огледала

” Само защото нещо е пред теб, това не означава, че може да бъде достигнато! Винаги има нещо застанало на Пътя. Понякога това е вашият опонент. Понякога сте вие самите ” (Пого)

Една нова тема се избистря напоследък, като да принадлежи на списъка с важните теми за Преходния етап от Старият към Новият свят (защото ние сме именно в този Преходен етап).

 Тази тема я забелязах по повод на взаимоотношенията с партньорите, в любовен аспект, но тя не е ограничена само до тези взаимоотношения. Всеки е чувал тази идея, че Външната реалност отразява някакви части от нашата Вътрешна реалност. Това важи и за нашите връзки. Че другият човек идва, за да ни покаже някакви наши части, които по някаква причина не можем да видим и да осъзнаем и също така ние правим същото и за другия. Или пък друго много известно е че си срещнал “половинката си” и вече се чувстваш “завършен”. Това е моделът на Старият свят. Де факто среща с Другия няма – има само среща със себе си. Като че ли този свят е бил създаден за хора, които не познават себе си, нямат усещане за себе си и нямат връзка със себе си. Затова лесно са се изкушили да  посегнат  “на вън”, където цари Изобилие, да търсят помощ от вън, да запълват празнините с елементи от вън. Няма да се спирам на момента, дали такова “на вън”, в истинския смисъл на думата, изобщо е имало до сега. Но да кажем, че фокуса ни е бил “на вън”, а материала ни е бил вътрешен;) . Но това, което за мен беше много интересно, да открия, някакъв механизъм по този въпрос. Далеч съм от мисълта, че с това откритие съм изчерпала темата :))), но все пак е голяма радост.

Това е от тези теми, в които не знам как да подходя линейно в описанието, тъй като тя изобщо не стои линейно в главата ми. Но ще направя опит.

Срещите в Новият свят са с друг характер. Те са с Другостта – с другият човек, другата енергия, другата форма и т.н. Странно е, защото за Новият свят се говори как хората ще бъдат много по свързани един с друг, за развити телепатични способности и разни други такива забавни неща. От друга страна, аз го усещах по друг начин, като да има място за отделността в този Нов свят. Обикновено като съм в такива моменти, знам  че трябва да изчакам известно време, в което ще се проясни нещо, което пропускам или наличните елементи ще ги видя по друг начин – не като противоречащи си, а като свързани. Така стана и  този път.

Без да знам значимостта на това, което много често повтарям, то сега доби още по-мащабен смисъл: “За да има връзка, трябва да има отделни елементи, които да се свържат. Т.е да се свържеш с някой или някои трябва преди това да си минал през етапа на самопознанието и да си успял да припознаеш своите “части”, своите личности и да ги интегрираш в себесъзнанието си. Тогава ще успееш да достигнеш до усещането за пълнота, завършеност, цялост и срещата с другите няма да се случва през фрагментирани отражения и проекции, а ще бъде среща с Другия, среща на Един с Един. (На този пласт не сме на нивото да интегрираме другите и нас самите, като части от  Единството. Изобщо, ама изобщо не сме там. Вероятно е част от този процес, но все сме далеч.)

Старият свят също е много интересно място. Мисля, че и затова сме поискали да станем част от него (сигурно има и още причини, но и тази не е за пренебрегване). Той си има своите особености. Тези особености не са универсални космически закони, както и не са универсални по отношение на преживяването според вида/формата, която сме приели. За мен беше голямо предизвикателство да го осъзная – беше бавен и труден процес – поредната детронация :).  Ако погледнем на този Свят като на Съзнателно Същество, но с различна форма, ще стане много по-лесно за възприемане. Който обича да гледа фантастика си спомня за поне 20 филма и сериала, в които героите пътуват из Космоса и изследват нови Галактики, населени с непознати видове. И там често срещат Същества, които са отвъд нашите представи. Дори има буквални примери, в които планетата е представена като огромно живо същество. Та, начинът, по който се случва животът ни тук, в този Свят е много специфичен за всеки отделен вид, защото е продукт на взаимодействие с него. Като да комбинираме своята същност и същността на Света ( аха, има мигновена асоциация с ДНК, нали). Така стигаме до този момент, в който ние сме потънали в “забрава/забвение” (това е друга тема) и сме изпълнени с чувство на празнота, липси и страх, а творящата ни същност е намерила израз във флуидния характер на този Свят. Сигурно много го опростявам като го наричам просто флуиден, защото вероятно има милион варианти да бъдеш флуиден Свят :).  Но, способността ни да подреждаме събитията и хората около нас, по начин по който да отразяват някоя наша неприпозната черта, е съвместен процес, осъществен заедно с този Свят. Друг “отразяващ” механизъм е този, при който самите ние проектираме/приписваме на Другия наши части, които са се превърнали в “специални” за нас по някаква причина, и ние обикновено не си даваме никаква сметка за тях или за този процес. Нали си представяте каква е картинката :))) Всеки някой нещо отразява или проектира.  Тази тема, за значимостта на “отразяването/мироринга” (miroring) още от самото ни раждане, е била неслучайно обект на множество изследвания. Аааа, усещате ли как тази тема засмуква – това е защото е огромна и е изключително мощна за този Свят….  Та, когато ние се появим на този Свят (във човешка форма), това как ще ни “отрази” Външната реалност е ключов фактор за това,  как ще се припознаем, как ще се структурираме вътрешно. Няма да навлизам по-навътре в тази тема, защото усещам, че няма да има съзидателен отзвук (нататък всеки да продължи сам), но без този процес на отразяване няма живот за човека,  в този Свят. Предполагам, че са ви  известни експериментите на Хитлер с новородени деца, лишавани от всякакви взаимоотношения с хора, освен за задоволяване на първичните им нужди – всички умират. Да, до толкова е значима тази тема. Ако го сравним със “събуждането” ни в някой друг Свят, там нямаме нужда някой да ни каже, че съществуваме и какво преживяваме, за да го осъзнаем. Тук ще отворя големи скоби, защото за мен тази тема има все още много разминаване с моя личен опит и явно нещо още не е изкристилизирало в съзнанието ми, достатъчно добре.

 Един от спомените ми, за живота ми на тази планета се завърна преди известно време – в състояние на сънуване, разбира се. Бях прекарала известно време да “кръжа” около Планетата (тази дума “планета”, не съществуваше в това състояние). Изпитвах интерес към нея и я разглеждах. Нямаше страх. Помня, че нещо не ми позволяваше да се задържа дълго време близо до повърхността, някак си ме отблъскваше, а аз исках да се доближа. Беше странно, сякаш имаше някакви сили, които си играеха с мен. Някъде там, знаех, че трябва да се свържа с нея, ако искам да разбера нещо повече. Както казах, още нищо не знаех за нея 🙂  и очевидно влязох в един камък :)))  Не съм сигурна как стана влизането, защото си мислих за това, че искам някак си да залепна да повърхността, да спра да се лашкам напред-назад и хоп, в камък. Дали беше случайност или синхронична с мислите ми манифестация….. Оуу, беше много странно, защото хем си бях аз, хем чувствах нещо, което идваше от камъка. Не беше просто някакво усещане за затвор, а усещах как тежа и как нещо ме привлича да стоя залепнала. Да, усещах, че съм ограничена във форма, но нямаше аспект, в който да се усещам потисната. Мисля, че този процес на “влизане” ми беше познат. Държах се като професионален изследовател:)  Също така беше тъмно, нямах визуален контакт с външната среда. Някак си преживяванията ми бяха много интензивно съсредоточени в това да тежа, по-скоро да съм привлечена, да съм залепнала,неподвижна, но това не беше пасивно преживяване, а много интензивно енергийно. Казах си, че това не е подходящ начин да изследвам повърхността – исках да съм във форма, в която ще мога да се придвижвам . Чудих се, дали лесно ще мога да изляза от него… Тогавашната ми същност не знаеше, че това е камък, но тази ми същност, която “сънуваше” в този момент разпозна, че това е камък .. и беше смешно….

Затова  казах, че е много различно в кой вид сме дошли да опознаваме този Свят. Ако бях камък, със сигурност нямаше да чакам някой да ме отрази и ако не го направи,  да умра. Когато изберем да сме във формата на човек, това отразяване е от жизнено важно значение. Та, неясната част за мен е, до колко този “проективно-отразяващ” аспект на този Свят е важен за всяка форма, дали е аспект, който се е проявил  в резултат на нашето взаимодействие с него, също и с помощта на точно тази специфична форма на човешко същество, в смисъла на алхимичен процес – или това е нашето преживяване в тази форма, на процес типичен за този Свят – като това, което преживях, когато бях в камъка. Защото аз не само бях в камъка, аз бях и себе си и камъка. Хм.

Всичко това, което изброих са различни аспекти на “огледалните” характеристики на този Свят. Вероятно има и още много. Последният ми опит да разбера, дали науката е открила как работят самите огледала в този свят, удариха на камък – само хипотези…. Но дори и от капацитета на хипотезите се усеща, че темата има дълбочина и че това, за което сега става дума е само забърсване на повърхността – този “проективно-отразяващ” аспект. 

Сега ще се върна към първоначалната си идея, да разгледам тези аспекти  в изграждането ни на взаимоотношения с Външния свят, като имам предвид всичко извън нас.

От една страна, когато ние се променим вътрешно, променяме и условията на този “огледален” процес. Може да попаднете в ситуация, в която вие вече да сте способни да видите (поне що годе) Другостта на отсрещния, но той все още де не е в състояние да го направи. Тогава осъзнавате, че вие казвате едно, но другият го е разпознал като нещо съвсем друго – той не е успял да се свърже с вас (защото при комуникацията, много малка част от информацията минава през думите, по-голямата част преминава по невербални канали), а се свързва с някой обект или ситуация от вътрешната си реалност. И така се случва, че думите са ваши, но съдържанието, смисълът са негови. Другият, разбира се не си дава никаква сметка за това. Какво ще направите в тази ситуация ….. , си е ваша работа:) Но, като че ли сме на половината път от Новия процес на взаимовръзка. За да е цялостен, трябва всички страни да са на това ниво. Със сигурност трябва отсрещният също вече да не разчита на “огледалните” си защити/механизми, а да е готов за реален контакт. Не знам как и какво, но мисля че и този Свят трябва да е променил нещо, за да стане това възможно. Да не забравяме, че част от настоящите ни преживявания принадлежат на този Свят, а не са наши.

Всичко, което разглеждах до сега, спокойно може да го съотнесем към всеки аспект на Външната реалност, не става дума само за конкретен човек, а за всеки отделен елемент от нея или пък група от елементи, под всякаква форма.

А вие знаете ли, кой седи на среща ви – вие или опонента ви :)))??? А знаете ли колко е важно да осъзнавате разликата !? Може ли да разпознаете, кога и защо се включва “огледалния” ви механизъм 😉 !?

Не съм готова все още, за назоваването на тези промени, в които и ние врим и кипим. Условно ги наричам Стар, Нов, Преходен, за да мога да опиша някакви промени, които наблюдавам, някакво движение… Но ако се вгледам в същността на това Старо, Ново и Преходно, все още ми е много неясно.

А за огледалата – мисля, че някога ще споделя още преживявания от Оня свят:))