ГЛИЧ В МАТРИЦАТА

Станах “неволен” свидетел на глич в Матрицата, в която живеем. Направо като сбъдната мечта, нали?! Кой не си е мечтал да е на мястото на Нео 🙂 Благодарна съм, защото съм си оставила много магически подаръци по Пътя. За известно време бях забравила, че те най-много ме радват. Колко е хубаво човек да си си спомни. Мисля, че това е още една от функциите на Хирон-Ключара – да си спомняме, дет се вика да “отключваме” различни част/реалности в себе си. Става ясно, от живота на Героя в Разказа, че може да отключи не само някоя друга болест, но и забравени Знания…

И такаааа, напоследък умението ми за разтъкаване се е загубило. Правя разрезите бързо, точно в кратък интервал от време. (Да отбележим –  не е точен момент, а интервал от време. Точка или линия. Ако има движение, ако има промяна трябва да е интервал, ако е едно цяло е момент, точка, статичен. Не знам, защо е толкова важно това да го вметна тук, но някой може да получи по-добро разбиране, докато гледа отвън, отколкото аз като съм вътре в Процеса. Но тук не налагам цензура, иначе цялото ми удоволствие и адекватност отиват на кино. Става пишман Знание. Точка.) Има малко тъга в цялата тази работа – гордеех се със сложните си изречения по половин страница. Голямо перчене падаше. Мхм. Но като се замисля, овъртането е красиво като някой танц, като един поетичен език на тялото, което се опитва да каже нещо “мръсно” по “чист” начин. Хаха. Няма да връщам вече сравнението с моето писане, защото вече стана неловко.  Ако продължа да пиша поезия ще започна да си противореча за така рекламираното ново директно писане:)

И така.

Това не е нощен Сън, не е дневен Сън, не е някакво хипнотично състояние или специално събитие, заредено със суперчовеци и техните земни и неземни антуражи или тем подобни вариации на връзки с Магията. Събуждам се сутринта. Правя обичайните неща, които по ред се падат преди миенето на зъби. И след него идва и ред и на него. Времето е хубаво, всички врати и прозорци са отворени. Подухва приятен ветрец. Чуват се шумове от улиците (апартамента ми граничи с две улици – Урбан сандвич – сега го измислих!) и аз се готвя да пускам кранчето, когато чувам как някой силно ми подсвирква – ФиУ-Фиу, Фиу-ФиУ……………ФиУ-ФиУ. Да уточня, че живея сама. И някой да ми подсвирква в банята или наоколо не е нещо очаквано от мен. Пребледнях като по филмчетата, мозъка ми се спаружи буквално и се разтреперих цялата. Това подсвиркване имаше кристална чистота. Знаех, че не е в главата ми, беше извън мен, но не можех да определя от къде точно. Чух го няколко пъти. Мозъкът ми се спаружи от безпомощност, като да попадне в друга Реалност със други закони. Не можа да обработи информацията. започнах да правя някакви плашещи обяснения. Някой е влязъл през балкона и сега ще ме фрасне или ще ме намушка с нож, някой майстор оправя нещо по фасадата на блока и е решил да ми поиска вода (или да пусне една вода), птичка от съседното дърво, която подсвирква кристално чисто, като човек   и по някакви закони на резонанса я чувам като че ли е при мен и затова не мога да определя от къде идва звука и последното ми предположение беше за някакво присъствие на същество, което не виждам, но мога да чувам. И всички тези предположения мозъкът ми произведе за една стотна от секундата, за да може да го отпусне този така неприятен спазъм. (Какви ли не части са ми са се схващали, какви ли не спазми съм преживявала, ама на мозъка бива ли?) 

И така, в крайна сметка реших, че съм чула звук на спазъм от домашният любимец (това предположение забравих да го включа в списъка, но го имаше). Продължавам със започнатото миене на зъби, дори не помня до къде го бях докарала, когато ……..Тъ дъм. Фиу- Фиу, пак се чува същото кристално чисто подсвиркване, вече съм сигурна, че нещо става никакво мръхтене от домашния любимец не е това, някой свири и това е. Пак пребледнях, или още си бях бяла, все пак седя срещу Огледалото – беше интересно да се наблюдавам в такъв момент. Гледам и зад гърба си в отражението на огледалото, като в класически филм на ужасите. И като пак в такъв, нищо не се вижда, а само се чува. Вече започнах да си говоря с Нещото. Отново не помня какво. Оказа се, че високите нива на Страх, наистина правят чудеса с нас и  в нас. Но отново се почувствах като в първи, втори клас, когато махах одеялата от леглата и си говорих с дяволите под леглото – треперех от страх и им казвах, че не ме е страх. Сигурно аз съм измислила Позитивната психология 🙂

Някак успях да си измия зъбите и нататък какво правих сигурно няма да ви е интересно, но повече нямаше подсвиркване. Умирах от страх целият ден. Та да станеш свидетел на глич в Системата е по-приятно от седалката в киносалона, но пък по-вълнуващо като е лично преживяно, особено като е вече отминало…

Сега се сещам, за един интересен Сън, в който имаше някаква връзка между Мен и друга Мен, която се осъществяваше през огледалото. И на него ще му дойде времето, но това което исках да кажа, че вероятно и аз очаквах да се случи някаква игра с огледалото – и аз като Нео :), ама не. Ей, на – на мен ми подсвиркват.

От къде знам, че е Глич?

Тогава не знаех. Сега знам.

Помолих за помощ – от Този и от Онзи свят.

Ще предам само част от съобщението, другата е изрязана, тъй като има неща, които усещам, че не трябва да споделям, защото са лични.

” ………..Ах, ти Хитрушо! Искаш да измъкнеш разни тайни ей-така, между другото 🙂 Даже не си и даваш сметка какво точно питаш. Това, което ще ти кажа за момента е:  световете постоянно се преплитат, те използват едно и също пространство. Твоят свят не е запазен само за теб. Просто си има закони,  по които Всеки от тях съществува, така че да не си пречат. Що се отнася до звука, не, не беше от друго създание, просто бъг в системата. Някой друг е пипал не там, където трябва и това е произвело резултата, който си видяла. Енергийното разместване, което си усетила е разбъркването на реда, което винаги води до образуване на вълнички….”

Какво ще кажете? Интересно, а !

Винаги съм си мислила, че като настъпи този момент, някак си ще обезценя Живота. Но с изненада установих, че това не се случи. Някъде там по Пътя, вместо с търсене на Смисъл се сдобих с интерес и любопитство към приключението (има още какво да се желае), но по-важното е че въпросът Какъв е смисълът? се замени със Знам, че има Смисъл! ( придружено с леко кимване на главата, с което да дам вид, че освен, че знам и го разбирам :)). И толкоз.

Някак си етапът на Какъв е Смисълът?, някак беше изпълнен с една мъчнотия, една тежест, безкрайни трудности.

Етапът на Хей, какво е това, а това, а онова? е много по-лек, приятен, радостен, без да е обвързан много много с времето. Или, обвързан е, но по съвсем различен начин – не се оглеждам, дали и кога ще му се види Края :)), а по-скоро че към този момент явно нещо Ни е важно и нещо разглеждаме 🙂

ФиУ-ФиУ 😉