или подобни неща, освен ако не сте им фен 🙂 Но не са необходими. Всъщност цялата ви работа е по Намерението. Огледайте Го, да не сте Го закотвили на някой бездушен пристан да чака “безплодни бури”, че вие обичате да правите така. Опъвайте платната и вятъра ще си свърши работата. Всъщност вие не сте толкова работливи, затова не сте си оставяли твърде много работа  – добре я разпределихте между другите същества. За вас остана само предизвикателството.

Толкоз за този Жокер, че да не минаваме границите 🙂

Успех, мили другари! Забавлявайте се! “