Oracle

СЧУПЕНОТО НОСИ ЩАСТИЕ

Най-обичам сутрините, наистина. Уж съм сънена, но усещането за яснота е така силно и пропито с някакво Разбиране, отвъд всякакви  рационални логически обяснения, а само като чувство кое е право и кое не е или по-скоро кое си е на мястото и кое не пасва. Това е представата, която ми дойде тази сутрин, докато се мъчех (знаете къде) да запазя онази кристална чистота на някаква представа, която бях уловила при събуждането. Много е трудно да си в такова състояние, в което да може да позволиш нещо да си дойде на мястото, а то със сигурност си има такова. Като малка трябваше да редя пъзели, защото “кака” много ги обичаше, а и беше едно от малкото налични игри. Не си представяйте, че аз съм седяла и спокойно съм си търсила парченцата – не, ако намерих някое, което ми приличаше да е подходящо за някое място го натисках, докато не влезе някак. В следствие много от парченцата бяха пречупени от приложения натиск 🙂 Разбира се, след време истината лъсваше и трябваше също толкова насила да ги вадя тези парченца ( така че, не си мислете, че ако нещо е влязло трудно ще иска да излезе лесно…. Напротив).  Сега може да се сетите, какъв беше подхода ми към Живота и към Мен самата за доста дълъг период от време, въпреки че на пръв поглед не бях толкова агресивен или настоятелен човек. Току що се сетих и още нещо – в някакъв момент имах и от онези кубчета Рубик, съвсем евтино изпълнение. Още първият ден завърши с отлепяне на лепенките, така че да си ги наглася по цветове – нали все пак съм успяла да го подредя. Гледката беше гротеска, още си го спомням. Лепенките бяха нащърбени от чопленето и разбира се, след това  ги бях залепила накриво:) След време, не знам, може и да е било на следващият ден стигнах до друга стратегия – разглобих го на парченца и след това се опитвах да го сглобя. Хвана ме страх, че няма да мога. Този страх, колко пъти ме е карал да правя наглед невъзможни (за мен) неща. Така че, успях да го сглобя, но ….вече не беше същия, всеки момент можеше да се разпадне някоя част. До колкото си спомням го пазих доста дълго време след това, макар че бързо осъзнах, че съм го повредила необратимо – в следствие, на което той вече беше загубил своя Смисъл. Доста тъжно ….. И за двама ни! Мисля, че всичко, което загуби истинския си Смисъл получава символично уравнение с някаква загуба и мъртвост. Тя също има своето място. В някои случаи е много важно да пазиш счупените неща, докато започнеш да осъзнаваш идеята за Загуба, за Край, за Смърт.

Ако ви кажа колко ми е трудно да пиша това. Безброй пъти ми се изплъзва някаква, очевидно доста важна идея (поне за мен). Представата ту се материализира, ту изчезва. До някъде започнах да пиша това, за да я закотвя. От друга страна не ми се иска да използвам старите си стратегии и да натискам… 

Ще се опитам да формулирам представата, която беше изкристализирала тази сутрин. ………………………………

Имаше период, в който все се повреждаше нещо свързано с Водата – запушени тръби, развалена пералня, счупен подвижен душ, протекло казанче. Викам си : “Имам проблем с Водата:))” ! Имах предвид с тази Енергия. Как ли не въртях и суках, за да вляза в тази Тема – кой точно аспект проектирам навън. Сега като гледам, бих казала, че съм проектирала съвсем друго – някаква  моя “счупена” част, която непрекъснато трябваше да поправям във Външният свят, защото беше загубила своя Смисъл във Вътрешния. Същото се случва и с телесните симптоми, разбира се. Но когато човек се намира в такова състояние  е доста трудно сам да си диагностицира “сляпото петно”, дори да търси съзнателно и упорито. Всичко е на парчета. Обикновено говорим, че Представата може да се раздели от емоционалното си съдържание и да я преживяваме без афект или обратното само афект, но без да имаме съзнателен достъп до самата Представа. Но ако задълбаем още, може да видим, че всяка Представа носи и своя Смисъл –  това е същността на Съдържанието, което символизира. Точно като в моя случай с повредите по ВиК инсталацията. В такъв момент има някакво усещане, че Там има Нещо, но само обикалям орбитата на Смисъла. Проблемът е, че дори Представата да достигне Смисъла и да се усетим силно чувство, че нещо си е дошло на мястото, първоначално това Съединение е за кратко и след това отново ще се разделят. И този процес на повторно съединение ще продължи за известен период, докато Връзката не бъде изградена отново. В този период на повърхността могат да изкачат различни аспекти на този процес на съединяване.  И най-накрая, за да стане всичко това възможно, трябва да се мине през “Чистилището”, т.е. успешно  да се преработи първоначалната причина за разрушената връзка. (Тук не говорим за случая, в който по различни причини, тези връзки по принцип не могат да бъдат инсталирани – това си е от по-сериозните структурни “повреди” на Личността, но пак си е човешко.) Оформи се един омагьосан кръг, от който има излизане, именно заради кратките моменти, в които успява да се инсталира връзката, когато са настъпили подходящите Външни и Вътрешни условия.

Сега е още един такъв период, в който съм в период на Съединение на смисловото съдържание на една представа. От доста отдавна обикалям в орбитата и,  имах някакви усещания, но изведнъж две думи просто си дойдоха на мястото.  Затова ми е трудно да пиша по тази тема, защото съм в онзи етап на свързване и отдалечаване все още. Странното е че и за самият Процес забравях. Наложи се да оставя за част от деня текста недовършен, като бях сигурна, че съм разписала достатъчно неща, за да закотвя Смисъла, но като седнах да пиша отново си беше цяла борба да го докарам до тук. Няма да се учудя и да съм пропуснала нещо.

Заглавието също ми е смътно, но ще го оставя, тъй като беше котва за Смисъла. Това, което сега асоциирам с него е счупената връзка, която непрекъснато се проектира във Външната реалност. Как Счупеното може да е Щастие ли?! Хората се радват на различни неща. Аз се радвам при откритието на нови инструменти за изследване на Несъзнаваното си – това е моето Богатство. (Интересна мисъл. Хрумнаха ми поне сто асоциации – шегувам се, не съм толкова плодовита, но наистина се свързаха веднага няколко представи.) На български не звучи много добре, но на английски по-добре може да се открои този феномен на “счупеното” – “счупено” сърце (broken heart), за разорен пак ползват тази дума “счупен” (broken), “счупени” думи – без смисъл (broken words), “счупени” семейства – деца на разведени родители ( broken family) , “пречупен” дух – (broken spitit) …. , (broken wings) – като “пречупено” желание за живот, (broken man) – отново като някой депресиран човек, който се чувства наранен и страда – сигурно има и още много, но и тези примери са достатъчни, за да схване човек идеята, че става дума за прекъсване или някакво нарушение на връзката между  между части в някаква цялост. Отново ще напомня, че разглеждаме точно този аспект (другата част, кой кога може да е омнипотентен творец си важи) на Голямата Динамика на процеса на Себепознание.  Другото щастие е че ако нещо започне да прави бели навън, значи настъпват подходящите условия то да бъде “поправено”. За тази част ще ме разберат хората, които дълго са очаквали да дойдат подходящите условия за да се прояви нещо…

 Ако имаш проблем с Изобилието в живота си,  в крайна сметка ще стигнеш до факта, че си  интегрирал различни изкривени Модели (майчини и бащини архетипи – които може да са и конкретни модели от майка и баща, но е по-добре да се стигне до архетипа, който те/се разиграва:), дори да коства повече усилия. Под бащини и майчини най-общо визирам теми свързани със доверие в собственото си съществуване (Аз съм), което вторично носи усещане на стабилност и сигурност, а от там ще последват и воля и смисъл за материализиране, също и способността ни да се свързваме с магията в живота си – емоции, творческа енергия, интуиция, несъзнавано, фини енергии и светове) или провала за осъществяването на тези процеси. Съответно много логично, ако баща ти не е успял да интегрира собствената си ценност, не би могъл да я инвестира никъде наоколо. Дали можеш да инвестираш бащин модел от майка си – със сигурност. За сега не съм срещнала човек, който да може да формулира със сигурност кога, как и от кого да извършваме такива идентификации. Логиката казва, че бащините идентификации би трябвало да са по-улеснени от бащата, но реално е много по-сложно – баща ти може да е решил този живот да е с по-изразен майчин архетип:) Най-често ще наблюдаваме някаква съвкупност от интегрирани части на различни хора в живота ни (в този или предишен). За нас е по-лесно да проследяваме съществуващите модели и архетипи, които са се имплементирали в реална форма и стои пред нас и много по-трудно да се възприемем значимостта на онези наши части, които не са намерили материална форма в този живот. Със сигурност, реалните хора имат значение за оформяне на личността ни, но това е защото те вече имат своето място в нашия собствен пъзел:), не хвърляйте цялата отговорност върху тях. Това е партньорство, трябва да се свърши работата. Не значи да си забранявате да чувствате това или онова спрямо някой, но това е просто скоростното влакче, което ви насочва да разгледате тази или онази забележителност т.е. те са средството, а не целта или смисъла на  дадено преживяване. И така, да се върна на темата: ако ти нямаш идея за ценност на съществото си, то е нормално да реализираш живота си от тази гледна точка. За да придобием по-добро познание на някакво явление е нужно то да придобие същия адекватен вид и в противоположната си форма. Затова е добре да използвам идеята аз Изобилието, а не конкретно за пари. Защото бездомника и чичо Скруч (или цар Мидас – много са примерите и в митологията) могат да проявяват един и същ Модел – и двамата могат да страдат от липсата на усещането за собствената си ценност. Бездомника доста директно проявява преживяването си за нищожност и липсата на връзка със Същността си, а Скруч не може да спре да се опитва да я запълва тази празнина с жълтиците. Нощите и на двамата са тъмни, студени и самотни, само дето Скруч може да проявява и маниакалните свръхкомпенсаторни опити да заличи факта на липсата на Смисъла за собствената му ценност…….. (Може да е тривиално, но Изобилието си е доста базова тема.) В крайна сметка, затова има идея за неутралност на Енергията – тя може да бъде ползвана и така и така.

И за да не останат висящи онези примери с пъзела и кубчето Рубик, ще допълня, че когато се опитвате да напаснете нещо, което не му е мястото ще има същият ефект:), като да запълвате празнини. Затова е добре да си го пазите, за да ви напомня, че нещо се е счупило, връзката я няма и по тази причина имаме усещане за липса, докато накрая тази идея намери пътя до Съзнаваното.

Това беше цялата идея, която така отчаяно се опитвах да задържа. Не мога да генерализирам, че винаги ще важи това правило, но знам, че е от изключителна важност, ако искате да разберете защо нещо ви се е “счупило” – я тялото, я душата, я чешмата:)))

Следва продължение.

 

ПРИЕМАНЕ (FACE THE REALITY)

Темата на Деня, дето се вика, при мен се оказва, че е Приемането. ………………………….. Тук си представете голяма пауза или празно бяло петно – защото така изглеждаше първата ми реакция, когато започнаха да се случват “призованите” от Пътя ми събития. Мога да определя шоковите вълни да идват от няколко страни. От една страна: събитията не са толкова изненадващи, напротив – сюжета е бил на разположение през цялото време и си го познавам до най-малката подробност …… , но това което до този момент изглеждаше като невъзможно изведнъж стана възможно. Нищо във външните условия не се беше променило, нищичко – цялата промяна се беше случила на по-фините нива. Като под по-фините нива аз разбирам от една страна енергийните, от друга страна менталните (или психичните – там където се съдържа целия материал на настоящата ни личност, включително и прилежащата и част от Несъзнаваното). Няма да се правя, че съм на ясно точно как си комуникират тези нива, важното е че знам, че ги има, че са във връзка и до колкото мога ги изследвам.  Въпреки че Помощниците казаха, че няма нужда от каквато и да е работа, за да се синхронизира човек с Пътя си, аз и близки до мен хора свършихме някаква работа по осъзнаване и прекратяване на Модели и Програми, които могат да влязат в така наречената категория “родови”.  Може би не е задължително условие за синхронизацията с Пътя, но като че ли работата в тази посока вървеше някак естествено, заедно с Намерението за Синхронизация. Вероятно е нещо като част от новият тип функциониране в т.н. Нов Свят. Аз лично не се чувствам омнипотентен господар на Живота си, в това си проявление. Иска ми се да отворя някаква скоба тук СКОБА Наистина мисля, че всичко е възможно по всяко време, но от друга страна знам, че ако човек вече е спрял да доказва, колко е свободен и вече е на етап да си изживее живота, както го е планувал т.е. един вид на ниво Правилата на Играта тук на Земята ( цялото това лутане и мъчение го разбирайте на ментално съзнателно ниво), разбира, че когато си в етап на ларва не можеш да летиш, но  ще можеш, когато стигнеш до етап Имаго… Може много да ви се иска, именно защото знаете, каква е крайната ви дестинация, но ларвите не могат да летят. Ако се случи ларвите да полетят, то тогава ще има промяна на някакво условие – я на ларвите ще са и поникнали крила, я ще се е появила някаква “магия”, я земното притегляне ще е сменило полюсите:) или ще е излязло в отпуска … А промяната на условието си е вече промяна във формата. Това, което искам да каже е че в тази Реалност тези ларви не летят, в някаква Нова Реалност те може и да могат, но в Старата не е имало как да стане. Ако го пренесем на много персонализирано ниво, може да търсим този принцип по отношение на Старата Аз и Новата Аз на различните нива – дали енергийното тяло се е променило, дали менталното тяло се е променило, дали физическото тяло се е променило.. И ако го свържем с примера: Старото ми Аз не е омнипотентно, Новото ми Бъдещо Аз може и да е, може и никога да не е, но при всички случаи говорим за някаква трансформация – смърт на една Форма и раждане в нова Форма. Сещам се за някаква приказка или нещо такова, дето  Един Някой предизвикваше Друг Някой, който имаше магически сили и го караше да си доказва силата, като си сменя формата и накрая го хапнаха за закуска:) Изобщо не мога да се сетя от коя приказка беше това, но по важното е че явно тази идея за смяната на формата си е някакво архетипно ниво и явно само някой, който е заел по-особена Роля и съответно по-особена Форма може да го прави. В случая, с  приказката явно разказвача се опитваше да деволюира тази роля и му приписваше особена глупавост, та “магьосника” да се хване да се доказва на някой, но това в случая не ни интересува. Затварям СКОБА.  Та, не, не мисля че, понеже съм открила или са ми са се открили някакви модели и програми и съм задействала това синхронизиране с Пътя ми.  По-скоро отправянето на Намерението, а може би и работата с Моделите и Програмките  е било моята част от работата, както се опитаха да намекнат Помощниците, но не съм направила всичко сама. Другите също са си свършили работата, за да се случи настройката:)  Иначе малко по детски ми се струва убеждението, само да поискаме и хоп всичко ще можем да направим. Като сме деца и взимаме някаква пръчка от земята и започваме да я размахваме с идеята, че изглежда точно като магическата пръчка от филмчето и остава само втория елемент, за а стане цялата работа – да си пожелаем нещо и хоп то се сбъдва. Хахахах …., ами смешно е, но не по лош начин:)))). Наблюдаемата сетивна реалност си е прекрасна, но не може да побере в себе си дълбочината на смисъла и съдържанието на Събитията. Оставете я на мира и не я измъчвайте с непосилни за не я задачи;) То и за това накрая пръчката завършва счупена на парчета, защото е поела цялото неразбиране и разочарование и неспособност на детето. Да, като се замисли от тази гледна точка как прекарваме голяма част от времето си още от детинство, да искаме и да се преструваме, че живеем и живот, който всъщност нямаме – живота на възрастните – игри на майки и татковци, на различни професии, кой болен от това от онова. Казват, че децата така се подготвят за социалните си роли и преживявания  за бъдещото, но в една сигурна среда на играта…. Цялото си детство се подготвяш за света на Възрастните . Колко тъжно ми се струва всичко това сега …. Възрастните проектират несъществуващи съдържания към периода на детството, а децата проектират несъществуващи съдържания към възрастните …. Отплеснах се…. И така, в крайна сметка понеже моята роля на този етап, е да “давам Смисъл” ми иде да кажа, но всъщност това което правя е да съдействам на Смисъла да види бял свят, иначе той си е там, затова в мен и около мен има много от тази работа, но не съм убедена, че това е задължително условие. Трябва някой извън тази моя реалност да каже, дали е възможно. Пак ще кажа, около мен всички, които извървяват някакъв преход са свързани и с разкриване на Смисъл на Съзнателно ниво, но това не е целият Свят:) 

Малко преди да се случат събитията, които ознаменуваха  значителна промяна в живота ми някой от Оня свят ми каза на няколко пъти “Просто, приеми Реалността. Приеми това, което ти се случва и всичко ще е наред!”

И така ние се подготвяхме тези събития да се случат и когато се случиха пак влязоха в категорията изненадващи:))) Явно дори и Съзнанието си има различни нива. Ние бяхме на нивото ЗНАМ ГО, ЧЕ ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АМА НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ СЛУЧИ.

Това ниво, на което може и да не съм дала най-подходящото име, е изключително забавно. Защото започват така да се каже, да ти се сбъдват очакванията или желанията или там каквото е, а ти или си в ступур от случващото се или бягаш в обратната посока. Като да ти мяука котката пред вратата, с цялото си отчаяние и желание, на което е способна и като и отвориш вратата тя те гледа възмутена, че си и прекъснала тирадата и какво изобщо си я отворила тази врата – това, че иска да влиза не значи, че иска да влиза:))) Много е смешно пак:)))) Ето, такъв е този етап. Това, което усещам е че няма да ми е хубаво да остана на течение на отворената врата, нито пък ми се иска да остана навън и да продължа да мяукам да ми се отвори вратата,  но шокът си е шок.

Затова темата на деня е Приемането. То самото също си има своя Път  и своето място и характеристики и задачи, които са различни в различните Реалности. В Реалността на затворената врата, присъствието на Приемането беше някак по-безплътно, затова не можеше да бъде възприето като буквална Реалност, а по-скоро като на ниво Игра на ужким. След синхронизирането на събитията вече беше тежката плътност на Буквалната Реалност. Очевидно без правилното артикулиране на Приемането може да успеем да преминем през събитията по най-благоприятния за нас начин. Вероятно може да е бъде доста по-болезнен процес, както и по-протяжен … Разбира се, че е нищо не е фатално, но аз го приемам като част от грижата за себе си. Предпочитам, ако е възможно да се позиционирам на по-приятно местенце по време на пътуването:)

Шокова вълна номер две: Има общи смисли с шокова вълна номер едно. Защото си мислих, че знам едно, но се оказа, че съм вярвала в друго.  Много интересна диференциация.  Ако съотнеса Знанието към Съзнанието, то Вярването бих го съотнесла към Несъзнаваното. (Изобщо нямам предвид злоупотребата с тази идея за Вярата на Съзнателно ниво в религиозен смисъл, а от чисто дълбоко динамично практическо изследователско ниво…). Не случайно се появи идеята за вълната, защото събитията -външни, вътрешни, енергийни явно са свързани помежду си, но и на някакъв принцип. Представата, която изскочи не е за линейна последователност, а нещо, което наподобява онзи игра на мини, от преди сто години, дори май още нямаше Интернет – беше качена на първият ми компютър, заедно с няколко пасианса:)  При тази игра на мини, пространството някак се разширяваше на сектори – натискаш едно квадратче, а то може да ти разкрие цял сектор (е.. или да се взривиш) . Така се случи и тук. Едно събитие, една промяна отвори някаква Субреалност. Между другото, в тази  играта на мини имаше и такива самостоятелни ходове – натискаш квадратче и само то си се отваря или пък само още едно две. Явно има квадратчета, които са свързани с повече събития и такива, които са с по-ограничено влияние спрямо други събития. 

Хем ми се иска да не изпадам в много лични детайли, от които никой не се интересува, хем  искам да вляза в някаква конкретика …, и понеже се опитвам да цензурирам Потока писането ми влезе в трета глуха …

Изненадващото очаквано събитие, което смятам за ключов етап в моя живот и живота на мои близки, директно се свърза с базовите модели на Привързаност на личността ми. И преди съм ги разглеждала, но сега се разиграваха в сънищата ми възмутително ярко и почти без цензура. Първо имаше нещо като подготвителни сънища и след това един, който беше същинския носител на Представата. Не ми се иска да се превръщам в даскалица, но за който още не е ясно – Представите са тези, които изграждат всичко във Вътрешния ни свят, а на базата на Вътрешния ни свят преживяваме събитията от Външния свят. Все още не знам защо беше нужно това пояснения… Както и да е. Много интересни неща се свързаха със съня и Представата, която съдържаше той, но наистина вече ще стане твърде конкретно, а не мен хич не ми се иска нито да се перча с личната си драма, нито виждам какъв смисъл ще има за някой друг, който не е част от тези събития. Само ще споделя, че в такива моменти това, което правя е в тази поредица: Сън, Представа, Модел/Програма, Послание от Помощниците по въпроса за конкретния Модел/Програма и накрая, ако всички сме съгласни си правя Ритуал за изпращане на Модела обратно към Източника.

Такааааа …. Оставих този текст, до тук да отлежава по неясна за мен причина. Вече съвсем изпуснах влака, затова ще го пусна така – недовършен. Ще остави дразнещо усещане у вас. Но и такива аспекти от Реалността има. В мен асоциацията е за множеството ми недовършени проекти…….Хм, в този ред на мисли, прозвуча като собствен, самостоятелен механизъм за психична маструбация:))), но едва ли това е единствения аспект на този ми любим модел на НеСвършване на иначе ентусиазирано стартирани проекти …

П.П. Минали са само няколко седмици, а вече ми звучи като че ли някой друг го е писал. И вероятно съм права. Направо, не мога да настигна собственият си влак:)))

 

 

СРЕЩАТА

Някак естествено дойде един въпрос от предишната тема, а именно КАК ДА ОТИДЕМ НА СРЕЩА С ТОРТАТА СИ ? След кратко мислене стигнах до извода, че е необходимо да се насочат по-особени усилия в посока на това да активираме някакъв вътрешен компас, който да работи безотказно, винаги и навсякъде.  В крайна сметка мисля, че това би ме направило напълно удовлетворена от прекараното време тук и ще спра да го запълвам със заместители. Това е първия път, в  който започвам да пиша напълно неподготвена по темата – нямам никаква идея какво става и къде ще му излезе края. Но порив има, усещам го как става забавно, не е както друг път като не знам нещо –  да е мъъъчииителноооо….

На първо време това, което усетих около събитието с Тортата е колко съм изморена и изтормозена от старанието си да достигна някакъв успех, пробив, да намеря ключ или каквото и да е … (като жената зад щанда в сладкарницата). И някак спонтанно реших да  се въведа в информационно затъмнение. Опа, сега виждам и още нещо. Не беше никак спонтанно – в същия ден се случи, че мобилният интернет на телефона ми, просто отказа да работи и този път се оказах в по-особено състояние… Не се втурнах да търся някакъв заместител, а реших да видя какво ще се случи в тишината, в това свободно пространство. Приех момента такъв, какъвто си беше. Мда, не мисля, че това беше случайно или незначително събитие. До сега не осъзнавах, че вероятно именно това е била целта на странната липса на мобилна връзка. Да, това ми иде да напиша не интернет, а липса на връзка. Това е ключовото – в момента трябва да прекъсна някаква връзка с един поток, за да осъществя връзка с другия поток – моя вътрешен поток. Не минава много гладко – съпротивите ми надигнаха глава веднага, други пък я снишиха, за да могат да се промъкнат незабелязани. Но като цяло, този път мисля, че не пропуснах знака. Първо реших да разглеждам онзи момент на затишие, след това реших аз самата да ги създавам – наложих си глобална информационна хигиена. За сега минава добре – вече 3 часа :))))) (шегувам се – два дни са :))

За протокола: Много ми е трудна да се доверя на това странно ново функциониране и пускам контрола малко по малко. Първите опити да се движа в пълен мрак т.е. без информационно ръководство и непрекъснати сверки с устройството или с някой от външната реалност, минаха доста гладко и успешно. Донесоха добри плодове – всичко се случваше точно на време, без тревога и като по поръчка. Дори имаше интересни моменти, в които в последния момент решавах да погледна зад ъгъла да видя, дали ще сгащя някоя нередност, но всичко си беше наред. След това, последва пълен шок и провал. Някъде изпуснах нишката и всичко отиде по дяволите, някак си се върнах на старите релси. Експеримента продължава.

Няколко неща мисля, че се изясниха – първо: в “модерните училища” човек сам си поставя задачите и домашните, а реалността му дава бърза обратна връзка за резултата от тях :)); второ: и вътрешната и външната реалност  комуникират с нас по време на този процес (разбира се, винаги го правят, но някак трябва да го спомена и отделно); и трето: на този етап има опасност да си загубите работата 🙂 (сега знам и че и на вас ви стана смешно – няма как иначе, свързахте се с енергията, която изследваме).

И за да съм спокойна, че съм осигурила адекватен контекст, отново ще повторя, че моите разбирания  по повод промените, които касаят Новия свят, включват и аспект по отношение на придвижването от Огледална реалност към Обективна реалност ( Реалността на Другостта). Така че, е нужно да добавим към списъка със задачи, по отношение на Връзките и връзката ни с Външната и Вътрешната реалност.  Може да ги раздробим на много елементи, в зависимост какъв аспект ще разглеждаме, но може и така да генерализираме.  Възможно е преди да е била основно огледална – като единствен начин да погледнем на някакви свои части, тъй като не е имало порив да се гледа навътре, реалността е трябвало да подходи изобретателно и да извади някак вътрешната реалност навън. Сега вече минаваме към друг етап, следващ етап. Вече сме успели да открием, че имаме Вътрешен свят и че можем да се обръщаме към него директно, без посредници. Този нов етап ще ни даде възможност да имаме директен контакт със себе си, по Вътрешния път, и директен контакт с другите във Външната реалност. Ще настане голяма веселба, когато започнете да виждате човека до себе си в собствената му обективност:)). Но това, което исках да кажа, че тези реалности, са нещо повече от съвкупност от обекти – има и други енергии и закони, които действат. И ако преди винаги са ни отразявали части от Вътрешната реалност, то сега вече ще има и нещо друго – ще бъде преобладаваща Реалността на Другостта и само тук-таме ще се използва огледалността.  И сега вече мога да кажа, това, което исках да кажа – ще стане много сложно и объркващо, ако сетивата ни не са достатъчно развити, защото няма да има толкова много от старите правила, а ще се оказваме все повече в ситуация на общуване и комуникация с Друг . Добре дошли в епохата на Водолея 🙂    Сигурна съм, че развитите сетива ще ни гарантират успешни срещи с Тортата, но едва ли това ще е най-голямата ни грижа тогава….. Със сигурност, винаги ще има Път, по който сме планували да вървим в този живот, но знам, че целите и принципите на новият Етап ще са доста по-различни от отминаващия. Новите Етапи, са свързани с нови Реалности и те не мога да бъдат добре обяснени, а само преживени, защото разбирането им съдържа елементи, които не фигурират в предишният етап и прилежащата му реалност ( това се случва и при задълбочена работа с Личността).

Ще искам малко мнение от Помощниците от Оня свят по въпроса, но преди това част от тяхно скорошна наша комуникация :

“….. Да, това е огледална функция. Не знаем защо я прие за “лоша”. Тя беше необходима. Вече няма де е, но имаше етап, в който нямаше друг начин. И все пак, това ще се ползва и занапред. Ще си остане като част от общуването, просто няма да е всичко. Няма да живеете в огледален свят, а в реален 🙂 Ще е забавно, особено в началото! Върши си работата. Че като някой не си върши работата се отразява на всички….”

 А ето и техният отговор, на молбата ми за по-конкретни насоки по въпроса кой как може да се синхронизира с Пътя си и да си среща “парчетата Торта”, по-често 🙂

” Мили деца, сладки сладурчета! Като че ли това е най-трудната част за вас. Това е доста странно за нас. Оказа се малко като страничен ефект от цялата работа/идея. Опасявам се, че пак ще ви изненадаме с много простичък отговор. Просто отправете Намерение и ще усетите Притеглянето, как ви дърпа насам, натам. Да, толкова е просто и не чак толкова, защото не трябва да има Но-та. Те са условности. Условностите създават възможности, възможностите вървят около Пътя. Е, могат и да съвпаднат с част от него, но като цяло са Избори – “меню с Торти”. Няма лошо. И “менюто” си е забава. Та, ако искате да се синхронизирате със събитията от Пътя си, изчистете Намеренията си и ги отправете безусловно към Космоса и програмите ще се активират. Не така негативно към програмите, де. Те са си ваши. Не е лесно да управляваш Играта от вътре с “промит мозък” – трябваше да се измисли нещо :))) Знаете, че обичаме да се забавляваме. Това е, каквото можем да ви кажем. Няма нужда от някакви ритуали или подобни неща, освен ако не сте им фен 🙂 Но не са необходими. Всъщност цялата ви работа е по Намерението. Огледайте Го, да не сте Го закотвили на някой бездушен пристан да чака “безплодни бури”, че вие обичате да правите така. Опъвайте платната и вятъра ще си свърши работата. Всъщност вие не сте толкова работливи, затова не сте си оставяли твърде много работа  – добре я разпределихте между другите същества. За вас остана само предизвикателството.

 

Толкоз за този Жокер, че да не минаваме границите 🙂

 

Успех, мили другари! Забавлявайте се! “

 

ПАРЧЕ ТОРТА

 A PIECE OF CAKE ;)))

Като че ли, продължавам темата по манифестирането, но някак се измества фокуса в друга посока. Когато нуждите спрат да викат, започва да се освобождава място за Смисъла. Като под нужди може да се разбира, както буквално поведение на повърхността т.е. във външната реалност, така и това нарцистично състояние на Аза, което се намира в изключителна несигурност и изискванията, които отправя към реалността (и външна и вътрешна) са “на живот и смърт” – трябва да направиш точно това, този е точно такъв, какъвто ти казвам, ситуацията е точно такава, каквато аз я виждам …. Там нещата изглеждат прости, еднопластови, кристално ясни, всичко ненужно и объркващо е изрязано.  Точно в това състояние е много важно да се търсят и изработват инструменти за контрол над вътрешната и външната реалност. Азът не търси обективната, действителната реалност, но търси контрол – не може да си позволи друг механизъм на функциониране.

Когато Азът започва да се чувства не толкова заплашен, тогава може да допусне да се отпусне на шезлонга си на брега на морето и да започне да наблюдава какво се случва около него, да изучава, да се свързва с външните  и вътрешните си обекти. Затова не може да излъжете никой, като се преструвате, че личността не съществува. След като се преживее първоначалния шок от милионите ограничения, в които сме се напъхали  (от гледна точка на душата), можем да започнем да работим по същността. Личността е част от тези ограничения и също ще се наложи да поработите с нея, едни 10, 20, 30 години 🙂 Е, хайде – и там важи правилото “докато смъртта ни раздели” (за сега няма да се опитваме да работим с множеството личности, а само с тази, която е изкристализирала във външната реалност, в този живот).

Знаете онези анимации, в които показват как множество сперматозоиди са се запътили към яйцеклетката, толкова целеустремени. Има всякакви индивиди – най-бързите, хитрите, големите …. , всякакви неща им се случват по пътя … И там някъде един сперматозоид, нищо особено като цяло – леко, бавно спокойно си разглежда и тогава сякаш яйцеклетката го пуска да влезе ….  Нещо такова се случва и тук  на Земята – повечето хора ще си останат някак целеустремени, но така и няма да разберат точно на къде се тръгнали, нито пък ще стигнат до там 🙂 Не знам каква е голямата идея, но е ясно, че и един може да свърши работата :)))) Тази сцена може да я разглеждаме и на индивидуално ниво – за да стигнеш до състоянието, в което може да съ-твориш реалности, са необходими определени условия, които да се развили у теб, Да, може и преди това да взаимодействаш и да си част от всичко, но според мен съ-творяването е  състоянието на Съзнанието, затова дори някои от напористите сперматозоиди стигат до яйцеклетката, но Пътя остава затворен за тях и те си остават да съхнат там някъде заклещени. Знам, че от тук тръгват много аспекти по тази тема, но само този разглеждам в момента. Казвам го, защото самата аз усещам как и другите ме дърпат :))), но Не, няма да ходим натам сега.

Сега, като говоря тези неща, да не си мислите, че съм стигнала до там. И аз все още съм само целеустремена :))) Но понякога изтънява завесата и виждам някои контури (поне така го усещам, все едно го знам). Та, някъде там усещах, че тази работа с манифестирането на каквото си поискаме, понамирисва. Ако вие сте от тези хора, които усещат, че мога да си манифестират всичко по всяко време, супер, продължавайте си във вашата посока – на мен ще ми е интересно да разуча какво и как правите …  Но в моята реалност нещо не пасваше. Да се опитвам да изпитвам, да усещам и да преживявам нещо, което не преживявам не се получава. А имаше времена, в които бях доста добра във фантазирането и можех там да си живея, толкова силни бяха преживяванията и емоциите.  Фантазирах си за нещата, които исках и аз вече имах чувства към тях. И с тези инструменти създавах фантазиите. Съвсем по детски. Като нямаш нещо си го фантазираш, че го имаш :))) Повечето то тях не се сбъднаха – а бяха заредени с толкова много силни емоции и желания, че как не експлоадираха, не знам. А, манифестация йок 🙂 Тогава изобщо тази дума не съществуваше в живота ми.

Като започнах да питам помощниците от Оня свят, Какво става бре, защо не получавам нищо, ама ха??? Те, само повтаряха, отпусни се, радвай се на “малките неща”, които имаш и не гледай в празнините (перифразирам и се губи от смисъла, но няма начин). Но аз продължавах да си бъда само целеустремена. Въпреки че се опитвах да държа думите им в съзнанието си, те си оставаха на повърхността и не ги разбирах, не можех да се свържа с тях. След това малко по малко, след като се примирих, че трябва да се задоволявам с “малките неща”, стана ясно, че те изобщо не са малки неща, а нещата,  до които в момента имах достъп, и можех да преживея емоциите и желанията си там. Разбирате ли?! Има толкова много ограничения, от различен произход, по нас, че малко емоции и желания няма да са разпознати като “забранени”. Често тези “безопасни” желания са малки, само те са останали не-забранени, не-кастрирани, не-цензурирани. Затова това, което може да направим в този момент е да се отпуснем, да приемем положението си и да канализираме съзнателно съзидателната си енергия именно в тези отворени вратички – чаша кафе, парченце шоколад, парче торта, нова чашка, изобщо всичко, на което може да се насладите в пълната му форма, без да чувствате страх или вина или да сте направили жертва …. Може да е само едно, но в него да има пълната чистота. Ако няма такова нещо ще трябва да се върнем на подточката за работа с личността … и да върнем способността и за преживяване на Радост – без това преживяване, няма как да се случат нещата (може да е и Зло-Радост, но пак си е същото ).

На този етап, на идентифициране на желанията и емоционалната ни привързаност към тях, може да се зацикли с години – често бъркаме Възбудата с Радостта, онази пътеводна Радост, която идва от Интуицията. Ако трябва да посоча една разлика, която да е ясно разграничима, между Възбудата и Радостта, то това би било, че при Възбудата има онова усещане за непременност, за притежание, за  желание за успех ….., докато Радостта, тя е по-скоро като тихо вълнение, вътрешно и няма изисквания –  като среща –  тя вече се е случила и няма какво да се иска от нея, само я преживяваш. В крайна сметка може с години да си мислиш, че искаш нещо, но всъщност никога не е било така. Радостта не единствената притегателна сила, има и други. Затова е добре да се задълбочат познанията ни, за собственото ни функциониране в тази Реалност. Накратко – “Не се гаси туй що не гасне” и  обратното Не се пали, туй що не гори (доста посредствено, но това е положението). Тук стигаме до една голяма дилема – Човекът Е  или Човек се Става. Знаете, че когато стигна до такава точка на противоречие, съм убедена, че изпускам нещо. Има много привърженици  и на двете идеи. Поотделно си съществуват без проблем, но ако човек се опита да ги свърже, нещо липсва.

За сега няма изгледи да намеря липсващото парче, но знам, че при мен опитите да имитирам “огън”, завършват трагично – както някой беше казал ” А, толкова исках да те искам” 🙂 Така, че до тук не изглежда да мога да творя себе си, по образ, по който аз искам. По-скоро съм от тези, които се опознават …..бавно…., ама много бавно ……

Май дойде време за съня 🙂

(Сега се зачудих нещо… Винаги си мисля, че след като позиционирам съня в някакъв контекст, всеки ще го разбере по начина, по който аз го разбирам…. Май това е доста нарцистично…)

“С един мъж влизаме в едно заведение. Не ми е познат този мъж от реалността. Усещам го като близък познат, може би приятел. Заведението прилича на сладкарница. Това е откриването и има доста хора. Изпитвам леко неудобство – като че ли ние не сме канени на откриването. Не че има покани, но усещането е като, че да съм се възползвала от някаква информация …. Знам, че никой няма да ни изгони или нещо подобно, но все пак усещането си беше там. Хората вече се бяха наредили на опашка, а заведението не беше никак голямо. Имаше един мъж и една жена зад щандовете, които щяха да обслужват. И двамата изглеждаха така сякаш не им се занимава с това и не искат да са там. Никакъв ентусиазъм. Мъжът беше вял и отпуснат, а жената беше по жизнена и чевръста, заради тревогата си, но не и заради желание. Все пак, въпреки тях, наоколо имаше много апетитно изглеждащи десерти. Бяхме застанали малко в страни от опашката, но на нивото на щанда, където се взимаха и плащаха десертите. Първият клиент беше един по-възрастен мъж. Жената започна да му показва различни чинии с десерти – имаше сладоледи и торти. През това време ние излязохме навън. Там имаше наредени обикновени пластмасови маси и столове, но бяха големи и хората трябваше да сядат заедно, дори и да не се познават. Вътре нямаше места за сядане. Мъжът, който беше мой познат, седна на едната маса и около него имаше доста хора. Аз останах права. Поговорихме си малко. Не помня за какво. След това аз влязох, за да си избера някакъв десерт. По чудо в момента нямаше никакъв клиент вътре. Зад щанда се виждаше само вялият мъж, който продължаваше да гледа апатично. Доближих се и той се оживи, даже извади да ми показва чинии със сладоледи, с много хубави форми и цветове. След няколко секунди ентусиазма го напусна и раменете му отново се свлякоха в апатичната си поза. В този момент,  в подкрепа дойде жената, която извади от някъде някакъв каталог или нещо като меню, в които имаше хубави снимки и описания на десертите. Започна да го разлиства пред мен и да ми разказва по малко за всеки десерт. Всички десерти изглеждаха толкова апетитни, изобщо дори не можех да си избера – всичко ми харесваше. В този момент, тя отново разлисти менюто на следваща страница и аз я видях – моята торта. Още преди да сме стигнали до нея, аз знаех че е тя. Посочих я с пръст и казах : ” Малиново или ягодова шоколадова торта?!”, ” Да, точно така!”- отговори ми жената. Уточни, с кой от двата плода е, но аз така и не запомних, защото нямаше значение – това беше моята торта, всичко друго бяха подробности. Тя ми отряза парче от нея. Аз бях толкова радостна. Зад мен от някъде се беше появил един мъж на средна възраст и водеше периферен полубеззвучен разговор с жената. Но аз не се интересувах от тяхната комуникация. Не усещах да има нещо притеснително и се бях отпуснала да се радвам на тортата си. Извадих портфейла си  взех една банкнота от 10лв. Не знаех колко струва тортата, може и да стигнат, ако не стигнат имах още. В този момент мъжът нещо ми каза, май нещо за тортата. Каза го някак много тихо и скромно. Не го чух, но се усмихнах в отговор. Тръгнах да оставя банкнотата в чинийката за парите, но видях, че там има някакви дребни пари. Затова реших да я подам директно на жената:”Тук има някакви пари, но не са мои…..” – казах и аз, ” Да, това рестото на господина, той плати тортата ви! ” – отговори ми жената. Сега разбрах какво ми е казал мъжът – че иска да ми плати тортата 🙂 Не знам, защо е поискал да го направи. Искрено му благодарих и излязох. Бях изненадана и от срещата ми с тортата и от постъпката на господина. Като че ли, някъде усещах, че моята детска Радост за тортата му е донесла и на него някакво топло преживяване и е поискал хем да стане част от него, хем да го допълни ….. Навън, моят познат беше се преместил на друга маса. Все още имаше много хора по масите и се чудех къде да отидем, за да можем да седнем заедно. Не помня, дали успях да му разкажа за това, което се случи вътре, но си мислих да го направя.  И на яве и на сън, беше чудесно преживяване. Точното място, точните хора, точните преживявания, точната торта :)))”

Все още съм с усещането, че всичко ще е кристално ясно, щом като сънят бъде прочетен. Но …. мисля, че смисълът му все още е на някакво по-ефирно ниво и още трудно прави прехода в думи. Затова ще го поразгледам малко. Като за начало, явно съм направила нещо, което по принцип не бих направила за да съм там – явно бях нарушила някакви правила. Това може да го мислим в няколко аспекта, като да са преминати някакви забрани, който са направили възможно  вече да бъде достигнато това Удоволствие/Радост, а също като нещо, което те е водило точно към това събитие, в точно този момент. Странно е, че само към моя познат нямам никакви асоциации – изобщо не знам какво точно прави там. Но другите персонажи са много интересни и доста по-разбираеми – като представители на различни етапи, в които човек се намира преди да успее да намери Пътя си ( който се оказа, че е множествен многократен акт, а не просто някакво единично събитие или съществувание  :)) Мъжът с увисналите от апатия рамене – представител на етапа, когато не знаеш изобщо къде се намираш и дори нямаш идея, че може да има нещо различно от това, което си в момента. Мисля, че затова, когато се свърза с моята енергия, тя му въздейства само като електрошок , но нямаше подходяща почва, да остане по-трайно състояние. Все пак и такива електрошокове може да се изключително полезни в този етап, защото ти дават шанс да усетиш различното, дори и за секунда – тя е напълно достатъчна. Жената се намираше в друга фаза – на примерния ученик – тревожи се за всичко, знае че има нещо повече и го иска, но не знае как да стигне до него, затова изстисква себе си, до последната капка, но няма и следа нито от Удоволствие, нито от Радостта. Мъжът, който ми плати парчето торта, беше успял да се свърже най-силно с преживяването ми. Първоначално мислих за него, като някой на една крачка от този момент. Че е на етап да вижда събитието и след това вече може да отиде и той на същото място, но след това разбрах …. Той беше отдавна там, дори и много повече от Там и затова се намеси толкова деликатно, ненатрапчиво, но пък и знаеше колко ще обогати моят момент – той трябваше да го Валидизира с подаръка си …… Той беше самата манифестация …. Точно тази част ми е най-трудна да назова. Манифестацията е моста, който свързва желанието ни с обекта на желанието ни. Мислете моята банкнота като символичния израз на моята сигурност. Дошъл моментът, в който съм успяла да уловя и да преживея аурата на събитието, точно преди то да се случи и бам ….. – манифестацията тогава ти плаща тортата. Затова в този сън, за разлика от много други няма цени. Те са без значение. Сметката ще се плати от манифестацията, ти само трябва да уловиш момента и да знаеш, че се случва. Мислите ли, че визуализирах или напъвах да правя нещо подобно.. Не, просто отидох на срещата с Парчето ми торта :)))

ЖИВОТ В МИНАЛОТО

Има много врати, през които човек може да влезе в една тема… Или напълно обратното има много врати през, които една тема може да влезе в нас. Като под “влиза” имам предвид да бъде инетегрирана (като за интегритета също трябва да мислим като нещо, което има дълбочина  и съответно пластове), а не само интелектуализирана или рационализирана. Последните две не са за подценяване, те като че ли извършват предварителната подготовка на “вратата” – правят дизайна и, след това намират най-подходящия материал за нея, най-подходящото място, викат майсторите, които ще я направят, след това слагат ключалката и най-накрая могат спокойно да отдъхнат. Хич, не обичам да подценявам работата на някой, чак дори понякога я преувеличавам. 

Та, след този ордьовър да минем на същността на това, което искам да кажа. Беше нужно, защото темата вече стана тривиална и някак трябваше да се оправдая, защо изобщо пиша за това 🙂 . Не мога да повярвам, че такава тема може да стане тривиална. Става дума за Манифестирането. Казах ви, че е тривиална.  Е ……, някак човек винаги е искал да бъде господар на себе си, без значение в какви думи ще го облече. Никога не сме обичали лимитите. Знам, че някои хора виждат тази тема (за лимитите) по напълно обратен начин – че Човекът търси познатото, сигурното и ако може да не носи отговорност нито за себе си, нито за действията си. Това си има своето обяснение, не ми интересно да го проследявам точно сега, но дори и в тези моменти човек си мечтае за Свобода и как сам ще твори живота си. В този смисъл, всичко май около нас, дори и Религията е базирано на тази идея – кой е шеф, кой е по-големият шеф и кой е най-големият шеф… Защото идеята е че най-големият шеф няма да има шефове и ще прави каквото си иска (и разбира се е безсмъртен). Това ще видите, ако поровите в архаичните диви несъзнавани и съзнавани фантазии у децата, а след това и у тези на възрастните. Всъщност, не е ли смисъла на Нарцисизма точно това – дори не смеем да си помислим, че човек може да живее без Нарцисизъм. Той може да е Добър и здравословен или Лош и патологичен, но не може без него. Може да се отървем най-много от Лошия, но в никакъв случай от всичкия :)) И сега така му се вика на този “маниакален нарцисизъм” – манифестиране.  Не не го казвам, в смисъл че е нещо лошо, ако може го разбирайте в друг смисъл, по шарен от лош.

За съжаление и за радост (много ми е амбивалентна природата), така съм устроена –  да поставям под съмнение всичко – така съм от малка. Даже незаслужено си заслужих 😉 неприятни прякори заради това си качество, както и доста остри реакции. Хората не обичат да им ровите из “творенията”, колкото и да са лайняни 🙂 Казвам това, защото някак не мога да прегърна цялата идеализирана идея за манифестирането – че всичко можем да си манифестираме, само да научим една, две, три стъпки и хоп готово. Пълно е с хора пърхащи от радост  и гордост как са си манифестирали всичко, дето са си поискали. Да, знам че много се говори и за възможни препятствия по пътя или определени условия, при които да се извърши ритуала и хоп ще стане работата. Много малко, но има и такива, дето се опитват да спрат малко да спрат забързалия се по склона надолу конски впряг и се опитват да добавят една малка подробност – Да, всичко е възможно, но ако е в синхрон в Пътя ви, ако Висшия Аз е съгласен, ако тялото ви е съгласно, ако другите участници в тази Реалност, с чиито Пътища се пресичате, както и момента, а и кой знае още колко неща. Мисля, че точно затова непрекъснато от всички страни ни повтарят да се наслаждаваме на Пътя, а не само на достигнатата Цел 🙂

Всеки търси, каквото още не е намерил! Дали?!

Тук идва нещото, което при мен много приятно се свърза в по-голяма дълбочина. Нали, знаете как казват, че като спреш да търсиш и да си мислиш, че имаш нужда от нещо и то идва. Вероятно е така, но само понякога….

Скоро някой говореше (знам кой, но не мисля, че има нужда да го цитирам) по темата за манифестирането и този път успях да го чуя по различен начин… Момента, който изживяваме сега е  вече минал, спрямо процеса на творене. Той е вече  придобил форма, той е резултата – по него няма какво да се работи. Настоящето е в Оня свят, където се коват следващите манифестации. Може да огледате тази идея в зависимост от това, какво точно се опитвате да проумеете и какво точно наблюдавате. На мен ми привлякоха вниманието две нещата. Първото  – хареса ми идеята да се закача времево за Оня свят, а не за Тоя. Второто – усещането, че знаеш нещо, което още не се е случило. Тази сигурност не идва от позитивни самовнушения и молитви от страх по време на критични моменти, тя идва от това, че съществото ми знае, че на Оня свят манифестацията е подготвена и ще добие форма, когато дойде момента, т.е. работата е свършена. Затова, желанието ви ще се манифестира, когато сте в пасивен режим, но ако преди това сте били в активен и сте работили, за да създадете условия за него на Оня свят (при условие, че изобщо манифестацията е възможна по изброените по-горе причини и още много, за които си нямам и идея). Но в случай, че вие сте спрели да търсите нещо и не усещате нужда от него, защото се прекъснали работата по създаване на условия на Оня свят, защото сте се отчаяли, няма да се появи нищо. Също така ми се струва, че може да има и други причини, в които това може да не се случи – може да има някаква промяна, разминаване, забавяне, отлагане или пък изобщо да не е било писано, дет се вика и да не ви е трябвало по начало. 

На мен ми е много интересна тази тема, няма да се правя на важна, но някак не мога да се превърна в Дядо Коледа и да си изпълня всичките захаросани желания :))) Не че има нещо лошо и в този етап – много си е сладък, но на мен не ми пасва в момента. 

Точно след като успях да чуя тази информация имах нощ пълна със сънища. Хич не ми се ставаше да ги пиша. Бях се отдала на съзнателен мързел и чисто консуматорско сънуване. Е, какво – някои хора изпитват вина за най-различни неща – дори и за това, че не са си записали съня :). Все пак сутрешния запомних. Получи се нещо като дневна теория, която след това се затвърди с нощна практика (ех …. 🙂

Сега се зачудих – там е Настоящето, тук е Миналото, а къде точно се пада Бъдещето 🙂

Сънят е наистина много много дълъг, но ще дам само този отрязък от него, който е свързан с темата:

” …… Нещо ме накара да изляза извън огражданията на базара. Знаех, че имам време, докато пицата ми стане готова. Отвън беше хълмисто, песъчливо, с много малко растителност. Видях някакво движение на хора, но някак в периферното ми зрение, но и в периферното ми съзнание. Усетих опасност – някой беше откраднал нещо от друг….. Не знам, защо но знаех, че е добре да не ме засичат – като да съм на грешното място, в грешният момент. Не се отнасяше до мен, но можеше да пострадам, ако не се покрия.  Усещах “лошите” много наблизо. Тръгнах по един път, със забързана крачка. Спрях се. Това място хем ми беше непознато, хем ми напомняше за място от други сънища (имам предвид от онази гледна точка в съня). Тръгнах по нещо като дива пътека, която беше маркирана, но имаше големи камъни и вода и беше стръмно, успоредно с това вървеше друг пътека, като мост, която беше по-цивилизована. Този мост беше ограден с парапет и виждах как скоро няма да мога да се прехвърля там, поради нарастващата разлика във височината. Нямах време да спирам да мисля. Всичко това се случваше в движение и вече нямаше нужда и да взимам решение, стана ясно, че съм избрала дивия път. Усетих, а след това видях, че има още някой в моето положение. Бяхме като подплашени зайци. Не знам, дали другият човек ме видя, но знаех, че няма да се разпознаем като заплаха. Видях я – беше младо момиче. След това видях ,че по моста тичаше малко момиченце – на 3-4г. То се спря при младото момиче и се заговориха. Мисля, че се познаваха. Момиченцето също беше уплашено и бягаше от “лошия”. Видях, че младото момиче е в паника и не можеше да се погрижи за себе си, камо ли за момиченцето. Започна да я бута обратно към средата на моста, в знак да продължи да бяга по него. Знаех, че това не е добра идея, също така знаех, че срещата ни с “лошия” ще е скоро и е неизбежна. Не сме на прицел и всичко щеше де наред, ако се погрижим добре за нещата. Бързо се приближих към тях. Те се изненадаха, но аз нямах време да се обяснявам. Грабнах момиченцето и го свалих от моста. Точно под моста отстрани имаше малка вдлъбнатина. Мушнах я там, легнала. Казах и да мълчи и не мърда. Момиченцето беше изплашено, но и някак твърдо и смело.  Кимна и замръзна на място. Младото момиче до нас беше в доста по-лошо емоционално състояние, но нямах време за нея. Чух я че мрънка, че земята  била кална и мокра ….. През това време подредих камъни под тялото на момиченцето, за да не се изпързаля надолу, защото беше под наклон. Нямаше да е лошо да беше по-суха земята, за да мога да я покрия и отгоре, но и това щеше да свърши работа. Избутах младото момиче в страни, в знак, че трябва да се отдалечим от момиченцето. Беше по-добре да не привличаме внимание към нея. Сама щеше да е по-добре, в тази ситуация. Аз самата продължих да тичам по склона нагоре, на където се бях запътила преди да ги срещна. Вече времето беше критично малко. Усещах го. Стигнах до нещо като малка равнина и там имаше купчини с предмети, най-различни. Мина ми бърза мисъл относно тяхното предназначение и какво изобщо правят тук, но и за това нямах време. Видях нещо като кама и една брадва и ги взех. От единият край на тази дива пътека имаш някакви странни постройки, които приличаха на съблекални, оградени само с чаршафи. Ставаше все по-странно това място. Дори успях да си помисля, че е било снимачна площадка на някой филм. Някой от тези така наречени “съблекални”, бяха със спуснати чаршафи, а други със събрани. Реших, че тези със спуснатите ще бъдат твърде подозрителни и могат да накарат “лошия” да провери, дали има някой там. Затова се скрих зад едно дръпнато перде. До мен имаше нещо като купчина от куфари – минаваха нивото на главата ми. С камата и брадвата леко придърпах пердето пред мен и го застопорих. Нямах време да го намествам. Опитвах се да се стесня колкото си може повече, за да не се виждам. В този момент “лошия” се появи. Успокоих се, защото знаех, че вече е подминал момиченцето и за нея нямаше опасност. Той се приближи на няколко крачки разстояние и започна да се взира право в мен. Никак не бях изплашена или напрегната. Само наблюдавах. Знаех, че няма да ме открие, но в съзнанието ми се редяха възможни сценарии за това как ще ми се размине. Както когато сме обзети от страх и си представяме ужасяващи сценарии, така сега аз бях обзета от сигурност и знаене, че всичко ще е наред. “Лошият” направи още една две крачки към мен. Това ме изненада. Казах си “Ооо, приближи се още. Сега трябва да стане нещо и да се върне. Може би, някой ще го заговори…. ,а може би ….” Наистина, още един мъж дойде и започна да говори нещо с “лошия”. Явно не беше сам. Бяха поне двама. Вече виждах, че първият мъж се колебае, дали да провери или да се върне. Вторият продължаваше да му обяснява нещо – явно беше важно. През това време аз трябваше да се справям с друг дискомфорт. Имаше силен вятър, който залепяше чаршафа върху лицето ми и беше много трудно да дишам. Да, зачудих се, дали не се виждат очертанията ми, но си казах, че явно не беше така. Първо заради това, че знаех, че ще си тръгне и второ, защото иначе няма да му отнеме толкова време да се взира. Фрустрацията от липсата на въздух стана толкова силна, че зае цялото ми Съзнание и се върнах в тялото си и се събудих.  Всичко, което се беше случило, беше там, ясно като бял ден, а аз бях бодра и в пълно съзнание”

Не ми се е случвало да сънувам подобно нещо преди. Да бягам, защото съм изплашена и да съм в очакване, да си представям най-различни варианти, в които ще тръгнат на зле нещата – това да. Но това – да съм сигурна, спокойна, да знам какво ще се случи и просто да наблюдавам и ли да се чудя точно как ще се случи  – Никога.

Както съм казвала и преди . За мен сънищата, са много полезни в това отношение – да преживявам неща, които тук никога не съм и поради тази ограниченост не мога и да работя съзнателно върху тях. Сънищата ми дават тези възможности за разширение на Съзнанието и след това мога да започна да търся възможности как да ги преживея и тук, в тази Реалност.

Това, което стана ясно е че –  в онзи момент, не правих нищо по специално, а само присъствах и преживявах момента, който се манифестираше. Работа беше вече свършена. Да, трябваше да нагласям някои подробности, но то е като да аранжираш декора за някоя предстояща сцена – просто подреждаш всяко нещо да си е на правилното място. Не се напъвах да си съсредоточавам мисълта  върху някакви представи, а просто си стоях и наблюдавах. Не че нямах емоции, но не в тях не се включваше динамиката на неизвестното, което касаеше живота ми. Другото неизвестно – как точно ще се случи, не ме притесняваше, а по-скоро пораждаше любопитство в мен. Усещам как в мен се надига желание да философствам и по тази тема – кои неизвестни ни плашат и кои не и затова ще спра до тук 🙂

А каква точно е тази предварителна работа по манифестациите ? Ами, не знам! Попитайте някой специалист по манифестациите 🙂

 

ДРУГИТЕ АЗ

Имала съм Сънища, в които преживявам себе си по различни начини. Някои,от които са толкова нюансирани като преживяване, че ако тръгна да ги описвам с думи ще прозвучат по един и същи начин 🙂 Винаги е много забавно. Ако преди години някой ми беше казал, че ще мога да преживея себе си по този начин щях да отприщя целият си нарцистичен гняв. Както знаете нарцисизма много държи да е единствен, неповторим, независим, свободен и тем подобни …., вероятно защото никога няма да бъде нищо от това 😉 Случвало ми  се е да общувам с други свои Аз във вътрешната си реалност, които са в мен сега на този етап, но просто не са изкристализирали в телесна форма – те са в друга плътност, но са тук с мен и участват в този живот (дали са пълноправни не знам …). Случвало ми се е да съм на място, в което влизам в тялото на друго мое Аз, в друга реалност, но другото ми аз да не е там и аз започвам да се мъча да отгатвам какво се случва и да замазвам положението, за да не ме разкрият. Случвало ми се е да съм в тялото на друго мое Аз, в друга реалност, но и то е там и е много странно, защото мога да се идентифицирам напълно с него, т.е. все едно съм то (другото Аз), но малко след това да съм само свързана с него, и да имам фокус върху настоящето ми съзнание, а другото го преживявам вече като различно, а след още някакво време напълно се отделям от връзката с него и ставам страничен наблюдател …., макар че връзката никога не изчезва напълно, но има някаква идея за дистанция – без, с малка, с голяма … Е, в този сън беше друг вариант. Сега като си мисля, не звучи толкова вълнуващо, но вероятно защото тогава го преживях за първи път по този начин, много се радвах.  Този вариант беше такъв, че  в една реалност да има два материализирани Аз-а (поне два) и това си изглеждаше съвсем в реда на нещата за въпросната реалност. Усещането беше връзка от особен тип, не като тукашните родствени например . Друго беше усещането. Съвсем в отделна категория, категорията на Другия ми Аз :). Имах незабавна връзка с него, но все пак той си беше отделен, нямах обща фокусна точка с него, но имах някаква идентификация, може би има някаква далечна асоциация с това да имаш семейство, но в този случай е част от тебе, а не сте напълно различни личности … Луда работа 🙂 Предупреждавам, че историята не е нищо особено, а и преживяването не знам, дали ще го усетите –  зависи как сме инсталирали връзката :). Това си беше част от един нормален ден на Мен и другият ми Аз, но все пак съм решила да го споделя :

“Не помня предисторията, а знам, че имаше такава.

 

Отивам на някакво място, на което се провежда литературен конкурс. Състоеше се от няколко кръга. Когато отидох, единият кръг вече беше минал и другото ми Аз, който беше мъж, трябваше да прочете текст. За наше съжаление беше стигнал до някъде, но от притеснение е блокирал и не е могъл да го дочете. Това беше пречка – нямаше да можем да продължим в другите етапи на конкурса. Другото ми Аз ми се извини, много съжаляваше, че се е провалил (явно това беше от значение и за двама ни). Не бях ядосана или нещо такова, а по-скоро в мен имаше някаква решителност, трябваше да опитам да договоря нещо, за да можем да продължим в конкурса. Влязох  в една стая. Там зад едно голямо гише имаше няколко човека, които отговаряха за конкурса . Явно вече бяха към края на работното време, защото бяха спуснали част от някакви охранителни решетки, но можех да виждам през тях, а и мисля че не ги бяха спуснали до долу. Така или иначе, аз разчетох това като че да е все още отворено или поне това ме устройваше повече. Имаше една жена с нормално телосложение на средна възраст и още една, която беше по-едра…. някъде там ми се струва, че имаше и един мъж, но той някак не участваше, а само присъстваше.

 

Започнах да се обяснявам, казах им че Другото ми Аз (това беше нещо нормално за там и те знаеха за какво говоря) не е успяло да прочете текста и им предложих да го направя сега аз. По-слабата жена ми каза, че всичко е свършило. Аз продължих да настоявам – предложих им да прочета текста на някоя от следващите сбирки, но тя ми обясни, че нещо щяло да липсва (не помня какво точно) и затова нямало как. Аз, все още не бях готова да се откажа. Продължих да търся варианти. Казах и че мога да започна да пиша за следващия етап на конкурса, а след това когато има възможност да се върна към четенето на този. Младата жена ми отвърна, че мога да започна да пиша …. Първоначално се почувствах обнадеждена, докато не разбрах, че тя го е казала саркастично, че мога да пиша колкото си искам, но извън конкурса. Не помня какви, но си разменихме още няколко реплики с тази жена – аз бях сериозна и отчаяна, а тя все така саркастична.  Освен това през цялото време жената говореше с мен и с досада, като отгоре на всичко артикулираше разговор с очи с по-пълната жена, отново с подигравателен смисъл по отношение на мен. Разбрах, че няма да отстъпят.

Тук се събудих. “

Като си мисля пак за това, много е странно и необяснимо. Защото Аз си бях това Аз в онази реалност, както съм Аз в тази реалност. Не беше от онези случаи, в които съм това Аз с този фокус, но на друго място, а бях Аз, но с друг фокус на другата реалност. И не е като в онези случаи, в които ако искам да разбера нещо просто се включвам в информационния поток и разбирам каквото ми трябва, а просто си бях Аз. Чудя се, дали в тази реалност имаше само два Аз-а или имаше повече. Така и не стана въпрос за това в съня и нямаше как да разбера.

Сигурно има много цели (не искам да използвам думата “смисъл”) на животите ни тук или където и да е било другаде, но ми се струва твърде вероятно една от тях да е, да преживяваме различни вариации на Свързването. Има някаква логика, след като сме се развързали от Източника, сега да се забавляваме със Свързването – нещо като психологически травматизъм на Съществата ни 🙂 Като тук може да се разиграват най-различни вариации на най-различни нива, а всичко е толкова многопластово, че само по тази линия, ако тръгнем ще стигнем безкрая… Сега си мислим, че се учим да се свързваме един с друг, в контекста на различни структури касаещи някакви принадлежности – пол, семейство, националност, гражданство, месторабота, местоживеене и общности по интереси, приятелски кръгове т.н. Изобщо не се опитвам да ги изброя, защото ще ми стане лошо, дори само от изброяването – напоследък така силно чувствам някаква прекомерност от материалната реалност, че буквално започва да ми се гади, на моменти. Но дори и в това разнообразие, всеки на възраст над 5г. може да се ориентира достатъчно добре. Някак всички тези връзки са на повърхността на цялата ни ежедневна реалност. Дори не се замисляме за нея  и не ни хрумва да я поставяме под въпрос – всичко може само така да изглежда и това е. Още нещо интересно – става дума за тялото ни. Мисля, че вече съм споменавала моето разбиране за тялото – е, то не е само мое, но осъзнаването си е само мое:) – като нещо различно от нас. Въпреки че някак се твърди, че хората са много фиксирани върху телата си – да добавят, дали да премахват нещо от него, дали да показват или да го крият, дали го галят или го изстискват, няма значение, важното е че повечето от нас нямат никаква връзка с него или по-скоро нямат осъзната връзка с него. Очевидно сме свързани, но на ниво осъзната връзка, комуникация и съ-жителство сме под прага на замръзване. Не искам да генерализирам за източната култура – там като че ли не е точно така, но западния човек като че ли е на друга планета. Дали хората от Изтока също са запазили реално връзката с тялото си или само я подържат механично или теоретично нямам никаква представа. Усещам, че има хора които са осъзнати спрямо тялото си, но колко са и къде са не знам 🙂

Друго в тази връзка, което съм виждала са същества с друга плътност от нашето измерение в нашата реалност. Те живеят с нас и имат доста по-различен свят от нашия, но някак те имат достъп до нас, а ние до тях не, освен при някакви изключителни случаи, като да си излязъл от тялото си. Като че ли живеят успоредно с нас, но и заедно. Вероятно ще дойде време и да се развият и тези връзки.

А какво да кажем за другите ни вътрешни неизкристилизирали Аз-ове. За сега си общувам с тях само на сън и то  без да мога да  контролирам срещите си с тях. Как те преживяват живота? Как се намесват в него? Изобщо какво става там? Смущаващо е да съм толкова откъсната от всичко това, даже някак нелепо е.

Аз още се опитвам да се свържа с котките си (земни форми на живот), да не говорим за свързване с извънземни форми на живот или. Де се свържеш със същества само на енергийно ниво, или отвъд …. А да общуваме  с всички тях – нали навлизаме в ерата на Водолея, а той обича да говори, да мисли, да говори. Представяте ли си каква говорилня ще настане.

Сега ми хрумна нещо. Напоследък в блока, в който живея, а и там където работя, започна да става много шумно – по различни причини – може да се досетите за повечето от тях, за другите не ви и трябва да знаете. В началото (да се разбира години наред) много се ядосвах, направо побеснявах и този бяс ме държеше с дни. Колко безсънни нощи съм изкарала повече от бяс, отколкото от шумовете (не че са за подценяване). Сега бяса ме държи по-скоро няколко часа, а не няколко дни или пък се случва да се смея (от безсилие, разбира се), но понякога се случва да не се появява. Наложи се да започна да правя опити да търся вътрешната тишина, по този повод се опитах да  се правя на котка , като се свържа с тях, защото на тях определено в повечето случаи след първоначалния интерес, нищо не им пречи да спят. За сега не мога да се похваля с небивал успех с тази техника, но усещам прогреса :)))  Въпросът е, че може би наистина е добре всеки да си осигури такова място, в което да си прави нещата или просто да спи, защото освен всичките прехвалени неща за Водолея, трябва да знаете, че той не спира да говори, освен когато не спре :)) , но това означава, че нещо много голямо се случва 😉

После ще ми говорят за Самота ….. Къде, къде е ??? Не, не и тук, не и в този живот :)))

 

 

ДАВАНЕ-ВЗИМАНЕ

Трудна работа е да се хване началото и края на една Енергия. От къде извира, какъв е смисъла и, с какви теми се преплита, на кои прилича, с кои се бърка ….. ” Аз какво си мислих, а то какво стана ;)” Това е заради заблудите на сетивния свят – той е много на повърхността и основната му функция е това – да е на повърхността, нищо повече. А повърхността се оказа, че обикновено играе ролята на защитна обвивка, а не носи идеята за съдържание, смисъл или движение. Обикновено, когото сме недоразвити в някакво отношение се пързаляме на повърхността, освен в случаите, в които сме решили, че искаме да изследваме някоя тема от ядрото и, без да губим много време (точно кой сценарий сме избрали, не е от голямо значение…. или пък е …….) А на повърхността може да се види всичко – маски, филъри, очила, грим, украшения, косми, пъпки, рани, брадавици, шалове, шапки, дрехи, перманентни рисунки, мазила, аромати и т.н. Там има всичко, което е необходимо да ни задържи на повърхността. Много се надявам да успеете да се потопите в дълбочината на идеята за Повърхността 😀 А когато дойде момента да погледнем отвъд нея, идва момента на вътрешен конфликт, дисонанс, след това всички етапи на преживяване на загуба, както си им е реда и чак накрая идва обективната вътрешна реалност, опакована с панделка, както подобава на всеки дългоочакван подарък. Ако току що си помислихте, че загубата тук няма никакво място, ще ви помоля да погледнете още веднъж към описания процес. Защото да пуснеш една илюзия и на нейно място да пуснеш реален обект си е тежка задача, непосилна за повечето хора. И не говоря за някакви интелектуални рационализирани лични теории, които някой може да бичи часове наред, без умора, подхранван от собствените си манийни защити.  Говоря за истински вътрешен процес, преживян, наблюдаван, осъзнат, отгледан още от зрънце Съмнение, и накрая интегриран в преродената си форма.

И ето я най-накрая темата за Даване и Получаване. Когато забелязах, че има нещо не както трябва по тази тема, още не знаех как изобщо да формулирам тази нередност. Сега, слава Богу, е вече модерна тема и не е толкова често да те гледат така, както гледат веган в крайбрежен черноморски расторант :))) Пак ще бъда много конкретна и ще се огранича само в определен аспект на тази тема, конкретно свързан с един Сън.

Да си призная мога да говоря по-уверено за темата, но за това към коя Енергия трябва да се обърна, съм доста по-несигурна. Ако се доверя на опита си до сега, ще кажа че това е Енергията на Изобилието отново – не само заради буквалните представи, които моментално изникват, за шанаджия на Магурата, но заради това, че тя е свързваща Енергия, а в съня точно този аспект е на преден план.

Как се свързваме с другия? Как се свързваме с работата си? Изобщо как се свързваме с всичко извън нас? Пак ще кажа, сънят разкрива дълбокото ниво – разгледайте го като метафорична представа на архетипно ниво. От една страна е много простичка ( и разбирането ви ще си остане такова, ако останете на това ниво), а от друга страна е мощна изкристализация на два противоположни модела на свързване. Ще видите как на повърхностния пласт усещането е едно,а на дълбинния става противоположно.

“Аз съм някъде си, не знайно къде. А и изобщо не е от значение. Всичко е в много близък план. Това е разговор между мен и още две жени. Едната жена има една огромна купчина с чушки – от нейната си градина, селски чушки. Тя има нужда от нашата помощ, за да може да консервира чушките. Другата жена сподели, че е в нужда – не помня от какво се нуждаеше – дали пари, дали нещо друго беше. Но беше нещо, което другата жена имаше. Аз подхванах да успокоявам втората жена, че всичко ще се подреди – тя ще помогне с чушките, а жената ще и даде необходимото нещо в замяна за труда и и всичко ще се подреди на мястото си. Но жената започна да любезничи, да казва, че няма нужда, “нали сме приятелки, ще си помагаме” и такива неща (позната работа, нали), не и било удобно да взима каквото и да било – и така, отказа да вземе нещо в замяна. Жената с чушките също нищо не каза. Явно, не искаше да дава нищо. Едната не искаше да взима, а другата не искаше да дава (вече вижда ли се дисбаланса :)) Не се намесих повече в техните взаимоотношения. Не беше моя работа. От вътре бях ядосана, виждах много ясно какво става, но и двете избираха този модел и затова нямаше никакъв смисъл да се меся.

И така дойде моят ред да се договоря с жената с чушките. Аз все още разговарях весело с нея,  с една непредубеденост, даже радост. Казвам и как ще оправим набързо чушките, а на мен ще ми даде три буркана с чушки. Тя каза, че няма да ми даде буркани с чушки. Очакваше и от мен да любезнича, но аз и казах:

                   – Ама, ти какво си мислиш, няма да ми ставаш робовладелец я!

До тук спря цялата сцена. А и то вече нямаше смисъл да продължава. Всичко беше пределно ясно. Разликата в двата модела лъснаха, моето решение беше ясно, а и съзнанието ми беше ясно, разбирането интегрирано. Нямаше повече какво да се гледа.

Сега е време да преосмислите възгледите си относно добре възпитаните хора –  разбира се, само в случай, ако това е единственият им приоритет, иначе няма нищо против някой да е възпитан. Та, един прекрасно възпитан човек, помага на приятел, който се нуждае от помощ и един друг човек, който изобщо не е възпитан и изглежда като някой дребен интересчия.

В дълбочината, там където може да наблюдаваме динамиката на случващото се на енергийно ниво, се вижда как единият модел оформя един нехармонични взаимоотношения. Те ще бъдат доста трайни и здрави, но са на основата на еднопосочно движение – единият ще дава, другият ще взима – това е доброволно робство. Но пък хората ще декларират колко много ви обичат, докато допиват чашата от собствената ви кръв, а дори и ще ви препоръчат на други кръвопийци :)) От друга страна е другият модел, който държи на баланса и взаимността.

Тази ситуация няма нужда да е толкова буквална. Може да е само разговор между двама приятели. И в единият случая единият човек винаги успява да обсеби цялото време и пространство, и целият разговори да е подчинен на неговите нужди, т.е. целият Енергиен поток ще се излее към него, а другият ще си тръгне към  в къщи празен, но удовлетворен, че е бил много възпитан, Не говоря за отделни случаи, в които един път сте прекалили, защото ви се е случило нещо травматично и имате нужда от голяма сочна Енергийна порция. Защото след това при първа възможност ще гледате да възстановите баланса и да дадете повече за другия – дали ще е подарък, дали ще го почерпите, дали ще му направите сладки, дали ще му дадете радостта си, благодарността си (защото това са много силни Енергии), няма значение, всичко е наред. Но говоря за  тези взаимоотношения, в които този дисбаланс се случва винаги, той е начин, а не случай ….

Потърсете тези два модела навсякъде –  не само навън, но и вътре във вас – например как си общуват вашето Съзнание със  вашето Несъзнавано, или едната ви същност с другата ви същност – успявате ли да поддържате балансирани вътрешно-обектни взаимоотношения 🙂 Пак стана сложно, нали. И за мен е така. Но, както винаги, работата си заслужава 🙂 

“ДЕБЕЛАТА ГУЛДА”

Казвала съм вече, че някак си съм си разделила сънищата в различни групи. Не мога да кажа, че има някакъв хомогенен принцип, по който ги сортирам – по-скоро е някакво вътрешно усещане и това не значи, че не се преплитат. Може да има такъв от паралелна реалност, но да има и нещо, което съм видяла и да е свързано с паралелно измерение или нещо подобно.

Този сън е от тези, че вътре става дума за нещо, което ми е изцяло непознато – никога не съм го чувала. Знам, че сега някои ще кажат, че ние възприемаме много информация и тя се запечатва в несъзнаваното ни и т.н. Нямам против всеки да вярва и да разбира нещата по своя си начин. Този е моят 🙂

Не мисля, че сънят е нещо впечатляващо, макар че за мен беше приятно емоционално преживяване, за вас едва ли ще е нещо интересно. Но пък непознатата част от сънят ме свърза с нещо много интересно..

“ Намирам се в един много голям супермаркет. Спомням си, че търся червени домати. Останали са ми маслини в къщи и искам да направя спагети. Обаче не виждам домати. Оглеждам се. Няма. Има разни други неща. Мисля, че в началото на супермаркета имаше няколко вида, но тук нямаше. Имаше една жена, от персонала, която зареждаше със стока, попита ме какво търся. Отговорих и че търся домати. Тя ми подаде една тарелка пълна с праскови – от онези, които са сплескани (не знам точно как се казват) – вътре има цели праскови и нарязани на парчета. Тя ме пита, какво има вътре в тарелката, която ми е подала – като че ли не вижда…. Казвам и: ” Праскови, от сплесканите!” Тя започна да се вайка и да търси домати. Аз и казах да не се притеснява, че съм видяла домати в началото и ще се върна там. По земята има стока и боклуци, найлони – внимавам да не ги стъпча. Виждам, че се задава управителя на магазина. Нещо говори на жената, при която аз бях до сега. Мисля, че и той я попита, какво търся аз, но аз продължих да си търся доматите. Малко се позагубих. Стигнах до касите – до Изхода. Там имаше две каси, но нито една касиерка. Имаше хора, които се редяха на опашка. Имаше някакъв възрастен мъж, който се възмущаваше, че няма карта с точки, ако има може да е на едната опашка, ако няма не може. Искаше да си открадне от тези точи или нещо такова. Аз продължих да търся домати и се отдалечих от касите.

 

Някъде по пътя попаднах отново на управителя. Той ме прегърна някак свойски. По принцип, ако беше някой друг, нямаше да ми е приятно, но този човек го усещах близък. Не мога да кажа защо, нито тук, нито тям. Започна да върви заедно с мен и ме попита, някак спонтанно:

 

                     – Кажи ми, какво загуби и повече никога не се върна?

 

                     – Нежност – толкова бързо изкристилизира отговора в съзнанието ми.

 

Той нито ме поглеждаше, нито ми каза нещо. Той среща някаква своя позната и се поздрави с нея, но не се отмести от мени и аз останах заклещена между тях двамата. Опитах се да се измъкна без да ги разделям. Тук се случи така, че мислите ми и реалността започнаха да се сливат. Всичко изглеждаше еднакво реално. В крайна сметка, някак си успях да мина и да се отделя от тях. Продължих си по пътя – да търся домати :). Намерих нещо като мини фермерски пазар, в самият магазин. Имаше 5-6 сергии на производители. Започнах да оглеждам за домати. Спрях се на една сергия. Имаше два домата. Загледах се по тях, защото бяха по 6лв., а не ми се даваха толкова пари. От някъде се появи отново и управителя и застана до мен.

 

                            – Какво? Не е толкова зле Дебелата Гулда  – ми  каза някой.

 

Беше продавача от съседната сергия, беше се появил по някое време, защото го нямаше преди това.

 

                              – Моля? – попитах аз.

 

                               – Дебелата Гулда – повтори той – Имали сме къде къде по-зле от нея.

 

Той ми показва една голяма краставица ;), която е доста попораснала в долната си част и аз се разсмивам.

 

                               – Не, не, тя си е много добре. Аз търсих ………. – не довършвам изречението.

Продавача завъртя краставицата и тогава видях, че това всъщност е някаква риба..

 

                               – Оооо ………. – възкликвам аз – Тя си е много хубава, но не е трябвало да я убивате.

 

Останах замислена, защото Дебелата Гулда, дори и на риба не приличаше, а по-скоро на мини човек.

 

                               – Тя е точно………………..  като човек. Не е трябвало да я убивате – повторих аз.

 

След това се събудих.”

 

Нямаше как да не потърся това име. Коя беше тази Дебела Гулда. Никога не бях чувала това име. Знаех, че за за мен не значи нищо, но явно за този човек значеше нещо,  щом така я беше кръстил тази краставицо-рибо-човек. И потърсих, както и друг път правя в такива случаи. Винаги излиза нещо интересно.

 

Този път ме доведе до един разказ на Ерик Франк Ръсел – “Краят на дългата нощ” (The Night Final, 1948).

 

Бях особено развълнувана от този разказ – интересен, много интересен, през цялото време, пропит с много силна Енергия и с неочакван край. След като го прочетох, освен че бях дълго време много развълнувана – все още не знам защо точно – но си повторих, че добре правя, като гледам нещата под повърхността, макар и да е трудоемка работа :).

Ето линк към разказа : https://chitanka.info/text/29030-krajat-na-dylgata-nosht

Но го има и издаден под формата на книжка. За мен беше напълно непознат, за вас може да е стар познайник и това да ви накара да си спомните коя е Дебелата Гулда 🙂

КЛЮЧЪТ

Сънят,  който искам да споделя  е от 15 септември 2018г. Обикновено не давам датите на сънищата, но този път мисля, че е от значение. Също така не искам да давам много насоки за интерпретацията му, а по-скоро  асоциациите на всеки да му кажат, с какво ще свържат тази информация. Разбира се, че е изключителна деликатна и затова не мога аз да го направя директно 🙂

Като кажа Ключът и се сещам за много сънища, които могат да носят това име и всеки от тях е свързана с различен аспект на Ключа. Дори мисля, че ще станат два съня, защото току що кликна още един, който поиска да се свърже с тази тема 🙂 . Не е случайно, че в различните истории Ключът е в най-различна форма или най-малкото Ключът е скрит/маскиран в неразпознаваем предмет или гатанка… В тези истории не може да  липсва Съзнателния елемент – така или иначе цялата Игра на Врати и Ключове е заради ограничаването на достъп на някои от Съзнанията в определени пространства. Най-базовата ни представа за Ключ е доста първична И простичка, но в самата си същност си е информационен код. Нямам никаква представа, от къде и какво представлява, но една информация, която се асоциира директно между ключ и код, току що изникна в мен  – едни картончета като шаблони и на тях са изрязани различни символи, които не мога да избистря добре, но знам, че това е като някакъв пра- пра- прадядо на настоящия програмен код, който обаче все още очебийно подържа връзката между ключ и кодиране, т.е програма и програмиране. Знам, че тези шаблони се пъхат някъде и стартират различни прости програми. Нямам никаква представа, за какво говоря, но знам, че съществува. Значи стигнахме до момента, в който без да изглеждаме като напълно луди (което са ми казвали) може да твърдим, че всеки носител на информация може да е потенциален Ключ, с който да отключите или да се включите някъде.  Музиката също влиза в тази група – не случайно се нарича Сол ключ, а думата на английски за ключ и клавиш но пианото е една и съща. Топло, топло, топло става :))) В настоящето, носители на информация дал Бог – да си мислим, всеки по отделно, кой къде се включва или го включват, но по интересно е да разгледаме потенциала на собствените ни тела – физическо, енергийно, емоционално и ментално. Според мен точно там трябва да съсредоточим внимание, за да ги разучим тези тела и след това да съсредоточим усилия да работим с този огромен ресурс. Именно за това ще е добре някой въплатен Ключар да се появи малко да ни понаучи на това онова. Но като се замисля, това изглежда да е огромна тема, сигурно ще е от предметите в Новият Свят – Въведение в Ключарските науки, Енергийни Ключове – I-ва част, История на Ключовете  😀 и още много такива …. Новите ключове са си чисто и просто кодове, програми , които се задействат или не в зависимост от информацията, която ние сме въвели. И това е смисъла на цялата работа – ключалката щраква и вратата се отваря или да кажа програмата се задейства, когато срещне определен тип информация…..

Сигурна съм, че всеки от вас през опита си е открил някои и друг Ключ, който се опитва да се научи съзнателно да използва.

В тези сънища става дума за Кръвта като носител на информация. Добре е да го имаме предвид, особено като трябва да взимаме решения за това, какво влиза в контакт с кръвта ни – директен или индиректен, на кой даваме кръвта си, кога и защо я даваме, къде отива всъщност или пък ако трябва да решим, дали на нас да ни дадат нечия друга кръв …. Защото вашата кръв отключва едни програми и измерения, а всяка промяна в кръвта ще означава и промяна на ниво достъп до програми и измерения. Дали е за добро или лошо вие ще прецените – знанията не са полярни, те са неутрални – кой за какво ги ползва е друга работа.

И така:

Аз търся нещо, нещо като Портал. Разхождам се за да оглеждам пространството. Мисля си, че трябва да е нещо като къща. Чувам едни познати, които не съм виждала от 2 години. Опитвам се да избегна среща с тях, но пътя е наводнен. Първо усетих миризмата на блато, са след това видях и самото блато. Нямаше начин да не ги срещна, трябваше да мина от там. При тях все едно нищо не се беше променило – единият даваше команди, а другият ги изпълняваше. Провеждам кратък разговор с тях. Те чакат гости.

 

Отивам към улицата и отново оглеждам мястото, мисля си че съм го открила, но знам че още не е дошло времето.

 

Тръгнах на някъде. Качих се на някакво превозно средство (често пъти ми е трудно да определя от какъв вид е превозното средство). Виждам някакъв мъж, който го бях видяла и преди това, докато оглеждах за Портала. Мъжът беше от тъмните. Изведнъж той ме подуши и се вкопчи в мен и някак се беше настървил. Някакво знание се появи тук : ” Който е ходил в Другия свят, вече е променен, излъчването му беше друго и той самият беше Ключът към портала”.  Казах на мъжа, че няма нужда да се вкопчва в мен, защото ще тръгна доброволно с него. Той първоначално ме погледна с недоверие, но след това се съгласи. Хванахме се за ръце, да изглеждаме като приятелски настроена двойка. Изведнъж този човек се превърна в някой, който познавах от много отдавна и на когото много държах. Говорим за някакви лични неща от миналото. След малко стигнахме до бензиностанция. Там имаше един мъж, който приличаше на майстор.( Тук има някой неща, които са лични подробности, не са важни за общия разказ.) Оказа се, че тъмният беше извикал Майстора, за да му помогне с мен. Той беше извадил един шнур като фурникет и тръгна към мен. Имах колебание, дали тъмният е наясно, че аз имам Ключ и иска да го вземе, или сега ще проверява някак си… Но бързо разбрах, че е наясно че имам Ключ и  той иска да го вземе.

 

Известно време преди това ме бяха събудили с едно кънтящо изречение в главата ми ” Цялата информация е в кръвта! Цялата информация е в Кръвта!…..”

Разбирате, че тогава нямах никаква представа какво точно се задава и защо Кръвта ще е толкова важна. Правех най-различни предположения. Знаех, че е кодирана информация в нас, тук таме във физическото тяло и извън него :)), но защо пък да е толкова важна за тъмните и какво ще правят те. Също така нямах никаква представа, за къде съм тръгнала да се връщам, къде очевидно съм била вече, та кръвта ми е променена? Изобщо, може ли току така да се взима този така наречен Ключ ? Имах отново хиляди въпроси. Вече бях свикнала, че повече сънища изпреварват с известно време събитията в Реалността и след това малко по-малко си идваха на мястото. Има някои, които им отнема повече от няколко години – още чакам прояснение за тях… Вероятно цялото това “подгряване ми е необходимо, за да мога да свикна с тази нова информация, която всъщност е Енергия с доста различна честота от моята, спрямо момента, в който я получавам. Вероятно, ако процеса  се случи много шоково, ще има опасност да отхвърля всичко, което е достигнало до мен. Сигурна съм, че това не е единствената причина  – когато носиш в “утробата” си някакво “семе”  на Познанието, то също работи в теб, неговата Енергия ти влияе – какви решения взимаш, какво виждаш, какво правиш, какво чувстваш, такива неща. Бъдещето променя Миналото, по този начин, че да осъществи себе си в Настоящето – на вътрешно ниво (като в него включвам цялата неограничена сфера на Несъзнаваното) кипи от срещи между  нашите Азове и на другите, които идват от различни времена, реалности и не е толкова важно, кои са проявени и кои не са.  Голяма веселба е. Излезе, че е толкова сложно, че освен да се хиля не ми остава друго. Та си представете, ако сте наясно кой сте срещнали и се опитате да разкажете на някой тази история как ще звучи 😀 . Да, знам, че звучи абсурдно. Самата аз ще се засрамя от това, което съм написала, след като изляза от състоянието на писане, защото няма как да го приема. Но сега, в това състояние, нямам друг избор, освен този – да последвам самият Поток, а той не изглежда да се притеснява от разнообразието на връзки. Като се замисля и по тази тема имам сънища – доста неща научавам в това състояние …… май повечето смислени знания са от там 🙂

Следващите две неща, които ще споделя, трябва да кажа, че излизат на бял свят не без поредица от съпротиви. Добре е човек, във важните моменти да може да спре и да отдели време да идентифицира, гласовете на съпротивите си – те може да идват от разни стари програми, свързани със страх и конрол, програми,  които се борят за живота си или може да са ваши вътрешни личности или такива на ваши близки и познати. И след като ги разграничим от общия поток да се опитаме да видим каква е целта им и каква полза може да извлечем от това, че именно  те са се задействали. Всичко си има смисъл, стига да имаме умения и желания да се гмурнем на дълбоко, ще го открием и Играта ще стане по-честна. За тези съпротиви говорят много хора, а всъщност всички ги преживяваме непрекъснато.  За да се преодолеят съпротивите не се изисква кой знае колко специални умения – но изисква прилагане на волята и обикновено е свързано с някакви действия. Съпротивите, които много често се включват в моментите, когато съм в някакво междинно състояние между сън и будност и трябва да взема решение, дали да стана да го запиша. В тези случаи има две програми, които се задействат, при мен: първата е –  ” Аз съм будна, всичко ми е кристално ясно, ще го помня на сутринта :)”, и втората – ” Този сън е много глупав и няма никакъв смисъл, нищо важно няма, че да си заслужава да ставам, за да пиша. Продължавам да спя! :)”.  В това състояние, нали се сещате как звучат тези програми – напълно правдоподобно, като че ли наистина ги мисля.  И все пак Съзнанието е напълно способно да приложи волята си, то е активно и наблюдава процеса, ако задействаме Волята ще успеем да станем да пишем ( в случай, че това е важно за нас). Но за тези две нещо, които искам да споделя се води доста по-дълго време борба и никой не се даваше лесно. Нито Съзнанието ми беше способно да забрави нещо, нито път съпротивите му даваха мира. Но в крайна сметка ги водя да видят бял свят 🙂 (Да допълня, че тази статия, заедно с още една седят доста време в полузавършено състояние, чакайки нещо не определено да се случи ..Другата още чака, дори не си спомням за какво беше –  смятайте за какви защити говорим…..)

Последващата информация е в период на странно боледуване, но беше месеци преди да се появи “модерната” болест. Аз бях в състояние, в което не съм била никога… Не бях спала няколко денонощия (доста бяха). Интересното е че тялото ми нямаше проблем да издържи без сън, но на мен много ми липсваше Съня – като че нямах достъп до Свободата си. Не искам дори да опитвам да опиша преживяванията си, само ще кажа, че изглеждаше все едно съм в друга реалност (или аз, или всичко останало). Знаех, че нещо се случва но нямах никакви хипотези, бях напълно блокирала, затова помолих за помощ. Не знаех, дали ще успея да се свържа с някой изобщо ….

“……….   Как да разкажем нещо, което не може да бъде разказано. Ти гориш, за да го изгориш, но това не ти е нищо познато. Както знаеш, тялото има собствен език и свои задачи. Това е неговата борба, ти малко ще останеш като наблюдател. Всеки учи новите неща по различен начин. Сега то ще трябва да се ориентира в новата обстановка, да се адаптира. Нещо, което вече ти знаеш, сега и то трябва..

Събират информация, но на този етап нищо не можем да направим. Имай търпение, всеки път трябва да бъде извървян.  Не се опитвай да се отървеш от него. От всяко нещо има полза. Сега се запознаваш с Нов вид. Знаем, че плаши, никой не очакваше, че ще стане по този начин. Ти избра да участваш в революционни времена, в революцията. Нищо не минава гладко, не така както си го представяше. Спокойно, ние за всичко сме помислили. Не се сърди, сега ние сме тук, ти там, утре ще е обратното. …………….”

Някак  усещам, че в този контекст, информацията, която се  опитвам да проявя тук, ще се свърже по-добре. При всички случаи е добре да сме наясно, че промените, които текат са важни и за телата ни. Да не забравяме, че без договора с тях нямаше да можем да живеем на Земята по този начин. Телата са важни за нас, но както се оказва не само за нас. Вероятно може да предположим, че ако някой вид иска да се включи в земната Игра, няма да може просто така да се появи от никъде, още повече, ако идва от друго измерение и има нужда от определени характеристики на тялото, за да може да се въплати тук и сега…. Струва си човек да се замисли върху това. Не казвам, че непременно е лошо нещо, но ще е голяма промяна, голяма.

Не очаквайте, да имам всички отговори за случващото се в момента. Абсурд. Просто споделям призмата, през която гледам последващите събития и тя не е свързана с потока от пумия, която се излива във вечерните новини на едикой си канал… или който и да било друг източник, освен моите вътрешни. Има близки хора, които забелязвам, че се доближават до същата енергия и същите знания, и се радвам, но нямам доверие на никой. Вие също не трябва. Ако нещо не ви резонира, го дръжте в “чакалнята”, докато не разберете какво всъщност е.

Следва сън, който е като отрязък от нещо по-голямо. До сега другите отрязъци по тези събития си дойдоха на мястото. Има вероятност и този да си дойде на мястото. От настоящата ми гледна точка изглежда доста смущаващ, от гледна точка на съответното му време, няма да е толкова несинхронично очевидно ….

Декември 2020г. :

“Аз съм в някакво много голямо затворено помещение, като контейнер или хале – не е построено масивно. Вътре е пълно с хора. Халето е мизерно, а хората някак измъчени  мизерни. Отново се чувствам като чужденец на това място. Няма никаква представа къде съм или пък какво става.   Виждам как един човек тича от единият край на халето към другия и държи нещо в ръцете си. Първоначално си помислих, че иска да хвърли бомба. Енергията му беше някаква такава, сурова. Втурнах се на другата посока и започнах да викам нещо за да бягат и другите. Помислих си, че за някои ще бъде късно, бяха твърде близо до “бомбата”.( Мисля, че човекът беше някакъв азиатец). С крайчеца на окото видях, че мъжът хвърли нещото, но нищо не се случи, нищо не избухна. Имаше само суматоха, която той предизвика, а той се държеше като полудял човек. Аз вече бях стигнала до врата, голям изход, който всъщност беше преход към друго такова голямо помещение, в което също имаше много хора, даже много повече. Близо до мен имаше мъж, който безпомощно лежеше полугол върху желязна пружина за легло. Беше целият в разрези и кръв. Огледах се наоколо – имаше много такива хора, полуживи с кръв по тях. Разбрах, че са там за да им взимат (пият) кръвта. Като ферма от хора…. Втурнах се обратно в първото помещение (ужасена), викайки “Те ни пият кръвта, те ни пият кръвта….” Търсих от къде мога да избягам. Имаше една групичка от хора, които ме познаваха и ми казаха да мълча и да спра да викам, че и без това сме наказани , заради мен. Аз се покатерих в единия край на контейнера и започнах да ровя с пръсти – той се разпори в единият край. Не беше трудно да направя дупка. От вън се виждаше нормален свят. Имаше някакъв блок и градинка отпред (Като че ли Контейнера, по-скоро отделяше ние да сме в друга реалност). Имаше някакъв парапет наблизо и аз успях да се прехвърля на него и избягах. Продължих да тичам ужасена – бях в някакъв град. Не би беше познат. Всичко изглеждаше нормално. Стигнах до един площад. Там като че ли имаше някакво събитие и имаше доста хора, заведения на открито. Не знаех какво да правя, просто исках да се отдалеча максимално от Контейнера. В този момент съзрях в публиката един мъж на средна възраст, с брада, леко прошарен, добре облечен. Имаше странно излъчване, знаех че е един от Тях и че знае коя съм. Като че ли съм маркирана по някакъв начин. Неговата енергия също беше отчетливо различна от на другите хора – силна, фокусирана, тежка, тъмна. Започнах панически да бягам и да викам ” Те пият кръв, Те пият кръв” (това беше моето разбиране за това, което ставаше в Контейнера с обезкървяването на хората). Той се приближаваше към мен. Отидох до един барман от едното заведение на вън. Отчаяно търсих помощ. Казах му, че тези хора пият кръв, но той ме гледаше с насмешка не вярващ, като че ли съм луда и изобщо не реагира. А мъжът с брадата, просто хладнокръвно наблюдаваше всичко. Не беше притеснен. Като че ли беше сигурен в моята безпомощност. Тогава побягнах и се оказах в някакво психично пространство. Околният свят изчезна. Наоколо беше някакво сиво и мъгливо. Мъжът беше там и телепатично ми каза: “Никога няма да спрем да те гоним, Никога , докато не …… ” В този момент аз сплетох ръцете си, като “пистолет” в детска игра и си представих, че го застрелвам и той се разсея, разпръсна като образ в мъглата и изчезна. След това се върнах в съзнание. “

За някои хора, този сън ще предизвика много асоциации, за други ще бъде само усещане или емоции, в зависимост кой до къде е стигнал с проявяването на Информацията. По някаква причина аз не изпитвам голямо желание да “превеждам” всичко елемент  по елемент. Имам някакво генерално предположение, че всичко ще успеят да интерпретират всичко по моят начин :)))   Ще видим каква е причината зад това убеждение, защото очевидно това няма как да се случи. По-важното е че информацията е видяла бял свят и който е привлечен от нея може да се свърже. Също така, пиша това от позицията на изминалото време и много от нещата вече са се случили и света е място, в което тези неща не изглеждат като един кошмар, а като нещо съвсем допустимо, а и имат контекст за разбиране ( а не като мен в съня, която през собствената си ограниченост успях да направя единствено интерпретация за “пиене на кръв”, а и нямах никаква идея, че съвсем скоро ще стане нормално хората да са натъпкани в контейнер и всички други неща, които не съм сигурна, дали ще се случват или вече се случват, а аз съм от онези дето си пият кафето на площада  в “нормалната” реалност?

Малко от моите точки, малко от вашите точки и с малко късмет може да стигнем до реалната картина 🙂 Ако някой глас ви казва, че това дето ви се върти в главата е лудост или глупост и няма смисъл да го споделяте  с Никой, не го слушайте, споделяйте го 🙂 И, това не е работа за копирайтър, моля 😀

 

 

 

ТРУДНО ИЛИ ЛЕСНО, КАКВО СИ ИЗБИРАШ?

Тази тема я започвам по молба от Оня свят, но със заявка от моя страна. Като започна да се оформя ми се струваше странно да е толкова важна. Чудих се, защо пък толкова да държат на нея. Няколко дни я държах така само във формата, в която ми  я бяха задали – като структура. Знаех, че явно е важна и то че е важна към този момент, обаче аз на някакво ниво се опитвах да я обезценя и отхвърля. Само идеята, че това е нещо важно ме караше да се връщам и да продължавам да правя опити да се потопя в нея. Сега, след като успях да го направя,  осъзнах, че тя е част от антуража ми, години години наред. Сега не я преживявам толкова болезнено, но част от мен нямаше желание да се завръща към нея. Не се изненадвам.

Не знам, дали съм споменавала, но когато започвам да пиша нещо, аз съм наясно, че това е темата, че съм свързана  с нея, но къде ще му излезе края нямам никаква идея. Начина, по който пиша е някаква форма на жив процес, истинския смисъл на думата процес, нещо се случва и с мен. Както вие четете и не знаете какво следва, така и аз – пиша  и чак като наближа разбирам, какво ще е следващото изречение. Забавно, нали 🙂

Сега ще видим, какво ще излезе от тази работа!

Не знам от къде е започнала тази тема, при мен. Не знам как точно се е оформила, но мога да кажа, че доста добре познавам страната на Трудният Избор. Това е състоянието, в което човек е отворил широко обятия и се хвърля в огъня с най-голямата решителност, на която е способен. Не че няма и друга алтернатива на събитията, но човек не е способен да ги види по друг начин. Единствената възможна гледна точка е Трудната, дори Невъзможно Трудната. В това състояние човек не си дава възможност да преживява никаква лекота, дори и празниците са под тежестта на различни товари. Но, като че ли това не е достатъчно, а в добавка е и някаква самоотверженост да се свърши всяка работа де що има наоколо в полезрението. Странното е че ако следвах пътя на логиката бих си помислила, че такъв човек е много отчаян и изморен, но не е така. Всъщност моментите на отчаяние са доста редки, кратки са и дори тогава няма разрешение за почивка от трудните задачи. Така изглежда Живота в тази перспектива – Мъчнотия до шия. Ако мога да  отгранича, само с описателна цел, някаква територия, в която се разпростира този модел, бих включила цялата територия на Съзнанието, Поведението, Мисловният свят и част от Несъзнаваното, която е директно свързано с тези Програми и съответно рефлектират върху представообразуването (редактора ми казва, че си измислям твърде много несъществуващи думи 🙂 ). Общо взето, това е една доста добре смазана машина, която работи неуморно, подхранвана от собственият ни творчески потенциал, който е впрегнат да работи в параметрите на определена Програма.

Това, което ми подадоха, като важен момент от този начин на функциониране е произхода му или поне някакво разбиране по въпроса. Това определено е характерен модел за  функционирането в Старият свят и е в синхрон с темата за Греха и Изкуплението ……….

В тези дни, в които горях в собствените си огньове, започнах да моля за помощ, за разбиране,  Защо преживявам това. Наистина това са първите опити да се свържа с Оня свят (поне съзнателно).  Много добре си спомням този момент. Информацията, която бях успяла да получа бяха няколко думи – не стига, че беше оскъдица, а и звучаха потресаващо. Сега разбирам, че да получа, дори и тези думи е било цяло чудо – нямах никакъв ресурс да отворя или поддържам такъв  информационен канал, но вероятно Намерението ми е било доста настоятелно и заредено с достатъчно Енергия, за да се промъкнат няколко думи. До този момент, тези думи не намираха смисъла си, нямах никаква идея защо са ми ги казали …. За тогава, по-ценното е било, че са пристигнали при мен, защото те са Енергийни бомби от Оня свят, а и са свидетелство за вече успешно инсталиран Портал 🙂 Нататък вече няма спиране на процеса. А думите бяха: ” Покаяние. Извърши грях. Вина и Срам. ……Виж през очите на Господа. Искай прошка…… Пиши ………  Вода и Кал ……… Salvation (Спасение)”. Това беше началото на Прехода за мен, преди доста години – няма смисъл да уточнявам, защото за всеки този период е различен. Това послание беше в началото на първият ми тефтер за Сънища. И от тогава пиша, пиша, пиша ….. Но да се върнем на смисъла на това послание. Много пъти съм се връщала към него и все го виждах като тъмно и садистично, макар че можех да усетя, че има и някаква Надежда в него, но все пак ме плашеше – защо тези мили ангелчетата ми говорят такива ужасни неща. Вероятно вие вече виждате, какво са се опитали да ми кажат…. Аз съм била в тази Програма, в която съм се чувствала грешница, и с толкова труд съм се опитвала да получа Прошка и пречистване – като се наказвам ден след ден.  През очите на Господа, ние сме страхотни, всички ние, без значение кой каква роля е избрал да играе, това за Греха и Прошката,  не са неговите изисквания, това са Програми, които успяват умело да улавят безграничния ни Енергиен ресурс. Това се опитваха да ми кажат, къде се намирам, все пак нали точно това ги питах Защо ми се случва това. Но тогава се изплаших, че те това искат от мен – още мазохизъм – все пак всичко виждах през тази перспектива. Интересното е, че до ден днешен не бях преобърнала смисъла на посланието. А това са много важни трансформиращи процеси. Защото не-обективните моменти, тези които имат някакво разминаване  с Идеята си, продължават да привличат внимание, като малко дете, което все още се нуждае от вниманието на родителите си.  Точно затова част от мен оставаше да гледа натам, към този момент, към това послание….  Години наред, помощниците ми от Оня свят ми подхвърляха разни неща в тази посока, за този драматичен сценарий в Живота ми, докато не намеря път извън тази Програма :). По лични причини, отново ще дам само части от някои от тях 🙂

“……… Ние сме с теб, не сме те изоставили и никога няма да го направим. Ти си наша посестрима. Завинаги. Forever!!! Обожаваме те. Неща, неща,  Какви Неща. Ами “дреболии”, скъпа 🙂 Такива, които можеш да правиш само на Земята: да потанцуваш, да си хапнеш вкусно с удоволствие, да си сложиш нова рокля и да се повъртиш с нея пред огледалото. Ей такива неща. Прости, обикновени, които да ти създават радост. Все неща, които можеш да направиш веднага. Без ресурси.  Без подготовка. Без знания. Без усъвършенстване. Без извисяване. Без “когато станеш По- ……”. Разбираш ли? Точно такива неща. Тук и сега. Не после. Ако си вдигнеш носа от празното, ще видиш, че има и много други неща , с които да си пълна. Просто свали очилата и смени плочата. Има безброй начини човек да бъде щастлив. Ти да бъдеш щастлива. Не си слагай рамки. Виж в момента , какъв начин ти предлага живота. Сега. После, ще си дойде с неговия избор на начин. Но искаш ли да си щастлива без атрибутите, които си избрала? Готова ли си, да бъдеш щастлива и без тях? И какво толкова ще стане, ако си щастлива и без тях? Какви са демоните вътре, които искат да принесеш в жертва щастливия си живот? А? А? А? Къде си заровила тази глава, че не чувстваш живота наоколо как жужи ентусиазирано. И ти можеш да бъдеш част от него. без условия. Сега. Веднага. Защо не искаш? Това е въпросът. А не кои са нещата. Пълно е с неща около теб. Но ти просто не протягаш ръка да ги вземеш, скъпа. Защо? Срещу кой ще извършиш предателство, ако си щастлива? ……….”

 Виждате как стоят нещата, това е няколко години след първото послание. Все още се пържих в същия огън, но търсих Изход. А не е като да не съм имала подкрепа.. И то каква 🙂 И до ден днешен, като чета посланията от тях, винаги плача … , толкова е силна и любяща тяхната Енергия, че не мога да я съдържам в себе си.

“Няма за какво да се тревожиш. Всичко върви точно така, както трябва да бъде. Не размишлявай за посоката. Тя се случва автоматично. Ти само я следвай и гледай да не я изпуснеш, мислейки 😉 С теб сме. Не сме те изоставили и няма да го направим, независимо какво ще направиш или не. С теб сме. Ще имаш помощ, когато ти е нужна. Затова уплътни времето с нещо по-съществено, от мисли за  посоката. Тя не е твоя грижа. А ти междувременно хабиш ценно време и усилия да я мислиш, вместо други неща, които всъщност трябва да мислиш. Знаем за човешките ви нужди и ги имаме предвид. Няма да те оставим да загинеш, само защото някой Ангел, който няма тези нужди, не е съобразил, че за вас, човеците, това е жизненонеобходимо. Толкова лесно би било да се пуснеш по гръбче по течението, като видра на водичка, и да се оставиш да те закараме, където трябва. То и сега ще стане, но ще ни трябват далеч по-големи усилия и разход на енергия. А ние, знаеш, обичаме да сме енергоспестяващи 🙂 Обичаме те, скъпа! Ако имаше едно нещо, което да искаме да ти предадем, то това би било доверието в нас. Такъв хубав живот би имала дори и сега, само ако оставиш руля на нас и просто да се наслаждаваш. Всеки ден по нещо хубаво, вълнуващо, приятно. Не само това, но то и никога не може да стане само това. Никога животът няма да е само приятен. Но твоето съпротивление към неприятното те кара да страдаш. Ако го приемеш като част от Живота и го изживяваш напълно потопена в него, то ще видиш, че не е толкова страшно и можеш да живееш и така. Просто ред от случки. ….”

Беше много зареждащо и за мен да се върна към тези послания отново. Тогава съм ги преживявала по един начин, сега по друг. Няма да се впускам в лични словоизлияния, но това е идеята, която е много важна за начина, по който ще си прекараме времето тук. Да си отпуснат и ” да се носиш по течението като видричка на водичка” ми стана любимият образ, който държах в съзнанието си. За мен се оказа, че изобщо не е лесна работа. И говоря за промяна на дълбоко ниво, не просто да лепна една усмивка отвън, а вътрешно пак да съм стиснала “руля”. Има и една такава таро карта, точно с тази картина – когато човек е толкова изплашен, че не може да позволи да му се случи нищо от вън, без той да го контролира. То, разбира се случват нещата,  но въпреки това човек продължава да опитва да налага контрол.  В това състояние няма лекото, няма радост, няма почивка – в края на деня може да има леко облекчение, че не се е случило нещо ужасно, но това е ….

Знам, че сега нещата се случват по много по-различен начин от преди години – по-бързо е, ако е в синхрон с плановете на Душата. Ако не е, тогава ще имате да поспорите с нея :), какво точно ще правите и дали ще има промяна в Плана.

Да избираме контрол и трудностите е програма от Старият свят . Свързана е с желанието ни за наказание, изкупление и опрощение, затова няма място в Новият Свят. Явно сега, в този момент (ако някой чете това след 5 години, значи тогава е за него момента, е настъпил тогава) е много важно да се направи “прочистване” на такива модели.

Докато пишех това, процесът беше разположен между два дни и имах сън. Още , като се връщах в съзнание знаех, че ще ми е много трудно да задържа образите от съня, но си повтарях смисъла му, защото знаех, че е важен за мен (макар, че тогава не си спомнях, че именно за това пиша тук):

” Спомням си, че имах изложба на картини с някаква друга жена. Аз не мога да рисувам, а и в съня нямаше такава идея, че мога да рисувам, но пък образната представност е нещо, което е характерно за мен. Вероятно затова беше изложба на картини. Беше голямо събитие, имаше много хора. Другата жена се интересуваше от организацията и от други светски  въпроси, а моето внимание беше насочено към следващата ми задача. Пак бях яхнала онази трескава Енергия, когато вра и кипя в някоя тема. Това, което си спомням, че си повтарях е че “сега е момента да се обърна навътре и че трябва да намеря всички стари модели, които не пасват вече , на Пътя който съм избрала.”

Това, което аз правя напоследък в тези моменти, в които нямам  някакъв начин за това, под ръка или си измислям мой или просто отправям намерението си  (на глас и/или написано) и пускам руля 🙂

Сега се формулира следното намерение: ” Нека успея да идентифицирам всички стари програми, които нямат място в Новият свят; да успея да ги трансформирам в реалният им образ и всичко това да е в синхрон с Плановете на Душата ми, в синхрон с Висшите Етични закони на  Вселената и Източника. Всяка помощ  от  Източника, от ангели и същества  с по-високи вибрации  и чисти намерения, от Тоя и Оня свят, е добре дошла!”

Вие може да си почувствате как ще звучи вашето намерение, дали като това, дали по различен начин 🙂

Кагато Вътрешният ни свят започне да се прочиства от Стари програми, садомазохистични програми, преживяването на Външната и Вътрешната реалност става коренно различно. Започва да нахлува едно особено чувство на Любов – тогава виждаш красотата на всяко (е на повечето, чак до съвършенство не съм стигнала 🙂 ) творение. Да се погрижиш за себе си, по начина, по който го усещаш в дадения момент се оказва най-естественото, спонтанно нещо, без да е съпроводено с някакви представи за преследване и наказание, а напротив другите са толкова радостни за теб, колкото и ти самият. Ако има труден момент, в който нямам решение или не може да се избегне, искам помощ и минавам през него. Много често се изненадвам от случващото се, наистина не било толкова страшно …. Е, понякога наистина е неприятно. Но най-неприятните преживявания идват не от самото събитие, а от последиците от програмата и контрола. Тогава всичко е пропито и със страдание и драма. Докато в чистите си преживявания на труден момент, се срещаме с чистите си емоции и всички те са наравно желани и приети, без значение кои са.

Това при мен не става от днес за утре, а е по-скоро процес. За вас как ще е …..Всичко е възможно 🙂

 

bg_BGBulgarian
en_USEnglish bg_BGBulgarian