Blog

Най-обичам сутрините, наистина. Уж съм сънена, но усещането за яснота е така силно и пропито с някакво Разбиране, отвъд всякакви  рационални логически обяснения, а само като чувство кое е право и кое не е или по-скоро кое си е на мястото и кое не пасва. Това е представата, която ми дойде тази сутрин, докато се мъчех (знаете къде) да запазя онази кристална чистота на някаква представа, която бях уловила при събуждането. Много е трудно да си в такова състояние, в което да може да позволиш нещо да си дойде на мястото, а то със сигурност си има такова. Като малка трябваше да редя пъзели, защото “кака” много ги обичаше, а и беше едно от малкото налични игри. Не си представяйте, че аз съм седяла и спокойно съм си търсила парченцата – не, ако намерих някое, което ми приличаше да е подходящо за някое място го натисках, докато не влезе някак. В следствие много от парченцата бяха пречупени от приложения натиск 🙂 Разбира се, след време истината лъсваше и трябваше също толкова...

Темата на Деня, дето се вика, при мен се оказва, че е Приемането. ………………………….. Тук си представете голяма пауза или празно бяло петно – защото така изглеждаше първата ми реакция, когато започнаха да се случват “призованите” от Пътя ми събития. Мога да определя шоковите вълни да идват от няколко страни. От една страна: събитията не са толкова изненадващи, напротив – сюжета е бил на разположение през цялото време и си го познавам до най-малката подробност …… , но това което до този момент изглеждаше като невъзможно изведнъж стана възможно. Нищо във външните условия не се беше променило, нищичко – цялата промяна се беше случила на по-фините нива. Като под по-фините нива аз разбирам от една страна енергийните, от друга страна менталните (или психичните – там където се съдържа целия материал на настоящата ни личност, включително и прилежащата и част от Несъзнаваното). Няма да се правя,...

Някак естествено дойде един въпрос от предишната тема, а именно КАК ДА ОТИДЕМ НА СРЕЩА С ТОРТАТА СИ ? След кратко мислене стигнах до извода, че е необходимо да се насочат по-особени усилия в посока на това да активираме някакъв вътрешен компас, който да работи безотказно, винаги и навсякъде.  В крайна сметка мисля, че това би ме направило напълно удовлетворена от прекараното време тук и ще спра да го запълвам със заместители. Това е първия път, в  който започвам да пиша напълно неподготвена по темата – нямам никаква идея какво става и къде ще му излезе края. Но порив има, усещам го как става забавно, не е както друг път като не знам нещо –  да е мъъъчииителноооо…. На първо време това, което усетих около събитието с Тортата е колко съм изморена и изтормозена от старанието си да достигна някакъв успех, пробив, да намеря ключ или каквото и да е … (като жената зад щанда в сладкарницата). И някак спонтанно реших да  се въведа в информационно затъмнение. Опа, сега виждам...

 A PIECE OF CAKE ;))) Като че ли, продължавам темата по манифестирането, но някак се измества фокуса в друга посока. Когато нуждите спрат да викат, започва да се освобождава място за Смисъла. Като под нужди може да се разбира, както буквално поведение на повърхността т.е. във външната реалност, така и това нарцистично състояние на Аза, което се намира в изключителна несигурност и изискванията, които отправя към реалността (и външна и вътрешна) са “на живот и смърт” – трябва да направиш точно това, този е точно такъв, какъвто ти казвам, ситуацията е точно такава, каквато аз я виждам …. Там нещата изглеждат прости, еднопластови, кристално ясни, всичко ненужно и объркващо е изрязано.  Точно в това състояние е много важно да се търсят и изработват инструменти за контрол над вътрешната и външната реалност. Азът не търси обективната, действителната реалност, но търси контрол – не може да си позволи друг механизъм на функциониране. Когато Азът започва да се чувства...

Има много врати, през които човек може да влезе в една тема… Или напълно обратното има много врати през, които една тема може да влезе в нас. Като под “влиза” имам предвид да бъде инетегрирана (като за интегритета също трябва да мислим като нещо, което има дълбочина  и съответно пластове), а не само интелектуализирана или рационализирана. Последните две не са за подценяване, те като че ли извършват предварителната подготовка на “вратата” – правят дизайна и, след това намират най-подходящия материал за нея, най-подходящото място, викат майсторите, които ще я направят, след това слагат ключалката и най-накрая могат спокойно да отдъхнат. Хич, не обичам да подценявам работата на някой, чак дори понякога я преувеличавам.  Та, след този ордьовър да минем на същността на това, което искам да кажа. Беше нужно, защото темата вече стана тривиална и някак трябваше да се оправдая, защо изобщо пиша за това 🙂 . Не мога да повярвам, че такава тема може да стане тривиална....

Имала съм Сънища, в които преживявам себе си по различни начини. Някои,от които са толкова нюансирани като преживяване, че ако тръгна да ги описвам с думи ще прозвучат по един и същи начин 🙂 Винаги е много забавно. Ако преди години някой ми беше казал, че ще мога да преживея себе си по този начин щях да отприщя целият си нарцистичен гняв. Както знаете нарцисизма много държи да е единствен, неповторим, независим, свободен и тем подобни …., вероятно защото никога няма да бъде нищо от това 😉 Случвало ми  се е да общувам с други свои Аз във вътрешната си реалност, които са в мен сега на този етап, но просто не са изкристализирали в телесна форма – те са в друга плътност, но са тук с мен и участват в този живот (дали са пълноправни не знам …). Случвало ми се е да съм на място, в което влизам в тялото на друго мое Аз, в друга реалност, но другото ми аз да не е там и аз започвам да се мъча да отгатвам какво се случва и да замазвам положението, за да не ме разкрият. Случвало...