Blog

Озовах се на място, което приличаше на читалня в библиотека. Имаше нещо странно в мястото. Усещането беше като че да не е много реално място – да е извън времето и пространството. В помещението имаше  жена, която седеше зад  бюро. Според мен, това беше библиотекарката. Бюрото и беше в единият край на стаята, но не срещу вратата или близо до вратата, както би предположил човек. Имаше библиотечни рафтове, но те бяха пълни само с каталози, книги нямаше никакви. Все пак, усещането беше за библиотека. Опитах се да видя нещо в каталозите, но не ми бяха от полза, бяха на непознат за мен език. Аз не знаех какво търся, по-скоро исках да разгледам какво има и да си харесам нещо. Библиотекарката изобщо не ми обръщаше внимание. След малко в читалнята влязоха едно момче и момиче. Говориха на много висок глас – не очаквах на такова място някой да говори на висок глас. Интерпретирах го като някакво високомерие, особено от страна на момичето. Те също не ми обръщаха никакво внимание. Отворих вратата,...

Енергията на Изобилието, както открих е имплементирана навсякъде, но трудна за разпознаване – на колективно ниво (оказа се, че и на лично ниво също). Най-афишираното и проявление е във формата на пари. А те извадени от смисъла и контекста на Енергията на Изобилието, са ползвани обикновено с перверзни цели (разбирайте го в общия смисъл, не в конкретиката на перверзията, макар че конкретиката не е изключена, но е само частен случай). Тук възниква въпроса, за кое ниво говоря Съзнание или Несъзнавано …. Не мога да кажа, че ги преживявам като напълно отделни, но все пак мога да ги отгранича, особено когато разпозная онази безпомощност, която ни залива, когато се опитваме да контролираме процес, чиито корени тръгват от сферата Несъзнаваното и съответно се появява желание за още по-силен контрол:)))) Май не е тук мястото за да задълбая в тази тъй голям въпрос – ще е в отделна тема, но има нужда от разяснения по въпроса за това “разпознаване” на Енергията на Изобилието....

Имало едно време, един сън … Преди да премина към него е важно да направя уточнение, че много често в сънищата си се чувствам по най-различен начин, имам предвид като себеосъзнаване в ситуацията, за което все още не мога да дам категорично обяснение, затова само ще ги препредавам, до колкото ми е възможно . И така, ще пропусна първата част, защото е твърде лична, а и няма отношение към последвалото развитие, освен като динамика на преход от едно състояние в друго. В първата част на съня,  аз съм с разни познати и непознати хора, но не съм неориентирана къде съм и какво правя там. Това усещане го имам често в сънищата и съм се научила професионално да се прикривам, че не знам за какво става дума. Наблюдавам много и се опитвам да не говоря много, да правя като другите. Тук пак беше по-малко напрягащо, защото поне имаше и познати лица, на които малко или много имам доверие. Та в тази част се лутам в една сграда, като муха без глава из коридорите на една голяма сграда. В този момент към...