Най-обичам сутрините, наистина. Уж съм сънена, но усещането за яснота е така силно и пропито с някакво Разбиране, отвъд всякакви рационални логически обяснения, а само като чувство кое е право и кое не е или по-скоро кое си е на мястото и кое не пасва. Това е представата, която ми дойде тази сутрин, докато се мъчех (знаете къде) да запазя онази кристална чистота на някаква представа, която бях уловила при събуждането. Много е трудно да си в такова състояние, в което да може да позволиш нещо да си дойде на мястото, а то със сигурност си има такова. Като малка трябваше да редя пъзели, защото “кака” много ги обичаше, а и беше едно от малкото налични игри. Не си представяйте, че аз съм седяла и спокойно съм си търсила парченцата – не, ако намерих някое, което ми приличаше да е подходящо за някое място го натисках, докато не влезе някак. В следствие много от парченцата бяха пречупени от приложения натиск 🙂 Разбира се, след време истината лъсваше и трябваше също толкова насила да ги вадя тези парченца ( така че, не си мислете, че ако нещо е влязло трудно ще иска да излезе лесно…. Напротив). Сега може да се сетите, какъв беше подхода ми към Живота и към Мен самата за доста дълъг период от време, въпреки че на пръв поглед не бях толкова агресивен или настоятелен човек. Току що се сетих и още нещо – в някакъв момент имах и от онези кубчета Рубик, съвсем евтино изпълнение. Още първият ден завърши с отлепяне на лепенките, така че да си ги наглася по цветове – нали все пак съм успяла да го подредя. Гледката беше гротеска, още си го спомням. Лепенките бяха нащърбени от чопленето и разбира се, след това ги бях залепила накриво:) След време, не знам, може и да е било на следващият ден стигнах до друга стратегия – разглобих го на парченца и след това се опитвах да го сглобя. Хвана ме страх, че няма да мога. Този страх, колко пъти ме е карал да правя наглед невъзможни (за мен) неща. Така че, успях да го сглобя, но ….вече не беше същия, всеки момент можеше да се разпадне някоя част. До колкото си спомням го пазих доста дълго време след това, макар че бързо осъзнах, че съм го повредила необратимо – в следствие, на което той вече беше загубил своя Смисъл. Доста тъжно ….. И за двама ни! Мисля, че всичко, което загуби истинския си Смисъл получава символично уравнение с някаква загуба и мъртвост. Тя също има своето място. В някои случаи е много важно да пазиш счупените неща, докато започнеш да осъзнаваш идеята за Загуба, за Край, за Смърт.
Ако ви кажа колко ми е трудно да пиша това. Безброй пъти ми се изплъзва някаква, очевидно доста важна идея (поне за мен). Представата ту се материализира, ту изчезва. До някъде започнах да пиша това, за да я закотвя. От друга страна не ми се иска да използвам старите си стратегии и да натискам…
Ще се опитам да формулирам представата, която беше изкристализирала тази сутрин. ………………………………
Имаше период, в който все се повреждаше нещо свързано с Водата – запушени тръби, развалена пералня, счупен подвижен душ, протекло казанче. Викам си : “Имам проблем с Водата:))” ! Имах предвид с тази Енергия. Как ли не въртях и суках, за да вляза в тази Тема – кой точно аспект проектирам навън. Сега като гледам, бих казала, че съм проектирала съвсем друго – някаква моя “счупена” част, която непрекъснато трябваше да поправям във Външният свят, защото беше загубила своя Смисъл във Вътрешния. Същото се случва и с телесните симптоми, разбира се. Но когато човек се намира в такова състояние е доста трудно сам да си диагностицира “сляпото петно”, дори да търси съзнателно и упорито. Всичко е на парчета. Обикновено говорим, че Представата може да се раздели от емоционалното си съдържание и да я преживяваме без афект или обратното само афект, но без да имаме съзнателен достъп до самата Представа. Но ако задълбаем още, може да видим, че всяка Представа носи и своя Смисъл – това е същността на Съдържанието, което символизира. Точно като в моя случай с повредите по ВиК инсталацията. В такъв момент има някакво усещане, че Там има Нещо, но само обикалям орбитата на Смисъла. Проблемът е, че дори Представата да достигне Смисъла и да се усетим силно чувство, че нещо си е дошло на мястото, първоначално това Съединение е за кратко и след това отново ще се разделят. И този процес на повторно съединение ще продължи за известен период, докато Връзката не бъде изградена отново. В този период на повърхността могат да изкачат различни аспекти на този процес на съединяване. И най-накрая, за да стане всичко това възможно, трябва да се мине през “Чистилището”, т.е. успешно да се преработи първоначалната причина за разрушената връзка. (Тук не говорим за случая, в който по различни причини, тези връзки по принцип не могат да бъдат инсталирани – това си е от по-сериозните структурни “повреди” на Личността, но пак си е човешко.) Оформи се един омагьосан кръг, от който има излизане, именно заради кратките моменти, в които успява да се инсталира връзката, когато са настъпили подходящите Външни и Вътрешни условия.
Сега е още един такъв период, в който съм в период на Съединение на смисловото съдържание на една представа. От доста отдавна обикалям в орбитата и, имах някакви усещания, но изведнъж две думи просто си дойдоха на мястото. Затова ми е трудно да пиша по тази тема, защото съм в онзи етап на свързване и отдалечаване все още. Странното е че и за самият Процес забравях. Наложи се да оставя за част от деня текста недовършен, като бях сигурна, че съм разписала достатъчно неща, за да закотвя Смисъла, но като седнах да пиша отново си беше цяла борба да го докарам до тук. Няма да се учудя и да съм пропуснала нещо.
Заглавието също ми е смътно, но ще го оставя, тъй като беше котва за Смисъла. Това, което сега асоциирам с него е счупената връзка, която непрекъснато се проектира във Външната реалност. Как Счупеното може да е Щастие ли?! Хората се радват на различни неща. Аз се радвам при откритието на нови инструменти за изследване на Несъзнаваното си – това е моето Богатство. (Интересна мисъл. Хрумнаха ми поне сто асоциации – шегувам се, не съм толкова плодовита, но наистина се свързаха веднага няколко представи.) На български не звучи много добре, но на английски по-добре може да се открои този феномен на “счупеното” – “счупено” сърце (broken heart), за разорен пак ползват тази дума “счупен” (broken), “счупени” думи – без смисъл (broken words), “счупени” семейства – деца на разведени родители ( broken family) , “пречупен” дух – (broken spitit) …. , (broken wings) – като “пречупено” желание за живот, (broken man) – отново като някой депресиран човек, който се чувства наранен и страда – сигурно има и още много, но и тези примери са достатъчни, за да схване човек идеята, че става дума за прекъсване или някакво нарушение на връзката между между части в някаква цялост. Отново ще напомня, че разглеждаме точно този аспект (другата част, кой кога може да е омнипотентен творец си важи) на Голямата Динамика на процеса на Себепознание. Другото щастие е че ако нещо започне да прави бели навън, значи настъпват подходящите условия то да бъде “поправено”. За тази част ще ме разберат хората, които дълго са очаквали да дойдат подходящите условия за да се прояви нещо…
Ако имаш проблем с Изобилието в живота си, в крайна сметка ще стигнеш до факта, че си интегрирал различни изкривени Модели (майчини и бащини архетипи – които може да са и конкретни модели от майка и баща, но е по-добре да се стигне до архетипа, който те/се разиграва:), дори да коства повече усилия. Под бащини и майчини най-общо визирам теми свързани със доверие в собственото си съществуване (Аз съм), което вторично носи усещане на стабилност и сигурност, а от там ще последват и воля и смисъл за материализиране, също и способността ни да се свързваме с магията в живота си – емоции, творческа енергия, интуиция, несъзнавано, фини енергии и светове) или провала за осъществяването на тези процеси. Съответно много логично, ако баща ти не е успял да интегрира собствената си ценност, не би могъл да я инвестира никъде наоколо. Дали можеш да инвестираш бащин модел от майка си – със сигурност. За сега не съм срещнала човек, който да може да формулира със сигурност кога, как и от кого да извършваме такива идентификации. Логиката казва, че бащините идентификации би трябвало да са по-улеснени от бащата, но реално е много по-сложно – баща ти може да е решил този живот да е с по-изразен майчин архетип:) Най-често ще наблюдаваме някаква съвкупност от интегрирани части на различни хора в живота ни (в този или предишен). За нас е по-лесно да проследяваме съществуващите модели и архетипи, които са се имплементирали в реална форма и стои пред нас и много по-трудно да се възприемем значимостта на онези наши части, които не са намерили материална форма в този живот. Със сигурност, реалните хора имат значение за оформяне на личността ни, но това е защото те вече имат своето място в нашия собствен пъзел:), не хвърляйте цялата отговорност върху тях. Това е партньорство, трябва да се свърши работата. Не значи да си забранявате да чувствате това или онова спрямо някой, но това е просто скоростното влакче, което ви насочва да разгледате тази или онази забележителност т.е. те са средството, а не целта или смисъла на дадено преживяване. И така, да се върна на темата: ако ти нямаш идея за ценност на съществото си, то е нормално да реализираш живота си от тази гледна точка. За да придобием по-добро познание на някакво явление е нужно то да придобие същия адекватен вид и в противоположната си форма. Затова е добре да използвам идеята аз Изобилието, а не конкретно за пари. Защото бездомника и чичо Скруч (или цар Мидас – много са примерите и в митологията) могат да проявяват един и същ Модел – и двамата могат да страдат от липсата на усещането за собствената си ценност. Бездомника доста директно проявява преживяването си за нищожност и липсата на връзка със Същността си, а Скруч не може да спре да се опитва да я запълва тази празнина с жълтиците. Нощите и на двамата са тъмни, студени и самотни, само дето Скруч може да проявява и маниакалните свръхкомпенсаторни опити да заличи факта на липсата на Смисъла за собствената му ценност…….. (Може да е тривиално, но Изобилието си е доста базова тема.) В крайна сметка, затова има идея за неутралност на Енергията – тя може да бъде ползвана и така и така.
И за да не останат висящи онези примери с пъзела и кубчето Рубик, ще допълня, че когато се опитвате да напаснете нещо, което не му е мястото ще има същият ефект:), като да запълвате празнини. Затова е добре да си го пазите, за да ви напомня, че нещо се е счупило, връзката я няма и по тази причина имаме усещане за липса, докато накрая тази идея намери пътя до Съзнаваното.
Това беше цялата идея, която така отчаяно се опитвах да задържа. Не мога да генерализирам, че винаги ще важи това правило, но знам, че е от изключителна важност, ако искате да разберете защо нещо ви се е “счупило” – я тялото, я душата, я чешмата:)))
Следва продължение.
Bulgarian 
English