Езотерика – Скритият свят на сънищата

ГЛИЧ В МАТРИЦАТА

Станах “неволен” свидетел на глич в Матрицата, в която живеем. Направо като сбъдната мечта, нали?! Кой не си е мечтал да е на мястото на Нео 🙂 Благодарна съм, защото съм си оставила много магически подаръци по Пътя. За известно време бях забравила, че те най-много ме радват. Колко е хубаво човек да си си спомни. Мисля, че това е още една от функциите на Хирон-Ключара – да си спомняме, дет се вика да “отключваме” различни част/реалности в себе си. Става ясно, от живота на Героя в Разказа, че може да отключи не само някоя друга болест, но и забравени Знания…

И такаааа, напоследък умението ми за разтъкаване се е загубило. Правя разрезите бързо, точно в кратък интервал от време. (Да отбележим – не е точен момент, а интервал от време. Точка или линия. Ако има движение, ако има промяна трябва да е интервал, ако е едно цяло е момент, точка, статичен. Не знам, защо е толкова важно това да го вметна тук, но някой може да получи по-добро разбиране, докато гледа отвън, отколкото аз като съм вътре в Процеса. Но тук не налагам цензура, иначе цялото ми удоволствие и адекватност отиват на кино. Става пишман Знание. Точка.) Има малко тъга в цялата тази работа – гордеех се със сложните си изречения по половин страница. Голямо перчене падаше. Мхм. Но като се замисля, овъртането е красиво като някой танц, като един поетичен език на тялото, което се опитва да каже нещо “мръсно” по “чист” начин. Хаха. Няма да връщам вече сравнението с моето писане, защото вече стана неловко. Ако продължа да пиша поезия ще започна да си противореча за така рекламираното ново директно писане:)

И така.

Това не е нощен Сън, не е дневен Сън, не е някакво хипнотично състояние или специално събитие, заредено със суперчовеци и техните земни и неземни антуражи или тем подобни вариации на връзки с Магията. Събуждам се сутринта. Правя обичайните неща, които по ред се падат преди миенето на зъби. И след него идва и ред и на него. Времето е хубаво, всички врати и прозорци са отворени. Подухва приятен ветрец. Чуват се шумове от улиците (апартамента ми граничи с две улици – Урбан сандвич – сега го измислих!) и аз се готвя да пускам кранчето, когато чувам как някой силно ми подсвирква – ФиУ-Фиу, Фиу-ФиУ……………ФиУ-ФиУ. Да уточня, че живея сама. И някой да ми подсвирква в банята или наоколо не е нещо очаквано от мен. Пребледнях като по филмчетата, мозъка ми се спаружи буквално и се разтреперих цялата. Това подсвиркване имаше кристална чистота. Знаех, че не е в главата ми, беше извън мен, но не можех да определя от къде точно. Чух го няколко пъти. Мозъкът ми се спаружи от безпомощност, като да попадне в друга Реалност със други закони. Не можа да обработи информацията. започнах да правя някакви плашещи обяснения. Някой е влязъл през балкона и сега ще ме фрасне или ще ме намушка с нож, някой майстор оправя нещо по фасадата на блока и е решил да ми поиска вода (или да пусне една вода), птичка от съседното дърво, която подсвирква кристално чисто, като човек и по някакви закони на резонанса я чувам като че ли е при мен и затова не мога да определя от къде идва звука и последното ми предположение беше за някакво присъствие на същество, което не виждам, но мога да чувам. И всички тези предположения мозъкът ми произведе за една стотна от секундата, за да може да го отпусне този така неприятен спазъм. (Какви ли не части са ми са се схващали, какви ли не спазми съм преживявала, ама на мозъка бива ли?)

И така, в крайна сметка реших, че съм чула звук на спазъм от домашният любимец (това предположение забравих да го включа в списъка, но го имаше). Продължавам със започнатото миене на зъби, дори не помня до къде го бях докарала, когато ……..Тъ дъм. Фиу- Фиу, пак се чува същото кристално чисто подсвиркване, вече съм сигурна, че нещо става никакво мръхтене от домашния любимец не е това, някой свири и това е. Пак пребледнях, или още си бях бяла, все пак седя срещу Огледалото – беше интересно да се наблюдавам в такъв момент. Гледам и зад гърба си в отражението на огледалото, като в класически филм на ужасите. И като пак в такъв, нищо не се вижда, а само се чува. Вече започнах да си говоря с Нещото. Отново не помня какво. Оказа се, че високите нива на Страх, наистина правят чудеса с нас и в нас. Но отново се почувствах като в първи, втори клас, когато махах одеялата от леглата и си говорих с дяволите под леглото – треперех от страх и им казвах, че не ме е страх. Сигурно аз съм измислила Позитивната психология 🙂

Някак успях да си измия зъбите и нататък какво правих сигурно няма да ви е интересно, но повече нямаше подсвиркване. Умирах от страх целият ден. Та да станеш свидетел на глич в Системата е по-приятно от седалката в киносалона, но пък по-вълнуващо като е лично преживяно, особено като е вече отминало…

Сега се сещам, за един интересен Сън, в който имаше някаква връзка между Мен и друга Мен, която се осъществяваше през огледалото. И на него ще му дойде времето, но това което исках да кажа, че вероятно и аз очаквах да се случи някаква игра с огледалото – и аз като Нео :), ама не. Ей, на – на мен ми подсвиркват.

От къде знам, че е Глич?

Тогава не знаех. Сега знам.

Помолих за помощ – от Този и от Онзи свят.

Ще предам само част от съобщението, другата е изрязана, тъй като има неща, които усещам, че не трябва да споделям, защото са лични.

” ………..Ах, ти Хитрушо! Искаш да измъкнеш разни тайни ей-така, между другото 🙂 Даже не си и даваш сметка какво точно питаш. Това, което ще ти кажа за момента е: световете постоянно се преплитат, те използват едно и също пространство. Твоят свят не е запазен само за теб. Просто си има закони, по които Всеки от тях съществува, така че да не си пречат. Що се отнася до звука, не, не беше от друго създание, просто бъг в системата. Някой друг е пипал не там, където трябва и това е произвело резултата, който си видяла. Енергийното разместване, което си усетила е разбъркването на реда, което винаги води до образуване на вълнички….”

Какво ще кажете? Интересно, а !

Винаги съм си мислила, че като настъпи този момент, някак си ще обезценя Живота. Но с изненада установих, че това не се случи. Някъде там по Пътя, вместо с търсене на Смисъл се сдобих с интерес и любопитство към приключението (има още какво да се желае), но по-важното е че въпросът Какъв е смисълът? се замени със Знам, че има Смисъл! ( придружено с леко кимване на главата, с което да дам вид, че освен, че знам и го разбирам :)). И толкоз.

Някак си етапът на Какъв е Смисълът?, някак беше изпълнен с една мъчнотия, една тежест, безкрайни трудности.

Етапът на Хей, какво е това, а това, а онова? е много по-лек, приятен, радостен, без да е обвързан много много с времето. Или, обвързан е, но по съвсем различен начин – не се оглеждам, дали и кога ще му се види Края :)), а по-скоро че към този момент явно нещо Ни е важно и нещо разглеждаме 🙂

ФиУ-ФиУ 😉

“Човекът В Новото Време”

Има една особена група сънища, която мога безпогрешно да разпозная – не мога да кажа как точно се случва, но в преживяването няма и капка колебание, че информацията, която е вътре е истинна.

Тук става дума именно за един от тази група сънища. Не мога да кажа, че са като редки диаманти, защото не са толкова редки…. Но пък усещането, когато ги има е като да съм получила нещо с изключителна ценност. Обикновено не съм ги търсила, поне не и съзнателно. Но мога да се сетя за един, който съвпадна с много силни намерения по съответната тема. Преживяването на пространството и на мен самата са изключително специфични. Мястото хем е Никъде, хем е Някъде. Но няма обърканост, има някаква вътрешна яснота. Външната реалност не изглежда да е много добре материално структурирана, но форми не липсват. Аз мога да присъствам по различни начини, като без проблем мога да се идентифицирам с всяка своя фиксация на определен пласт. Всеки пласт, като че ли има различна цел като функциониране. На пръв поглед все съм аз, но явно има значение от кой пласт присъствам. Защо е така, нямам никаква представа. Изключително трудно е за описване, дори ако се налага да го направя и само за мен самата. Ако се опитам да го подредя в логическа структура, така че да звучи добре, а не като от устата на луд човек и се активира някаква мъглява съпротива, която започва да поглъща всяка дума ….

Надявам се, след като разкажа сънят да представите ви да добият по-голяма Плътност (нещо, което се оказа че е голяма предизвикателство за мен :))

Същността на тази така наречена от мен група сънища, е да ми дава информация за важни неща, които се случват на генерално ниво – големи промени в Играта, в правилата , посоката или важно събитие. Не знам кой ги избира и защо са точно тези. Възможно е да свързано с личния ми път – все пак и аз съм част от Колективното Съзнание и се влияя от тези събития. Сега като пиша, се сетих за няколко от тази група, които касаят само мен:)), но няма да се поправя, защото и в тях мога да видя как съм свързана с Колективният ни път.

Мисля, че започнах да ги различавам сравнително скоро, преди няколко години.

Основната цел на тези сънища е да ми покажат нещо, което още не се е случило, но не на буквалното му ниво, а и с по-дълбоките му аспекти, и с разширен смисъл също (ако трябва да го разгледам как стои и по вертикалата и по хоризонталата). Или пък нещо, което е животоспасяващо, жизнено важно, фатално за бъдещи Избори или нови умения, които трябва да бъдат развити – инструменти на Човекът във Новото време. Знам, че не ми ги дават в последният момент – ще има “ден-два”, в които да се помъча да ги развия (разбирай “година-две”, може и повече). Идеята е че ще идва момента, в който ще потрябват, ако искаш да стигнеш там на където си се запътил.

Не мисля, че за някой ще е нещо революционно ново. По-скоро е нещо, което тече в Информационния Поток и си намира различни изходни точки към Земята. В случая това е моята 🙂

Сън:

Мястото е някъде в пространството. Знам, че съм част от група хора. Имам някаква близост и принадлежност с тях. Всички са някъде около мен в пространството. Има образи и разговори, които чувам, но са някак по ефирни, безплътни. Въпреки това смисъла на информацията ми е напълно ясен и разбираем.

Следва момент, в който съзнанието ми е някак раздвоено. Подобно на тукашното ни преживяване, на живот в тяло. Нещо като ” Чувам се да казвам :)”… И там беше подобно, но и в двете състояния, съзнанието ми беше по-разширено и разполагах с повече флуидност и с повече информация, с по-свободни сетива. Едното ми Аз заспа (в сънят), но другото наблюдаваше. Аз можех да преживявам едновременно и двете си позиции, от гледна точна на третата си настояща :))) Започнах да сънувам (в сънят). Имаше много вода и започнах да изпадам в паника, имах усещане, че ще се удавя. Някак там мисленето моментално го преживявах като много жива представа, като да се случва наистина. Второто ми аз, което не беше заспало, и само наблюдаваше, в този момент някак си се свърза със заспалото Аз и му изясни, че това нищо не се случва реално, в този момент. Заспалото ми аз се успокои веднага и на всички нива осъзнавах, че това което виждам има цел. Заспалото ми аз, вече беше осъзнато, че се намира в по-особено състояние. В близост се появи една жена, която спеше. Но тя не беше в моето измерение. Ако направим аналогия с този свят, то Аз бях в Астрално тяло, а тя във физическо. Опасността от удавяне беше за нея. Имаше подготвен капан, в който тя щеше да попадне, докато спи. Започнах да и викам “Събуди се! Събуди се! Събуди се!”, като междувременно я бутах, по различни части на тялото. Опитвах се да я събудя, но беше трудно, тя не ме усещаше изобщо. Всеки неуспешен опит да я събудя, ме караше да събирам още повече сили и да крещя и да я бутам още по-яростно. Накрая тя се събуди. Аз си бях свършила работа. Заспалото ми Аз моментално се събуди (в съня), но другото можеше да види какво се случва с жената след това. Огледах се. Тя беше на някакво корабче в морето. Беше нощ и злонамерени сили бяха я насочили към опасно място, където щеше да се удави. Тя отиде на палубата и се огледа. Разпозна опасността и се свърза с някой от нашата група, който щеше да отиде да я вземе от там.

В този момент, се събудих и в тази реалност. Беше от този сорт събуждания, в които си в ясно Съзнание и бистър ум. Нямаше сънливост.

Някак си имах и разбиране за случилото се. Защо трябваше да го преживея.

Това ще се случва в близкото бъдеще! Хората, които са избрали да въплатят Човека във Новото Време, ще трябва да разработят в себе си тези умения за свързване и комуникация. Близките ни хора вече, няма да са задължително около нас, в непосредствена близост. Те ще са ни близки по друг начин, ще се привличаме на енергийно ниво и според намеренията и задачите, които сме си поставили. До сега тази идея ми изглеждаше странна, част от мен дори изпитваше недоверие към такава близост. Затова толкова ги обичам тези Сънища, в тях имам възможност да преживея нещо от бъдещето, нещо което няма как да си представя та да го манифестирам. Тази идея как бъдещето се намесва в настоящето, на никой не е чужда. Но не да видиш, а да преживееш себе си в бъдещето е неописуема. Част от мен е трябвало да “пътува” до там, за да може след това да стигне. Около това движение настояще бъдеще има и други интересни преживявания, но за мен до този момент, от този род са най-вдъхновяващи. Като да съм си взела и душевен сувенир от там. Никога не го забравям, той седи като отделен, нов енергиен източник в мен …. И дори да се намирам на най-безпътаната пътека, знам че има Път, който ще ме отведе на прекрасно място с мечтаните приключения :))

В заключение – не пренебрегвайте практиките, които развиват комуникацията в Астрала, контрол над енергийното ви тяло, приучаване към Осъзнато сънуване. Всичко, което ще развие вашата Ефирна същност. Не са за забавление (само). Ще ни трябват. Поне на тези, които са избрали да минат на друго ниво на Съществуване. Пак напомням – има време докато дойде този момент, но не е чак толкова много. А и някои процеси вече са започнали. Ако излъчим Енергиен сигнал към групата си, мисля че вече ще има резултат 🙂

Библиотеката – “Празната Библиотека”

Озовах се на място, което приличаше на читалня в библиотека. Имаше нещо странно в мястото. Усещането беше като че да не е много реално място – да е извън времето и пространството. В помещението имаше жена, която седеше зад бюро. Според мен, това беше библиотекарката. Бюрото и беше в единият край на стаята, но не срещу вратата или близо до вратата, както би предположил човек. Имаше библиотечни рафтове, но те бяха пълни само с каталози, книги нямаше никакви. Все пак, усещането беше за библиотека. Опитах се да видя нещо в каталозите, но не ми бяха от полза, бяха на непознат за мен език. Аз не знаех какво търся, по-скоро исках да разгледам какво има и да си харесам нещо. Библиотекарката изобщо не ми обръщаше внимание. След малко в читалнята влязоха едно момче и момиче. Говориха на много висок глас – не очаквах на такова място някой да говори на висок глас. Интерпретирах го като някакво високомерие, особено от страна на момичето. Те също не ми обръщаха никакво внимание. Отворих вратата, от която бяха дошли момичето и момчето. Водеше към някакъв коридор, в който имаше наредени някакви столове, като в чакалня. Очевидно момичето и момчето си бяха оставили там нещата – чанти, дрехи и имаше една отворена книга, на Михаил Радуга. Понеже тази книга ме интересуваше, отидох да питам момичето и момчето, дали книгата е тяхна. Момичето рязко ми отговори, че е тяхна и нищо повече не каза. Някой и се обади по телефона и тя отново беше кратка и рязка, говори и бързо затвори. Момичето и момчето бяха си взели по някакъв начин книга, но аз така и не се престраших да попитам библиотекарката… Беше време да тръгвам, но не знаех как да изляза от там. На идване просто се бях появила, но сега търсих изход. Успях да изляза от сградата и се опитвах да се ориентирам къде съм. Мястото ми беше познато и от други сънища, напомняше на реално познато за мен място, но не беше същото. До мен се доближи една жена, която дойде от вътре – не съм сигурна дали беше същата библиотекарка или друга. Усещах я като добронамерена. Каза ми от къде съм дошла и дали искам пак да се върна там. Аз нямах по-добра идея и отвърнах, че искам да се върна пак там. Тя ме упъти – имах два избора и се разделихме.

Затова толкова обичам Сънуването и сънищата – толкова са приказни, пълни със символизъм, който е така наситен с живот. Когато Тук говорим за символизъм, като че той е нещо нереално, като материал за психичното само, като средство дадено явление да бъде мислено и преработено, но някак стои обезценен и обезплътен. А на Оня свят, той е толкова Жив, с такава тежест, че осмисля всичко, че е всичко. Ако успеем да се задържим в тази позиция и този свят започва да изглежда толкова „магичен” ( имам предвид онова особен преживяване, чиято енергия не мога да сравня с нищо), би имал различен смисъл за нас. И това би била реалността, която е била подготвена за нашата опитност на Земната игра. Сега смисълът е подменен и затова всичко е в някаква буквална конкретика, която е разпарчетосана, без връзка и смисъл. Една част от хората явно не искат да потиснат идеята, която носят във себе си и искат да възстановят реалността Тук и продължават да търсят Смисъла т.е. да правят опити да си обясняват събитията и преживяванията си, да развиват способността си да свързват вътрешния си свят с външния (все пак това е една от големите идеи в тази Игра, да има усещане за Вън и Вътре).

Аз лично много ползвам за тази цел Сънуването – да съживява Символа, и когато се появи Библиотекарката в живота ми да изучавам динамиката, която възниква тя провокира. Като че ли това движение, за мен е много по-лесно да стартира от процеса на Сънуване и да се пренесе в Този свят, а не обратното. Та библиотекарката е по-вероятна да я забележа първо в съня, а след това в реалния живот.

Още нещо интересно, което съм забелязала е че ако въпреки всичко сме останали на едно буквално ниво и търсим библиотекарката да се прояви в Този свят само като жена с очила зад бюрото в библиотеката, може и да не случи. Този тип връзки трябва да търсим не само по хоризонтала, но и по вертикала. В моя случай около този сън имах някакво неясно търсене, беше в много суров вид, много интензивно като усещане, но мъгляво като смисъл. Беше ясно, че пасивната страна на помощта и информацията, която е за мен е там, на мое разположение, но все още аз не бях изкристализирала представата за търсенето си, която представа да е отвъд някаква конкретика – като книгата на Радуга, която беше останала извън Читалнята 🙂 Не можем да разберем нещо, дори да е под носа ни, ако не сме готови за него.

В този сън, за мен лично имаше и още много интересна информация разкрита на този жив символичен език, който за сега нямам порив да разглеждам. Но някога може и да се завърна към него…

Енергията на Изобилието – Формули

Енергията на Изобилието, както открих е имплементирана навсякъде, но трудна за разпознаване – на колективно ниво (оказа се, че и на лично ниво също). Най-афишираното и проявление е във формата на пари. А те извадени от смисъла и контекста на Енергията на Изобилието, са ползвани обикновено с перверзни цели (разбирайте го в общия смисъл, не в конкретиката на перверзията, макар че конкретиката не е изключена, но е само частен случай).

Тук възниква въпроса, за кое ниво говоря Съзнание или Несъзнавано …. Не мога да кажа, че ги преживявам като напълно отделни, но все пак мога да ги отгранича, особено когато разпозная онази безпомощност, която ни залива, когато се опитваме да контролираме процес, чиито корени тръгват от сферата Несъзнаваното и съответно се появява желание за още по-силен контрол:)))) Май не е тук мястото за да задълбая в тази тъй голям въпрос – ще е в отделна тема, но има нужда от разяснения по въпроса за това “разпознаване” на Енергията на Изобилието. Затова ще отбележа, че въпреки че сме един организъм, в различните си тела и на различните нива на тези тела, разполагаме с различни инструменти, с които възприемаме информацията и след това я обработваме и ползваме. Та, както нашата съзнателна част може да се чувства безпомощна по отношение на елементи, които са проникнали от Несъзнаваното, така е и обратното. Несъзнаваното преживява безпомощност по отношение на възгледите на Съзнаваното. Затова, повече бихме се приближили до коректното описване на вътрешната ни реалност като взаимоотношения. И колкото по-добре са го осъзнали двете страни, толкова по-добре. Е, да не бързаме да си мислим, че това е достатъчно. Първият етап е осъзнаване на различните ни части и допускане на идеята за взаимоотношения между тях. Но след това … :), откриваме че не можем да общуваме добре и трябва да се поработи по тази част и след като добием смелост и се отправим на това приключение, откриваме че Несъзнаваното е много по-различно от Съзнанието и отново сме в началната точка на безпомощност :))) Та, това е един мисля дълъг …… вероятно дори безкраен процес. И сега мисля, че вече мога да кажа че по различни причини Енергията на Изобилието бива заглушавана, затруднявана като поток в нашия живот, поради гъчкането на множество елементи и от двете сфери на Вътрешния ни свят. Моята представа за тази картинка е като тези герои от филмите, в които някак си са попаднали две съзнания в едно тяло, които се борят за контрол и в една минута сменят по няколко пъти идентичността си и съответно и поведението им е различно. Резултата в реалността вече всеки може да си го представи какъв ще е ….. Ту нещо хубаво ни се манифестира, ту след това го губим, пак борба, пак успех …… Който изследва Играта, чрез Таро карти знае, че има една точно такава карта, която често е интерпретирана като “слаба воля” или подобно, но според мен е резултата от трудностите в общувенето на ниво Съзнавано-Несъзнавано, в случая по отношение на Енергията на Парите. А самата Енргия има милиони перспективи и дава безброй възможности за проявление, тъй като самата тя е Съзнателно Същество. Забавно, ха?!

Това, което ще споделя е в следствие на целенасочена работа в тази посока, като изходната точка беше намерението ми да идентифицирам автоматичните програми, които се задействат по темата за Парите. Докато го правих, открих че това не е никак лесна задача и трябваше да удържам доза съпротиви. От друга страна ме беше обзела онази трескавост, която идва изневиделица и ми помага да свърша задачи, изискващи по-голямо количество Енергия. Със сигурност, аз искам помощ при тези начинания, но при друг може това да не е необходимо. Всеки по своя си начин.

Ще споделя само втората част на този процес, който се случи след като бях идентифицирала известно количество от личните си програми. То се случи до голяма степен спонтанно, но не без желанието ми – като да ходиш по непозната пътечка и да не знаеш къде ще те отведе, но все пак правиш крачките една подир друга 🙂 “Формулировките” не са директно позитивно преобразуване на моите програми, пояснявам в случай, че някой се опита да направи директен обратен превод от втората към първата част. Няма да я споделя, защото смятам, че засяга само мен, а и може да има обратен ефект и някой да започне да си приписва моите програми върху себе си. От друга страна, идентифицирането на собствените програми е особено преживяване, и всеки сам за себе си, трябва да го направи, ако е така е решил.

Още нещо, което ми се струва интересно в самият процес, е че докато търсих програмите, някак естествено започнах да идентифицирам такива и с друго съдържание, не конкретно свързани с Пари, а по-скоро свързани с Изобилието изобщо, с други проявление на тази Енергия. Това е нещо, което не знам кога и как съм го развила или интегрирала, но където и да съм, каквото и да уча и да изследвам, никога не затварям вратите, така че ако нещо иска да влезе в този момент може да го направи и да си пообщуваме 🙂

Та тази втора част, тя е самостоятелна. Няма нужда да правите първата част, през която минах аз – тя отговаря на изследователската ми същност, и за мен тези процеси са изключително забавни, но не за всеки е така. Сигурна съм в това. Проверено е. Целта на втората част беше да покаже истинския облик на Енергията на Изобилието и съответно на Парите. Звучат като т.нар. формули и всеки е свободен да ги ползва, по начин по който го удовлетворява 🙂 Това го препоръчвам, в случай че не може все още да се ориентирате как да отворите собствен канал с тази Енергия. Всеки може да го направи. Абсолютно всеки. Дори и да нямате никаква представа какъв е точно този процес. Ако отправяте упорити, заредени с енергията на желанията ви намерения, в крайна сметка това ще се случи. ( Както казват едни приятели 😉 “Ако не си срещнала техника за това или пък не си си харесала такава – Измисли си!!!) Каналът ще е инсталиран. Тогава ще може да започнете осъзнатите си взаимоотношения с това Същество – Енергията на Изобилието (Както и всички нейни имена, с които тя се подвизава тук.. Все пак сме тук, дет се вика “за разнообразие” :)))) ). Или с друго…

Когато разберем, че светът около нас е Съзнателен, тогава ще усетим интуитивно как да се свърваме и с другите му обитатели :)), дори и да нямат кожа и кости …

Още нещо важно! Не приемайте тези “формули” като мантри, защото те не са това. Те са формата, която добиха моите намерения да преживея Енергията на Изобилието и Парите, на един етап от моето приключение. Те резонират с точно определено съдържание, от различните пластове на феномена, който съм излъчила – мисли, желания, намерения, чувства (съзнавани или несъзнавани). Мисля, че биха били най-полезни за изваждане на ваша лична информация от Несъзнаваното в Съзнанието и също така да се свържете с тази Енергия ( може и с мен, ако не внимавате :))) ). Допускам възможността да откриете и още много приложения, но те не са моя работа…очевидно…

Малко е странно да се използват думи, в някои случаи когато се описва “тази” част от Съществуването – невидимата, от Оня свят. Но все пак трябва да направя някакъв опит за това. Та, когато подхождате към тази енергия, звучи, като да се Свържете с Енергията на Свързването. Да! Не знам кое цените повече вие, и кое е първостепенно, но Енергията на Изобилието, всъщност е Свързващата Енергия на Земята. :))) Има смисъл, нали?! Изглежда, трябва да погледнем диссинхрона с тази Енергия, на масата от хора, от по голям мащаб. Дори не смея още да изследвам този въпрос. За сега съм още на лично ниво.

Не забравяйте: Там някой ви очаква, за да се свържете 🙂 ( Хайде сега, без параноя:) )

П.П. Това е само началото. Ако тръгнете по този път, ще видите колко пъти смисълът, който улавяте ще се променя, и въпреки това ще остава един и същ. Магия.

Формули:

(това определение не розонира добре с мен, сигурно ще го сменя в някой момент….)

Дошло е време за Изобилие и пари в живота ми.

Аз умея да се свързвам и да разбирам законите на Изобилието и енергията на Парите.

Животът е пред мен и искам да го изживея в изобилие и здраве.

Живота ме среща с души във всякаква форма – човешка, животинска, растителна, жива и нежива.

Темата за Изобилието и Парите ме привличат по позитивен начин и ме обогатява все повече и повече.

Чувство на пълнота и удовлетвореност мога да постигна по всякакви разнообразни начини и всички ми носят удоволствие.

Освобождавам потока на Изобилието и Парите, да следват своя собствен ход и начин, когото са част от моя живот.

Всички мои връзки, с всички духовни Същности и Същества, във всеки облик и форма, да са здравословни, взаимни и пълноценни.

Приветствам всички форми и прояви на Изобилието в моят живот. Добре са дошли!

Виждам себе си и другите, през Божите очи и съм изпълнена с любов към себе си и към тях.

Мое право и избор е да изпитам всяко измерение на моята женственост, в този или друг живот.

Другите са способни да видят истинската ми същност и да взимат решения осъзнато, по въпросите, които касаят връзката им с мен.

Хората и същностите, които са избрали да споделят част от Пътя си с мен, са в здравословни, удовлетворяващи взаимоотношения с мен.

Хората и същностите, които срещам по Пътя си в този или други животи, се стремят, както мен към духовно развитие и радост, по Висшите етични космически закони.

Чувството за безопасност, сигурност и уют са част от мен и ме съпътстват навсякъде – в този и в Оня свят, във всяко измерение.

Аз приемам и обичам себе си, както Бог ме обича, където и да съм, с когото и да съм.

Духът и Душата ми ме водят към Благоденствието, моето и на другите, във всичките ми дела на Тоя и на Оня свят.

Всяко нещо, което правя, разглеждам и изучавам на Тоя или Оня свят, ми носи радост и ме доближава до Вселенската мъдрост и Източника, Бог, Създателя.

По моят път срещам съмишленици, с които изпитваме взаимна близост, споделеност и симпатия.

Душата ми е ключът към Изворите, които утоляват жаждата и, на Тоя и на Оня свят.

Всяка моя стъпка ме води към Извора на Живота и това ми носи радост, чувство на сигурност и мир.

Единственото нещо, което може да ме задържи на дадено място, в дадено състояние или тема, е само и единствено Свободната ми воля!!!

Външната реалност ми помага да осъществя и приложа Свободната си воля.

Плодовете на Изобилието са сочни, сладки за мен, носят ми Удоволствие.

Хората и същностите, които срещам по Пътя си, ме обичат и ценят като Божие чедо и като индивидуалност.

Свободна съм от страхове и желания, контролиращи свободните Потоци на Енергиите, които се манифестират в различните Светове. Мога да се свързвам с тях по най-хармоничния начин.

Изобилието и всички други мои съмишленици, от всички Светове, са добре дошли в моите приключения, да ми помагат и подкрепят.

Всяко нещо, което срещам по Пътя си е различна възможност да опознавам Света и Изобилието ми подава ръка в това.

Всеки път, когато се обърна на вътре, към себе си, мога да видя безкрайните начини, по които се излива Божията Любов към мен.

Бог е в мен, във всяка моя стъпка и ми дава Живот и сили да изследвам и да се радвам, чрез неговия Дар.

Мога да видя Божият Дар и Божият Замисъл във всеки, който и път да е избрал.

Моето щастие и радост са ми дадени от Източника, те са неоспорими и недосегаеми като Самият Него!!!

С двете си ръце помагам Нишката на Живота да тече – с едната си ръка да я взимам, а с другата да я давам. Както за мен, така и за другите ще има. С ръцете си помагам да тече, а не да спирам!!!

Добре дошли са всички Същности и Същества, във всеки облик и форма, напреднали в Етичните вселенски закони, да ми помагат и да споделят с мен, дадените им знания. Приемам нишката, за да я предам!

Мога да преживявам себе си, по който начин искам, във всеки един момент, в синхрон с Етичните закони на Вселената.

Сетивата ми са развити и мога да видя предоставените ми възможности, във всяко време и на всяко място.

Водена от Божията Любов и Всемирният Закон, всяка врата е отключена за мен и всеки плод от там е за мен.

Удоволствието ми е топлият ми спомен за връзката ми с Бог!

За мен е очевидно, че тези формули са тясно свързани с моите програми – на мен ми звучат като програмен екзорсизъм 🙂 Имат своите нюанси и мога да усетя как нишките им отиват в различни посоки, но основната Идея е да разбият програмния код.

Въпреки, че това Сънуване ми се случи преди известно време, все още не мога да интегрирам добре, факта с колко много неща е свързана Енергията на Изобилието. Дори с всичко, защото тя е свързващата Енергия. Като се замисля, как повечето хора, включително и аз, я подминават, отблъсват, мразят ….. , а тя съдържа Живота…. Та затруднявайки връзката си с Парите, саботираме и взаимодействието си с Енергията на Изобилието. Аз стигнах до тук през една тема, за друг може да е друга темата, но който иска да има пълноценна опитност в този живот, вероятно на някой етап ще му се наложи да работи по този въпрос.

Нека вдъхновението ви споходи!

От Осъзнат сън към ОИТ (Опитност извън тялото)

Имало едно време, един сън …

Преди да премина към него е важно да направя уточнение, че много често в сънищата си се чувствам по най-различен начин, имам предвид като себеосъзнаване в ситуацията, за което все още не мога да дам категорично обяснение, затова само ще ги препредавам, до колкото ми е възможно .

И така, ще пропусна първата част, защото е твърде лична, а и няма отношение към последвалото развитие, освен като динамика на преход от едно състояние в друго. В първата част на съня, аз съм с разни познати и непознати хора, но не съм неориентирана къде съм и какво правя там. Това усещане го имам често в сънищата и съм се научила професионално да се прикривам, че не знам за какво става дума. Наблюдавам много и се опитвам да не говоря много, да правя като другите. Тук пак беше по-малко напрягащо, защото поне имаше и познати лица, на които малко или много имам доверие.

Та в тази част се лутам в една сграда, като муха без глава из коридорите на една голяма сграда. В този момент към мен започна да се приближава с бясна скорост, някакво много агресивно същество, което до някъде напомня на мъж, не не съвсем. Този път не се изплаших, а осъзнах че това е същество на Страха, застанах срещу него и започнах да му крещя с пълно гърло. Чувството, което изпитвах не беше страх, а някаква особена решителност, която акумулираше голяма сила. В този момент съществото някак се стърчи и като че ли нещо го засмука обратно към дъното на коридора.

Веднага след това в коридора се появи едно момиче, което беше с дълга коса, но някак си беше привела главата надолу и настрани и не можех да я видя. Беше важно да я видя, за да преценя, как е настроена към мен. Видях я. Изглеждаше ми нормално и я заговорих. След това се появи някакво младо момче. Не мога да определя възрастта на нито един от двамата, но бяха доста млади. Заговорих се и с момчето. Не помня точно какво (след това стана ясно, какво съм искала от него 🙂 ). Тръгнахме по едни големи стълби надолу по етажите. Тук сградата, в която се намирах започна да ми напомня за първото ми училище, но някак изглеждаше доста по-различно. Слизайки надолу по стълбите аз продължавах да говоря с тях:

– Аз съм Никой (псевдоним) – представих се аз.

– И аз съм Никой – усмихнах се и си казах, че е голямо весело съвпадение, но в този момент момчето каза:

– И аз съм Никой

– Тогава аз съм в моето подсъзнание – заключих аз, а те закимаха утвърдително. Бях изумена, че имам толкова добре структурирани личности, които функционират така отделно и независимо от мен… Директните наблюдения и открития в Несъзнаваното ми, винаги са били изумително преживяване. Който е работил там, знае че това е като да си в непознат свят – това е обективна реалност, но вътрешна и няма нищо общо с въображение или фантазии или нещо подобно. Там има много живот и сложна структура и закони, като всеки друг свят. Колко ли такива личности има още …

Пристигнахме на най-ниското ниво. Явно това беше крайната ни точка. Там имаше и други хора. Приличаше си наистина на училище. Пред краката ни имаше едни капаци, като на зимник под земята. Момчето Никой ги отвори и си потопи единият крак, за да ми покаже, че там трябва да вляза. Дойде ми веднага мисълта, че не мога да дишам под вода, но пък имах доверие, на момчето, че знае къде ме води. Той се заговори с някой, но аз реших да не го чакам, че от тук нататък трябва да продължа сама.

Скочих вътре. Материята вътре беше със странна консистенция. Приличаше на нещо като гъста вода, заредена с някаква енергия, като желе малко, но не точно … На цвят беше нещо като тъмно сиво-синя. Гмурнах се цялата вътре и взех съзнателно решение да опитам да дишам. Не знам, дали е било точно дишане, но притесненията ми че няма да мога да дишам отдолу изчезнаха и се чувствах нормално. Сега трябваше да се справя с тъмнината. На теория знаех доста неща. На практика ми се случваше за първи път, точно по този начин да се случва – стъпка по стъпка и да съм осъзната. Започнах усилено да мисля, че това е енергийното ми тяло и трябва да “активирам” неговите сетива, да се адаптирам към него. Започнах да чувам разни неща около мен. Разбрах, че съм “пристигнала” някъде, но още не виждах нищо. Беше ме страх в опита си да видя, да не отворя очите на физическото си тяло. Затова започнах само да мисля : “ВИЖДАШ, ВИЖДАШ, ВИЖДАШ …” и нещата около мен започнаха да се проясняват. И стана ясно като бял ден. Бях невероятно щастлива. Не знам, дали съм била по-щастлива някога … Виках на ум : ” АЗ ВИЖДАМ, АЗ ВИЖДАМ, АЗ ВИЖДАМ …” . Не можете да си представите каква еуфория беше.

Тук има някаква част, която ми се губи като спомени, но си спомням, че мястото беше много спокойно. С много хубава природа, хубава природа. Лек ветрец. Имаше разни къщи на доста голямо пространство, тук-таме хора. Като село, но като никое друго село на Земята. Срещнах един човек и му казах, че съм от Другия свят (явно си мислех, че Другият свят е единствената алтернатива на неговият Свят 🙂 )

– Аз имам ли къща тук? – попитах го аз

– Да, имаш, голяма … – посочи ми в някаква посока в далечината, в която виждах само хълмове. Но се сетих, че тук придвижването трябва да е с намерение и затова го прекъснах:

– Аз ще отида сама.

Започнах да си мисля: “В КЪЩИ, В КЪЩИ, В КЪЩИ … ” и познайте какво се случи 🙂 Е, не се върнах съвсем в изходно положение, но се върнах в Несъзнаваното си отново пред дървените капаци, които покриваха онази странна материя. Отново се гмурнах в нея. Пак трябваше да мина съзнателно през етапите на адаптация на “дишането” и “проглеждането”. Този път беше доста по-лесно, защото вече знаех какво ме очаква и какво трябва да правя. Появих се в някаква дървена сграда – много чистичка и новичка. Колкото и да описвам, няма да мога да я опиша съвсем, защото там всичко изглежда по-различно. Като да се опитвам да обясня каква е разликата между анимацията и реалния свят за нас. Та там е нито като нашата реалност, нито като анимация :). Та това беше нещо като къщичка и пълна с малки прасенца и някаква проста технология, поне на мен така ми изглеждаше. Всичко беше много хубаво и чистичко. Прасенцата също – малки, розови и чистички. Като че ли ми се стори, че машината трябва да подрежда прасенцата. Няма особен смисъл. Те започнаха да ме заобикалят, да любопитстват. Не се страхувах или притеснявах от тях, но търсих начин да изляза. Загледах се в някаква дупка, но тогава едно малко момче отвори едни кепенци пред мен, пак беше на някакво ниво под земята. Момчето ме гледаше учудено:

– Здравей, аз съм от Другия свят – отново се похвалих аз :))) – Знаеш ли за него? – момчето ми кимна утвърдително – Какво е това – попитах го, сочейки към прасенцата и технологията.

– Това са вейлксове – отговори ми момчето.

– Мислих, че така се казват машините за летене.

– Така се казваха преди. Сега ги произвежда ….. ( тук не помня какво име ми казва) ….

Аз все още бях невероятно щастлива, че съм успяла да стигна до там:

– Аз ще отида да се поразходя и да поразгледам – казах му аз.

На същото място бях се върнала, от първия ми опит. Беше все така хубаво, спокойно, просторно, слънчево, зелено… Наслаждавах се на лекият ветрец, взирах се в далечината в планините и хълмчетата… Аз се отпуснах и се носих в безтегловност по вятъра – като в морето, но някак тук се усещах по-лека и имаше полъх … Наистина голяма радост, голямо блаженство.

Близо до мен вървеше една баба и държеше в ръцете си няколко житни класа. Нещо правеше с тях – като да ги реди в определен ред. Зачудих се, че е стара и в Този свят. Помислих си, че така може да изглеждат старите души. Не можех да си обясня, защо е избрала тази форма и затова вкарах логика явно:)) Имаше странно излъчване. Аз го разчитах, като че е луда. Отидох близо до нея, ако мога с нещо да и помогна. Тогава тя набута класовете в устата си и започна да прави нещо като “пърденето” с тревички, които ние правим. Отдалечих се от нея и като се обърнах, тя се беше навела до земята и ги ядеше. Странна работа.
Имаше и едно мостче наблизо. По него вървеше една пухкава циганка, която изглежда се ядосваше на нещо. Аз бях все така щастлива и развълнувана и наблюдавах с голям интерес. Като се доближих до нея, тя ми каза, че иска да откаже цигарите, а беше захапала една. По някое време, започнах да усещам нечие присъствие зад мен, някой който е съсредоточил вниманието си върху мен. Усещах го отчетливо и постепенно ми привлече вниманието – видях го с периферията, че беше мъж:

– Виждааам теее – казах, закачливо шеговито аз.

Той нищо не отговори, но се опита да се завърти и да се престори, че е случайно там.

– Казах ти, виждам те – казах отново аз и този път се обърнах към него. Не го разгледах добре, но някак изпитвах радост, че съм го срещнала.

– Аз вече мога да виждам – похвалих се и на него. Той само ме гледаше благо. Беше доста по-едър от мен. Макар, че частно казано, обикновено нямам никаква представа аз как изглеждам, и тук беше така, но че беше много по-висок от мен беше ясно. Метнах се на врата му и го попитах:

– А ти кой си? Ти кой си? – усещах някаква необяснима привързаност, но не можех да си спомня кой е. Той продължи да ме гледа все така благо, но не ми отговори нищо.

– Ще те видя ли в Другия Свят? – попитах го аз.

– Не – сигурно ми отговори той.

По някаква неясна за мен причина, това толкова много ме разстрои, че се захлупих да плача, върху гърдите му. Тази интензивна емоция моментално ме върна в тялото. Връщането не прилича на събуждане изобщо. Няма никаква сънливост или преходен период на осъзнаване. Пристигнах си в тялото в пълно будно съзнание, с пълния пакет с емоции …

*Не мисля, че тук има какво много да обяснявам. Сънят е доста добре описан, а и всеки който го е прочел малко или много вече има някаква платформа, през която да го преработи.

Само ще допълня, че този сън не е напълно случаен, защото от години по един или друг начин аз работя по тази част – работа със сънища, работа с Несъзнаваното ми, намерения за ОИТ, спонтанни ОИТ, както и предварителни подготвителни сънища, духовни практики в посока на разширяване на Съзнанието с намерение за преход към СвръхСъзнание …Така че, при мен нещата винаги се случват, с много положени усилия и във времето. От друга страна, сънищата винаги са били по много и интересни и странни. Вероятно като компенсация, че осуетявах всеки случай на контакт с другата, по-фината реалност, защото се включваше автоматично силен Страх, който ме връщаше обратно в тялото. Разбира се, дълги години сънищата съм ги възприемала като някаква даденост, без да се замислям, каква информация ми разкриват или за произхода им. Когато започнах да ги записвам, припомнянето се увеличи многократно. А сега мога да кажа, че до толкова се е развила тази част, че се е обособило като ново сетиво, на което аз разчитам, колкото и на другите си такива.

Ще уточня, че ще пиша и споделям, само толкова, колкото се е проявило в някаква форма на положителен отклик и ми носи усещане за лекота и радост. Затова на този етап спирам да коментирам, а в случай че нещо по тази тема и сън се активира на ново ще го допълня 🙂