Нов свят

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ТЯЛОТО НИ, В ТЕЗИ РЕВОЛЮЦИОННИ ВРЕМЕНА

Странно е, колко е голяма разликата между това, когато някой иска да изведе някакво свое послание от вътрешността си навън и в другият случай, когато си премята мисли само вътре в него. Има голямо напрежение около този момент на “вадене”. Не знам защо, но повечето от ситуациите, които се представям в момента са извадени от различни филми … Казвам го, в случай, че някой все още не е осъзнал, че има голямо значение на какво ставаме свидетели – виртуалното също е част от реалното, от Външната реалност, а след това става части и от Вътрешната ни реалност. Така, че ако си мислите, че мястото на Наблюдателя не е свързано със ситуацията, която се случва там някъде ….., помислете пак. Аз колко пъти съм го играла това, ехеееее … А и често още го играя. Та, така, да си представим как писателя се куми пред първите си редове от новата книга ( нам мен тук представата ми се получи свързана с думата “куми” – като “гладен на сра…ие”, както се казва по нашия край :)), случват му се някакви неща и след това пак се връща в същата точка, но вече нещата се се променили и мисълта му е подредена, има някаква сигурност и Потока си тече без проблеми; друга – на главният герой му предстои някакво публично изказване и той пише предварително речта си, след това я учи наизуст и накрая, когато дойде момента замръзва или пелтечи и нищо не му се разбира, след това нещо се случва и той захвърля подготвените предварително речи и думите започват да се леят от него, без проблем. Е, всичко това не се случва така в главата ни. Няма нищо такова от тези сценарии. Вътре Потока си тече, без значение в коя посока сме поели. Да, може да се опитваме да цензурираме нещо, да му се караме или да го оспорваме, но то е пак част от Потока. Сега си мисля, защо изобщо го пиша това? Защо е толкова важно да го кажа, точно тук и сега? Мда, първото, което ми дойде е че, защото се готвя да пиша за общуването….. Общуването с тялото ни. В тези смутни, динамични, революционни времена и тялото се променя и общуването ни с него също.

Отново, няма да бъда изчерпателна 🙂 Само ще мина да нахвърлям разни идеи, докато сме седнали да пием кафе. Философските трактати, за сега съм ги отложила :р Много ми се иска да съм максимално спонтанна и да позволя на моят Поток да си върви свободно, както Вън, така и на Вътре, но не мисля, че нито аз, нито вие сте готови за това откровение 🙂

Преди и След: Преди – приемах тялото си като част от мен, която хич не мога да контролирам, която обикновено ме саботира и хич не разбирам, какво иска, от което следва, че връзката ни, от моята гледна точка се основаваше на Контрол и Страх, а пълноценно общуване изобщо нямаше. След: сега нещо се променя в нашите взаимоотношения. Като за начало осъзнах, че то е нещо различно от мен и въпреки, че сме решили да имаме симбиотична връзка, все пак тя си остава връзка и как ще се чувстваме заедно, зависи и от двете страни (скоро ще има и повече страни за някои ;)). В хода на нарцистичните си представи си представях психосоматиката винаги и непременно в садо-мазохистичен аспект – аз имам някакъв вътрешен несъзнаван, неразрешен конфликт, който в крайна сметка се проявява в моето измъчено тяло… Не казвам, че такъв сценарий не съществува. Със сигурност, когато сме подписвали договора с тялото си и то е искало да мине през нещата, които и ние искаме и този садо-мазохистичен сценарий е споделен. Но това не изчерпва всичките му преживявания. Нито преди, нито сега. Все още се уча на много неща. Споделям само това, което съм го усетила като по-избистрено.

Мислих си за мен и тялото, което е с мен, но и за другите хора също …. Какво се случва сега в тези революционни времена, когато всичко толкова много се променя. Не съм се сетила да споделя нещо по много общовъзбудна тема, странно защо. Но тук ще спомена, че това което аз знам е че, ако договора за този живот е бил между нас и тялото, то сега се случват промени и Нов вид иска да дойде в нашата Игра и то отново в човешки тела. Интересното е, че това няма да е по стандартния начин, съзнание (душа), която се въплащава в тялото и следва раждането, ами трябва да бъде три в едно – ние плюс Новият вид. А новият вид са от друга плътност, друго Измерение и има други изисквания към тялото. Това е от една страна. От друга страна, хората и душите, които са избрали да преминат към нов начин на съществуване, ще трябва също да минат през промени – тялото да стане по-ефирно, за да може да се впише в тази нова Реалност. Дали ще има такива, които няма да претърпят никакви промени, не знам, възможно и да има и такива, които не искат да има промени.

Имаше период, в който си виках “Дано съм избрала Новият свят, дано съм избрала Новият Свят” – бяха тъмни времена, както казвах 🙂 Сега знам, какво съм избрала, но все пак много внимавам по Пътя. Не искам да остана заклещена в някой междинен сценарий, в продължение на няколко живота, пфу ….. От както нещата стана сложни, те много се усложниха :)) Започвам да си задавам въпроси по отношение на тялото ми и след това ги задавам и на него. Има някакво напластвяване и във Вътрешния свят и общуване. Наясно съм, че не съм сама там, но пък има някаква пропускливост и граници. Понякога си задавам въпроси, които касаят тялото ми, но изобщо не ги изпращам към него. Нямам още никакви изградени навици за общуване с него. Представяте ли си каква арогантност, мале мале ….. Това, което по-бързо се промени в процеса на развитието ми, е станах по-мила със себе си, затова и тялото се възползва от това, но сега има и още нещо, което се добави – някакво уважение, че не е нещо, което е мое. Кога ще успея да докарам симбиотичното съществуване до симбиотично общуване ….?

Като имате предвид всичко това, и мястото на което се намирам ще споделя скорошни примера в по тази тема.

Общата картинка на този етап изглежда като периоди на безсъние, в което тялото е толкова будно, енергизирано и превъзбудено, че няма как да стои на едно място, камо ли да спим. Понякога са трудни тези периоди, защото тогава не съм пътешествала, а съм била закотвена през цялото време на Земята, преживявам липса, но съм с разбиране към това, което преживява и тялото ми. То самото в повечето случаи не усеща някаква умора, напротив – като че ли с кофа са му налели енергия. В зависимост от условията, в които се намирате ще преживеете тези моменти различно, но понеже е Живителна енергия, можете да го усетите като сексуална възбуда. Какво ще правите в тези случаи си е ваша работа 🙂 Също така част от общата картинка са главоболията, когото имате среща с някой, който има твърде различни енергийни отпечатъци от вашите (може да е като характеристика, може да е само обусловено от момента). Тук не казвам, че вие сте възнесли, а другия тъне в калта – може да е обратното вие в момента да сте в по-ниските вибрации, а другият да е в силна Радост, но тялото го преживява като болка. Да сте в ниските вибрации също може да е съпроводено от болка или поява на някакви други неприятни телесни симптоми. Нещо, което преди изобщо нямаше да усетите, сега ще го преживявате като буря. Като цяло има едно силна чувствителност в тялото, и често то реагира на някакви събития – дългосрочно или моментно.

Първи случай (за текста, не по принцип): Общувам си виртуално (пак има отворен канал) с човек, за който вече съм наясно, че е направил различни избори от моите. Мисля, че той не е наясно със своите избори и това което се случи е напълно несъзнавано за него. Няколко дни върви комуникация между нас, която е някак напрегната, защото имаме различни намерения – аз да се дистанцирам, а той да ме въвлече в някой старичък модел на страдание-състрадание. Накрая аз изпращам енергия с посланието “Виж, няма да стане това, което правиш, не го искам” и след 5 минути тялото ми се гърчи в особено неприятно състояние, болки в корема, безсилие, топли и студени вълни – ужас, който не ми се случва за първи път. Не знам как да го нарека това, но ми е много познато, защото и преди ми се е случвало по същият начин. Преди беше изпратен от някой, но беше съзнателно, а сега не мисля, че беше така. Въпросът е че е явно някаква организирана програма. В този случай бях абсолютно сигурна, че идва от гнева на отсрещния, гнева от отказа ми. Това, което направих е нещо като намерение, чиято формулировка с течение на времето се структурира, не е изключено и да продължи да се променя:

” Нека, всички несъзнавани и съзнавани модели, чувства, мисли, представи и програми, същества от материална и не материална форма, които предизвикват това състояние (тук си формулирате проблема) – да прекъснат връзка с мен! Нека, тази Енергия се завърне към Източника с Любов и Светлина!”

Повтаря се три пъти.

След пет минути всичко свърши.

Пак ще кажа, че преди да пипате нещо е добре да сте наясно какво е. Не всяка болка, която се появи в тялото ви е за махане и може изобщо да не трябва да прекъсвате никаква връзка. В случая, аз бях сигурна какво става и че не е нещо, което е полезно за мен, въпреки че не успях да стигна до разговор с тялото, защото беше много зле положението. В идеалният случай, трябваше след това да поговоря с него.

Втори случай: Става дума за симптом, който си проявявам от детството. Понякога е много активен, понякога го няма с години и мога да го забравя. Последният път, когато се появи реших да проверя какво става всъщност. Първото, което правя е да задам намерение да се свържа с тази Енергия и съм отворена за всякаква форма и източник. Не съм директно насочена към тялото, макар че симптомът е телесен.

“Беше някаква странна птичка. Знаех, че тя съществува в някаква друга форма. Различна от моята По-скоро беше само някаква енергийна. Първо я разгледах, опитвах се да усетя какво е. След това я попитах какво иска, какво прави в мен (представете си птичка в гърлото ми :)). Тя отговори, че е тръгнала да търси детето си, но е останала в моето гърло, защото много и харесва там, харесва и това, което говоря. Думите имат енергийни вибрации и очевидно тя ги харесваше. Аз се опитах да поговоря с нея, дали не може да отиде на друго място, че аз вече не искам да е в мен, но след това съм потънала в сън …. Не съм сигурна каква е работа сега, не съм я търсила след това, но според мен още е в мен. Сега като си мисля, е че понякога явно не и харесва какво казвам и започва да се бунтува. Често се случва да се обостря симптома, когато съм в някакво напрегната ситуация и изпитвам страх, и тогава контролирам Потока и думите не са моите :Р Но понякога се появява и в моменти, когато не мога да го свържа с нищо. Бих поговорила с нея, преди да я гоня. Аз нямам проблем с нея, а със симптома. А може би и тялото ще има някакви свои съображения и мнения по въпроса :)”

Голяма забава настава, а? В какъв свят живеем, а още нищо не сме видели от него :)) Но аз искам да живея в този Свят, в който има откритост и всеки има възможност да се погрижи за себе си по начин, по който е сметнал за добре. Симбиотичната връзка, със сигурност крие големи предизвикателства, но знам, че и тя боже да бъде здравословна. Себеизразяването не е даденост, то е процес и изисква ресурс и съзнателна работа от наша страна.

Като заключение – няма да може да си караме по старому с Тялото. В Новият Свят няма да има никой, който да живее като безгласна буква, потиснат и пренебрегнат. Просто няма как да стане това. И понеже сме от различни и отделни видове, ще трябва да насочим съзнателни усилия и да направим връзката ни с него осъзната и хармонична.

ОТРАЖЕНИЕ ИЛИ РЕАЛНОСТ

” Само защото нещо е пред теб, това не означава, че може да бъде достигнато! Винаги има нещо застанало на Пътя. Понякога това е вашият опонент. Понякога сте вие самите ” (Пого)

Една нова тема се избистря напоследък, като да принадлежи на списъка с важните теми за Преходния етап от Старият към Новият свят (защото ние сме именно в този Преходен етап).

Тази тема я забелязах по повод на взаимоотношенията с партньорите, в любовен аспект, но тя не е ограничена само до тези взаимоотношения. Всеки е чувал тази идея, че Външната реалност отразява някакви части от нашата Вътрешна реалност. Това важи и за нашите връзки. Че другият човек идва, за да ни покаже някакви наши части, които по някаква причина не можем да видим и да осъзнаем и също така ние правим същото и за другия. Или пък друго много известно е че си срещнал “половинката си” и вече се чувстваш “завършен”. Това е моделът на Старият свят. Де факто среща с Другия няма – има само среща със себе си. Като че ли този свят е бил създаден за хора, които не познават себе си, нямат усещане за себе си и нямат връзка със себе си. Затова лесно са се изкушили да посегнат “на вън”, където цари Изобилие, да търсят помощ от вън, да запълват празнините с елементи от вън. Няма да се спирам на момента, дали такова “на вън”, в истинския смисъл на думата, изобщо е имало до сега. Но да кажем, че фокуса ни е бил “на вън”, а материала ни е бил вътрешен;) . Но това, което за мен беше много интересно, да открия, някакъв механизъм по този въпрос. Далеч съм от мисълта, че с това откритие съм изчерпала темата :))), но все пак е голяма радост.

Това е от тези теми, в които не знам как да подходя линейно в описанието, тъй като тя изобщо не стои линейно в главата ми. Но ще направя опит.

Срещите в Новият свят са с друг характер. Те са с Другостта – с другият човек, другата енергия, другата форма и т.н. Странно е, защото за Новият свят се говори как хората ще бъдат много по свързани един с друг, за развити телепатични способности и разни други такива забавни неща. От друга страна, аз го усещах по друг начин, като да има място за отделността в този Нов свят. Обикновено като съм в такива моменти, знам че трябва да изчакам известно време, в което ще се проясни нещо, което пропускам или наличните елементи ще ги видя по друг начин – не като противоречащи си, а като свързани. Така стана и този път.

Без да знам значимостта на това, което много често повтарям, то сега доби още по-мащабен смисъл: “За да има връзка, трябва да има отделни елементи, които да се свържат. Т.е да се свържеш с някой или някои трябва преди това да си минал през етапа на самопознанието и да си успял да припознаеш своите “части”, своите личности и да ги интегрираш в себесъзнанието си. Тогава ще успееш да достигнеш до усещането за пълнота, завършеност, цялост и срещата с другите няма да се случва през фрагментирани отражения и проекции, а ще бъде среща с Другия, среща на Един с Един. (На този пласт не сме на нивото да интегрираме другите и нас самите, като части от Единството. Изобщо, ама изобщо не сме там. Вероятно е част от този процес, но все сме далеч.)

Старият свят също е много интересно място. Мисля, че и затова сме поискали да станем част от него (сигурно има и още причини, но и тази не е за пренебрегване). Той си има своите особености. Тези особености не са универсални космически закони, както и не са универсални по отношение на преживяването според вида/формата, която сме приели. За мен беше голямо предизвикателство да го осъзная – беше бавен и труден процес – поредната детронация :). Ако погледнем на този Свят като на Съзнателно Същество, но с различна форма, ще стане много по-лесно за възприемане. Който обича да гледа фантастика си спомня за поне 20 филма и сериала, в които героите пътуват из Космоса и изследват нови Галактики, населени с непознати видове. И там често срещат Същества, които са отвъд нашите представи. Дори има буквални примери, в които планетата е представена като огромно живо същество. Та, начинът, по който се случва животът ни тук, в този Свят е много специфичен за всеки отделен вид, защото е продукт на взаимодействие с него. Като да комбинираме своята същност и същността на Света ( аха, има мигновена асоциация с ДНК, нали). Така стигаме до този момент, в който ние сме потънали в “забрава/забвение” (това е друга тема) и сме изпълнени с чувство на празнота, липси и страх, а творящата ни същност е намерила израз във флуидния характер на този Свят. Сигурно много го опростявам като го наричам просто флуиден, защото вероятно има милион варианти да бъдеш флуиден Свят :). Но, способността ни да подреждаме събитията и хората около нас, по начин по който да отразяват някоя наша неприпозната черта, е съвместен процес, осъществен заедно с този Свят. Друг “отразяващ” механизъм е този, при който самите ние проектираме/приписваме на Другия наши части, които са се превърнали в “специални” за нас по някаква причина, и ние обикновено не си даваме никаква сметка за тях или за този процес. Нали си представяте каква е картинката :))) Всеки някой нещо отразява или проектира. Тази тема, за значимостта на “отразяването/мироринга” (miroring) още от самото ни раждане, е била неслучайно обект на множество изследвания. Аааа, усещате ли как тази тема засмуква – това е защото е огромна и е изключително мощна за този Свят…. Та, когато ние се появим на този Свят (във човешка форма), това как ще ни “отрази” Външната реалност е ключов фактор за това, как ще се припознаем, как ще се структурираме вътрешно. Няма да навлизам по-навътре в тази тема, защото усещам, че няма да има съзидателен отзвук (нататък всеки да продължи сам), но без този процес на отразяване няма живот за човека, в този Свят. Предполагам, че са ви известни експериментите на Хитлер с новородени деца, лишавани от всякакви взаимоотношения с хора, освен за задоволяване на първичните им нужди – всички умират. Да, до толкова е значима тази тема. Ако го сравним със “събуждането” ни в някой друг Свят, там нямаме нужда някой да ни каже, че съществуваме и какво преживяваме, за да го осъзнаем. Тук ще отворя големи скоби, защото за мен тази тема има все още много разминаване с моя личен опит и явно нещо още не е изкристилизирало в съзнанието ми, достатъчно добре.

Един от спомените ми, за живота ми на тази планета се завърна преди известно време – в състояние на сънуване, разбира се. Бях прекарала известно време да “кръжа” около Планетата (тази дума “планета”, не съществуваше в това състояние). Изпитвах интерес към нея и я разглеждах. Нямаше страх. Помня, че нещо не ми позволяваше да се задържа дълго време близо до повърхността, някак си ме отблъскваше, а аз исках да се доближа. Беше странно, сякаш имаше някакви сили, които си играеха с мен. Някъде там, знаех, че трябва да се свържа с нея, ако искам да разбера нещо повече. Както казах, още нищо не знаех за нея 🙂 и очевидно влязох в един камък :))) Не съм сигурна как стана влизането, защото си мислих за това, че искам някак си да залепна да повърхността, да спра да се лашкам напред-назад и хоп, в камък. Дали беше случайност или синхронична с мислите ми манифестация….. Оуу, беше много странно, защото хем си бях аз, хем чувствах нещо, което идваше от камъка. Не беше просто някакво усещане за затвор, а усещах как тежа и как нещо ме привлича да стоя залепнала. Да, усещах, че съм ограничена във форма, но нямаше аспект, в който да се усещам потисната. Мисля, че този процес на “влизане” ми беше познат. Държах се като професионален изследовател:) Също така беше тъмно, нямах визуален контакт с външната среда. Някак си преживяванията ми бяха много интензивно съсредоточени в това да тежа, по-скоро да съм привлечена, да съм залепнала,неподвижна, но това не беше пасивно преживяване, а много интензивно енергийно. Казах си, че това не е подходящ начин да изследвам повърхността – исках да съм във форма, в която ще мога да се придвижвам . Чудих се, дали лесно ще мога да изляза от него… Тогавашната ми същност не знаеше, че това е камък, но тази ми същност, която “сънуваше” в този момент разпозна, че това е камък .. и беше смешно….

Затова казах, че е много различно в кой вид сме дошли да опознаваме този Свят. Ако бях камък, със сигурност нямаше да чакам някой да ме отрази и ако не го направи, да умра. Когато изберем да сме във формата на човек, това отразяване е от жизнено важно значение. Та, неясната част за мен е, до колко този “проективно-отразяващ” аспект на този Свят е важен за всяка форма, дали е аспект, който се е проявил в резултат на нашето взаимодействие с него, също и с помощта на точно тази специфична форма на човешко същество, в смисъла на алхимичен процес – или това е нашето преживяване в тази форма, на процес типичен за този Свят – като това, което преживях, когато бях в камъка. Защото аз не само бях в камъка, аз бях и себе си и камъка. Хм.

Всичко това, което изброих са различни аспекти на “огледалните” характеристики на този Свят. Вероятно има и още много. Последният ми опит да разбера, дали науката е открила как работят самите огледала в този свят, удариха на камък – само хипотези…. Но дори и от капацитета на хипотезите се усеща, че темата има дълбочина и че това, за което сега става дума е само забърсване на повърхността – този “проективно-отразяващ” аспект.

Сега ще се върна към първоначалната си идея, да разгледам тези аспекти в изграждането ни на взаимоотношения с Външния свят, като имам предвид всичко извън нас.

От една страна, когато ние се променим вътрешно, променяме и условията на този “огледален” процес. Може да попаднете в ситуация, в която вие вече да сте способни да видите (поне що годе) Другостта на отсрещния, но той все още де не е в състояние да го направи. Тогава осъзнавате, че вие казвате едно, но другият го е разпознал като нещо съвсем друго – той не е успял да се свърже с вас (защото при комуникацията, много малка част от информацията минава през думите, по-голямата част преминава по невербални канали), а се свързва с някой обект или ситуация от вътрешната си реалност. И така се случва, че думите са ваши, но съдържанието, смисълът са негови. Другият, разбира се не си дава никаква сметка за това. Какво ще направите в тази ситуация ….. , си е ваша работа:) Но, като че ли сме на половината път от Новия процес на взаимовръзка. За да е цялостен, трябва всички страни да са на това ниво. Със сигурност трябва отсрещният също вече да не разчита на “огледалните” си защити/механизми, а да е готов за реален контакт. Не знам как и какво, но мисля че и този Свят трябва да е променил нещо, за да стане това възможно. Да не забравяме, че част от настоящите ни преживявания принадлежат на този Свят, а не са наши.

Всичко, което разглеждах до сега, спокойно може да го съотнесем към всеки аспект на Външната реалност, не става дума само за конкретен човек, а за всеки отделен елемент от нея или пък група от елементи, под всякаква форма.

А вие знаете ли, кой седи на среща ви – вие или опонента ви :)))??? А знаете ли колко е важно да осъзнавате разликата !? Може ли да разпознаете, кога и защо се включва “огледалния” ви механизъм 😉 !?

Не съм готова все още, за назоваването на тези промени, в които и ние врим и кипим. Условно ги наричам Стар, Нов, Преходен, за да мога да опиша някакви промени, които наблюдавам, някакво движение… Но ако се вгледам в същността на това Старо, Ново и Преходно, все още ми е много неясно.

А за огледалата – мисля, че някога ще споделя още преживявания от Оня свят:))