Сънища – Скритият свят на сънищата

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ТЯЛОТО НИ, В ТЕЗИ РЕВОЛЮЦИОННИ ВРЕМЕНА

Странно е, колко е голяма разликата между това, когато някой иска да изведе някакво свое послание от вътрешността си навън и в другият случай, когато си премята мисли само вътре в него. Има голямо напрежение около този момент на “вадене”. Не знам защо, но повечето от ситуациите, които се представям в момента са извадени от различни филми … Казвам го, в случай, че някой все още не е осъзнал, че има голямо значение на какво ставаме свидетели – виртуалното също е част от реалното, от Външната реалност, а след това става части и от Вътрешната ни реалност. Така, че ако си мислите, че мястото на Наблюдателя не е свързано със ситуацията, която се случва там някъде ….., помислете пак. Аз колко пъти съм го играла това, ехеееее … А и често още го играя. Та, така, да си представим как писателя се куми пред първите си редове от новата книга ( нам мен тук представата ми се получи свързана с думата “куми” – като “гладен на сра…ие”, както се казва по нашия край :)), случват му се някакви неща и след това пак се връща в същата точка, но вече нещата се се променили и мисълта му е подредена, има някаква сигурност и Потока си тече без проблеми; друга – на главният герой му предстои някакво публично изказване и той пише предварително речта си, след това я учи наизуст и накрая, когато дойде момента замръзва или пелтечи и нищо не му се разбира, след това нещо се случва и той захвърля подготвените предварително речи и думите започват да се леят от него, без проблем. Е, всичко това не се случва така в главата ни. Няма нищо такова от тези сценарии. Вътре Потока си тече, без значение в коя посока сме поели. Да, може да се опитваме да цензурираме нещо, да му се караме или да го оспорваме, но то е пак част от Потока. Сега си мисля, защо изобщо го пиша това? Защо е толкова важно да го кажа, точно тук и сега? Мда, първото, което ми дойде е че, защото се готвя да пиша за общуването….. Общуването с тялото ни. В тези смутни, динамични, революционни времена и тялото се променя и общуването ни с него също.

Отново, няма да бъда изчерпателна 🙂 Само ще мина да нахвърлям разни идеи, докато сме седнали да пием кафе. Философските трактати, за сега съм ги отложила :р Много ми се иска да съм максимално спонтанна и да позволя на моят Поток да си върви свободно, както Вън, така и на Вътре, но не мисля, че нито аз, нито вие сте готови за това откровение 🙂

Преди и След: Преди – приемах тялото си като част от мен, която хич не мога да контролирам, която обикновено ме саботира и хич не разбирам, какво иска, от което следва, че връзката ни, от моята гледна точка се основаваше на Контрол и Страх, а пълноценно общуване изобщо нямаше. След: сега нещо се променя в нашите взаимоотношения. Като за начало осъзнах, че то е нещо различно от мен и въпреки, че сме решили да имаме симбиотична връзка, все пак тя си остава връзка и как ще се чувстваме заедно, зависи и от двете страни (скоро ще има и повече страни за някои ;)). В хода на нарцистичните си представи си представях психосоматиката винаги и непременно в садо-мазохистичен аспект – аз имам някакъв вътрешен несъзнаван, неразрешен конфликт, който в крайна сметка се проявява в моето измъчено тяло… Не казвам, че такъв сценарий не съществува. Със сигурност, когато сме подписвали договора с тялото си и то е искало да мине през нещата, които и ние искаме и този садо-мазохистичен сценарий е споделен. Но това не изчерпва всичките му преживявания. Нито преди, нито сега. Все още се уча на много неща. Споделям само това, което съм го усетила като по-избистрено.

Мислих си за мен и тялото, което е с мен, но и за другите хора също …. Какво се случва сега в тези революционни времена, когато всичко толкова много се променя. Не съм се сетила да споделя нещо по много общовъзбудна тема, странно защо. Но тук ще спомена, че това което аз знам е че, ако договора за този живот е бил между нас и тялото, то сега се случват промени и Нов вид иска да дойде в нашата Игра и то отново в човешки тела. Интересното е, че това няма да е по стандартния начин, съзнание (душа), която се въплащава в тялото и следва раждането, ами трябва да бъде три в едно – ние плюс Новият вид. А новият вид са от друга плътност, друго Измерение и има други изисквания към тялото. Това е от една страна. От друга страна, хората и душите, които са избрали да преминат към нов начин на съществуване, ще трябва също да минат през промени – тялото да стане по-ефирно, за да може да се впише в тази нова Реалност. Дали ще има такива, които няма да претърпят никакви промени, не знам, възможно и да има и такива, които не искат да има промени.

Имаше период, в който си виках “Дано съм избрала Новият свят, дано съм избрала Новият Свят” – бяха тъмни времена, както казвах 🙂 Сега знам, какво съм избрала, но все пак много внимавам по Пътя. Не искам да остана заклещена в някой междинен сценарий, в продължение на няколко живота, пфу ….. От както нещата стана сложни, те много се усложниха :)) Започвам да си задавам въпроси по отношение на тялото ми и след това ги задавам и на него. Има някакво напластвяване и във Вътрешния свят и общуване. Наясно съм, че не съм сама там, но пък има някаква пропускливост и граници. Понякога си задавам въпроси, които касаят тялото ми, но изобщо не ги изпращам към него. Нямам още никакви изградени навици за общуване с него. Представяте ли си каква арогантност, мале мале ….. Това, което по-бързо се промени в процеса на развитието ми, е станах по-мила със себе си, затова и тялото се възползва от това, но сега има и още нещо, което се добави – някакво уважение, че не е нещо, което е мое. Кога ще успея да докарам симбиотичното съществуване до симбиотично общуване ….?

Като имате предвид всичко това, и мястото на което се намирам ще споделя скорошни примера в по тази тема.

Общата картинка на този етап изглежда като периоди на безсъние, в което тялото е толкова будно, енергизирано и превъзбудено, че няма как да стои на едно място, камо ли да спим. Понякога са трудни тези периоди, защото тогава не съм пътешествала, а съм била закотвена през цялото време на Земята, преживявам липса, но съм с разбиране към това, което преживява и тялото ми. То самото в повечето случаи не усеща някаква умора, напротив – като че ли с кофа са му налели енергия. В зависимост от условията, в които се намирате ще преживеете тези моменти различно, но понеже е Живителна енергия, можете да го усетите като сексуална възбуда. Какво ще правите в тези случаи си е ваша работа 🙂 Също така част от общата картинка са главоболията, когото имате среща с някой, който има твърде различни енергийни отпечатъци от вашите (може да е като характеристика, може да е само обусловено от момента). Тук не казвам, че вие сте възнесли, а другия тъне в калта – може да е обратното вие в момента да сте в по-ниските вибрации, а другият да е в силна Радост, но тялото го преживява като болка. Да сте в ниските вибрации също може да е съпроводено от болка или поява на някакви други неприятни телесни симптоми. Нещо, което преди изобщо нямаше да усетите, сега ще го преживявате като буря. Като цяло има едно силна чувствителност в тялото, и често то реагира на някакви събития – дългосрочно или моментно.

Първи случай (за текста, не по принцип): Общувам си виртуално (пак има отворен канал) с човек, за който вече съм наясно, че е направил различни избори от моите. Мисля, че той не е наясно със своите избори и това което се случи е напълно несъзнавано за него. Няколко дни върви комуникация между нас, която е някак напрегната, защото имаме различни намерения – аз да се дистанцирам, а той да ме въвлече в някой старичък модел на страдание-състрадание. Накрая аз изпращам енергия с посланието “Виж, няма да стане това, което правиш, не го искам” и след 5 минути тялото ми се гърчи в особено неприятно състояние, болки в корема, безсилие, топли и студени вълни – ужас, който не ми се случва за първи път. Не знам как да го нарека това, но ми е много познато, защото и преди ми се е случвало по същият начин. Преди беше изпратен от някой, но беше съзнателно, а сега не мисля, че беше така. Въпросът е че е явно някаква организирана програма. В този случай бях абсолютно сигурна, че идва от гнева на отсрещния, гнева от отказа ми. Това, което направих е нещо като намерение, чиято формулировка с течение на времето се структурира, не е изключено и да продължи да се променя:

” Нека, всички несъзнавани и съзнавани модели, чувства, мисли, представи и програми, същества от материална и не материална форма, които предизвикват това състояние (тук си формулирате проблема) – да прекъснат връзка с мен! Нека, тази Енергия се завърне към Източника с Любов и Светлина!”

Повтаря се три пъти.

След пет минути всичко свърши.

Пак ще кажа, че преди да пипате нещо е добре да сте наясно какво е. Не всяка болка, която се появи в тялото ви е за махане и може изобщо да не трябва да прекъсвате никаква връзка. В случая, аз бях сигурна какво става и че не е нещо, което е полезно за мен, въпреки че не успях да стигна до разговор с тялото, защото беше много зле положението. В идеалният случай, трябваше след това да поговоря с него.

Втори случай: Става дума за симптом, който си проявявам от детството. Понякога е много активен, понякога го няма с години и мога да го забравя. Последният път, когато се появи реших да проверя какво става всъщност. Първото, което правя е да задам намерение да се свържа с тази Енергия и съм отворена за всякаква форма и източник. Не съм директно насочена към тялото, макар че симптомът е телесен.

“Беше някаква странна птичка. Знаех, че тя съществува в някаква друга форма. Различна от моята По-скоро беше само някаква енергийна. Първо я разгледах, опитвах се да усетя какво е. След това я попитах какво иска, какво прави в мен (представете си птичка в гърлото ми :)). Тя отговори, че е тръгнала да търси детето си, но е останала в моето гърло, защото много и харесва там, харесва и това, което говоря. Думите имат енергийни вибрации и очевидно тя ги харесваше. Аз се опитах да поговоря с нея, дали не може да отиде на друго място, че аз вече не искам да е в мен, но след това съм потънала в сън …. Не съм сигурна каква е работа сега, не съм я търсила след това, но според мен още е в мен. Сега като си мисля, е че понякога явно не и харесва какво казвам и започва да се бунтува. Често се случва да се обостря симптома, когато съм в някакво напрегната ситуация и изпитвам страх, и тогава контролирам Потока и думите не са моите :Р Но понякога се появява и в моменти, когато не мога да го свържа с нищо. Бих поговорила с нея, преди да я гоня. Аз нямам проблем с нея, а със симптома. А може би и тялото ще има някакви свои съображения и мнения по въпроса :)”

Голяма забава настава, а? В какъв свят живеем, а още нищо не сме видели от него :)) Но аз искам да живея в този Свят, в който има откритост и всеки има възможност да се погрижи за себе си по начин, по който е сметнал за добре. Симбиотичната връзка, със сигурност крие големи предизвикателства, но знам, че и тя боже да бъде здравословна. Себеизразяването не е даденост, то е процес и изисква ресурс и съзнателна работа от наша страна.

Като заключение – няма да може да си караме по старому с Тялото. В Новият Свят няма да има никой, който да живее като безгласна буква, потиснат и пренебрегнат. Просто няма как да стане това. И понеже сме от различни и отделни видове, ще трябва да насочим съзнателни усилия и да направим връзката ни с него осъзната и хармонична.

ОТРАЖЕНИЕ ИЛИ РЕАЛНОСТ

” Само защото нещо е пред теб, това не означава, че може да бъде достигнато! Винаги има нещо застанало на Пътя. Понякога това е вашият опонент. Понякога сте вие самите ” (Пого)

Една нова тема се избистря напоследък, като да принадлежи на списъка с важните теми за Преходния етап от Старият към Новият свят (защото ние сме именно в този Преходен етап).

Тази тема я забелязах по повод на взаимоотношенията с партньорите, в любовен аспект, но тя не е ограничена само до тези взаимоотношения. Всеки е чувал тази идея, че Външната реалност отразява някакви части от нашата Вътрешна реалност. Това важи и за нашите връзки. Че другият човек идва, за да ни покаже някакви наши части, които по някаква причина не можем да видим и да осъзнаем и също така ние правим същото и за другия. Или пък друго много известно е че си срещнал “половинката си” и вече се чувстваш “завършен”. Това е моделът на Старият свят. Де факто среща с Другия няма – има само среща със себе си. Като че ли този свят е бил създаден за хора, които не познават себе си, нямат усещане за себе си и нямат връзка със себе си. Затова лесно са се изкушили да посегнат “на вън”, където цари Изобилие, да търсят помощ от вън, да запълват празнините с елементи от вън. Няма да се спирам на момента, дали такова “на вън”, в истинския смисъл на думата, изобщо е имало до сега. Но да кажем, че фокуса ни е бил “на вън”, а материала ни е бил вътрешен;) . Но това, което за мен беше много интересно, да открия, някакъв механизъм по този въпрос. Далеч съм от мисълта, че с това откритие съм изчерпала темата :))), но все пак е голяма радост.

Това е от тези теми, в които не знам как да подходя линейно в описанието, тъй като тя изобщо не стои линейно в главата ми. Но ще направя опит.

Срещите в Новият свят са с друг характер. Те са с Другостта – с другият човек, другата енергия, другата форма и т.н. Странно е, защото за Новият свят се говори как хората ще бъдат много по свързани един с друг, за развити телепатични способности и разни други такива забавни неща. От друга страна, аз го усещах по друг начин, като да има място за отделността в този Нов свят. Обикновено като съм в такива моменти, знам че трябва да изчакам известно време, в което ще се проясни нещо, което пропускам или наличните елементи ще ги видя по друг начин – не като противоречащи си, а като свързани. Така стана и този път.

Без да знам значимостта на това, което много често повтарям, то сега доби още по-мащабен смисъл: “За да има връзка, трябва да има отделни елементи, които да се свържат. Т.е да се свържеш с някой или някои трябва преди това да си минал през етапа на самопознанието и да си успял да припознаеш своите “части”, своите личности и да ги интегрираш в себесъзнанието си. Тогава ще успееш да достигнеш до усещането за пълнота, завършеност, цялост и срещата с другите няма да се случва през фрагментирани отражения и проекции, а ще бъде среща с Другия, среща на Един с Един. (На този пласт не сме на нивото да интегрираме другите и нас самите, като части от Единството. Изобщо, ама изобщо не сме там. Вероятно е част от този процес, но все сме далеч.)

Старият свят също е много интересно място. Мисля, че и затова сме поискали да станем част от него (сигурно има и още причини, но и тази не е за пренебрегване). Той си има своите особености. Тези особености не са универсални космически закони, както и не са универсални по отношение на преживяването според вида/формата, която сме приели. За мен беше голямо предизвикателство да го осъзная – беше бавен и труден процес – поредната детронация :). Ако погледнем на този Свят като на Съзнателно Същество, но с различна форма, ще стане много по-лесно за възприемане. Който обича да гледа фантастика си спомня за поне 20 филма и сериала, в които героите пътуват из Космоса и изследват нови Галактики, населени с непознати видове. И там често срещат Същества, които са отвъд нашите представи. Дори има буквални примери, в които планетата е представена като огромно живо същество. Та, начинът, по който се случва животът ни тук, в този Свят е много специфичен за всеки отделен вид, защото е продукт на взаимодействие с него. Като да комбинираме своята същност и същността на Света ( аха, има мигновена асоциация с ДНК, нали). Така стигаме до този момент, в който ние сме потънали в “забрава/забвение” (това е друга тема) и сме изпълнени с чувство на празнота, липси и страх, а творящата ни същност е намерила израз във флуидния характер на този Свят. Сигурно много го опростявам като го наричам просто флуиден, защото вероятно има милион варианти да бъдеш флуиден Свят :). Но, способността ни да подреждаме събитията и хората около нас, по начин по който да отразяват някоя наша неприпозната черта, е съвместен процес, осъществен заедно с този Свят. Друг “отразяващ” механизъм е този, при който самите ние проектираме/приписваме на Другия наши части, които са се превърнали в “специални” за нас по някаква причина, и ние обикновено не си даваме никаква сметка за тях или за този процес. Нали си представяте каква е картинката :))) Всеки някой нещо отразява или проектира. Тази тема, за значимостта на “отразяването/мироринга” (miroring) още от самото ни раждане, е била неслучайно обект на множество изследвания. Аааа, усещате ли как тази тема засмуква – това е защото е огромна и е изключително мощна за този Свят…. Та, когато ние се появим на този Свят (във човешка форма), това как ще ни “отрази” Външната реалност е ключов фактор за това, как ще се припознаем, как ще се структурираме вътрешно. Няма да навлизам по-навътре в тази тема, защото усещам, че няма да има съзидателен отзвук (нататък всеки да продължи сам), но без този процес на отразяване няма живот за човека, в този Свят. Предполагам, че са ви известни експериментите на Хитлер с новородени деца, лишавани от всякакви взаимоотношения с хора, освен за задоволяване на първичните им нужди – всички умират. Да, до толкова е значима тази тема. Ако го сравним със “събуждането” ни в някой друг Свят, там нямаме нужда някой да ни каже, че съществуваме и какво преживяваме, за да го осъзнаем. Тук ще отворя големи скоби, защото за мен тази тема има все още много разминаване с моя личен опит и явно нещо още не е изкристилизирало в съзнанието ми, достатъчно добре.

Един от спомените ми, за живота ми на тази планета се завърна преди известно време – в състояние на сънуване, разбира се. Бях прекарала известно време да “кръжа” около Планетата (тази дума “планета”, не съществуваше в това състояние). Изпитвах интерес към нея и я разглеждах. Нямаше страх. Помня, че нещо не ми позволяваше да се задържа дълго време близо до повърхността, някак си ме отблъскваше, а аз исках да се доближа. Беше странно, сякаш имаше някакви сили, които си играеха с мен. Някъде там, знаех, че трябва да се свържа с нея, ако искам да разбера нещо повече. Както казах, още нищо не знаех за нея 🙂 и очевидно влязох в един камък :))) Не съм сигурна как стана влизането, защото си мислих за това, че искам някак си да залепна да повърхността, да спра да се лашкам напред-назад и хоп, в камък. Дали беше случайност или синхронична с мислите ми манифестация….. Оуу, беше много странно, защото хем си бях аз, хем чувствах нещо, което идваше от камъка. Не беше просто някакво усещане за затвор, а усещах как тежа и как нещо ме привлича да стоя залепнала. Да, усещах, че съм ограничена във форма, но нямаше аспект, в който да се усещам потисната. Мисля, че този процес на “влизане” ми беше познат. Държах се като професионален изследовател:) Също така беше тъмно, нямах визуален контакт с външната среда. Някак си преживяванията ми бяха много интензивно съсредоточени в това да тежа, по-скоро да съм привлечена, да съм залепнала,неподвижна, но това не беше пасивно преживяване, а много интензивно енергийно. Казах си, че това не е подходящ начин да изследвам повърхността – исках да съм във форма, в която ще мога да се придвижвам . Чудих се, дали лесно ще мога да изляза от него… Тогавашната ми същност не знаеше, че това е камък, но тази ми същност, която “сънуваше” в този момент разпозна, че това е камък .. и беше смешно….

Затова казах, че е много различно в кой вид сме дошли да опознаваме този Свят. Ако бях камък, със сигурност нямаше да чакам някой да ме отрази и ако не го направи, да умра. Когато изберем да сме във формата на човек, това отразяване е от жизнено важно значение. Та, неясната част за мен е, до колко този “проективно-отразяващ” аспект на този Свят е важен за всяка форма, дали е аспект, който се е проявил в резултат на нашето взаимодействие с него, също и с помощта на точно тази специфична форма на човешко същество, в смисъла на алхимичен процес – или това е нашето преживяване в тази форма, на процес типичен за този Свят – като това, което преживях, когато бях в камъка. Защото аз не само бях в камъка, аз бях и себе си и камъка. Хм.

Всичко това, което изброих са различни аспекти на “огледалните” характеристики на този Свят. Вероятно има и още много. Последният ми опит да разбера, дали науката е открила как работят самите огледала в този свят, удариха на камък – само хипотези…. Но дори и от капацитета на хипотезите се усеща, че темата има дълбочина и че това, за което сега става дума е само забърсване на повърхността – този “проективно-отразяващ” аспект.

Сега ще се върна към първоначалната си идея, да разгледам тези аспекти в изграждането ни на взаимоотношения с Външния свят, като имам предвид всичко извън нас.

От една страна, когато ние се променим вътрешно, променяме и условията на този “огледален” процес. Може да попаднете в ситуация, в която вие вече да сте способни да видите (поне що годе) Другостта на отсрещния, но той все още де не е в състояние да го направи. Тогава осъзнавате, че вие казвате едно, но другият го е разпознал като нещо съвсем друго – той не е успял да се свърже с вас (защото при комуникацията, много малка част от информацията минава през думите, по-голямата част преминава по невербални канали), а се свързва с някой обект или ситуация от вътрешната си реалност. И така се случва, че думите са ваши, но съдържанието, смисълът са негови. Другият, разбира се не си дава никаква сметка за това. Какво ще направите в тази ситуация ….. , си е ваша работа:) Но, като че ли сме на половината път от Новия процес на взаимовръзка. За да е цялостен, трябва всички страни да са на това ниво. Със сигурност трябва отсрещният също вече да не разчита на “огледалните” си защити/механизми, а да е готов за реален контакт. Не знам как и какво, но мисля че и този Свят трябва да е променил нещо, за да стане това възможно. Да не забравяме, че част от настоящите ни преживявания принадлежат на този Свят, а не са наши.

Всичко, което разглеждах до сега, спокойно може да го съотнесем към всеки аспект на Външната реалност, не става дума само за конкретен човек, а за всеки отделен елемент от нея или пък група от елементи, под всякаква форма.

А вие знаете ли, кой седи на среща ви – вие или опонента ви :)))??? А знаете ли колко е важно да осъзнавате разликата !? Може ли да разпознаете, кога и защо се включва “огледалния” ви механизъм 😉 !?

Не съм готова все още, за назоваването на тези промени, в които и ние врим и кипим. Условно ги наричам Стар, Нов, Преходен, за да мога да опиша някакви промени, които наблюдавам, някакво движение… Но ако се вгледам в същността на това Старо, Ново и Преходно, все още ми е много неясно.

А за огледалата – мисля, че някога ще споделя още преживявания от Оня свят:))

“ТОЧКА НА ИЗБОР”

Били ли сте в тази точка – “Точка на Избор”?

Разбира се, че сте били! Дали сте го осъзнали или не е друг въпрос…. Дали изобщо ви е важно, още по-друг въпрос. Като че ли тази концепция за Избора е доста изтъркана. Толкова се говори за него, че дори човек не смее да каже, че няма идея за какво става дума. Явно една част от хората, правят такива Избори “за закуска”, а други …. се развиваме бавно 🙂

Мислих си, да мина направо към Втория етап на темата, поне така седи в моята глава, като Втори етап, но сега ми се струва, че е добре да включа и няколко неща и от Първия етап.

Така нареченият Първи етап (наречен е от мен така, да не се втурнете да го търсите някъде из пространството) – грубо го локализирам, като събития случващи се във Външната реалност. Там, където те питат от кое сирене искаш и колко точно. Може да ви се струва смешно, но и тези избори са на това ниво. Ако ви се струва, че да смениш работа е по-голям Избор от това да си купиш сирене, значи е време да осъзнаете, че имате някакъв личен проблем с разни размери и мерене :Р И така, за тези Избори говорим. Макар че, осъзнавам, че някои изглеждат изключително драматични и ще искате да си ги придвижите по-напред в класацията. Все пак нали е Кралица – Drama Qween. …. Дали да го направя, кое точно да направя, как да го направя… Звучи ви познато, нали?! И да уточня, казвам “грубо”, защото няма нищо, което да се случва само във Външната реалност – но в момента наблюдавам това, което се е проявило там.

Е, това е Първи етап на Избора.

Дет се вика, “виновника” за този разказ е един такъв мой Избор от Първи етап. Направих го преди известен брой години – повече от 10. ………………. Тук да му отдам минутка мълчание. Беше дълго отлаган, мъчителен, болезнен, обострен, закъснял – в най-неблагоприятната си форма. Беше се превърнал в най-уродливото присъствие в живото ми и все още беше труден за правене. ………………….. Още една минутка да му отдам. Не че той има нужда, но аз Да.

Колко пъти съм се чудела, защо стигнах до такъв момент. Как го отгледах да порасне толкова много, че да не мога да го изкарам през вратата 🙂 Мъчителна гледка …. Но все пак трябваше да го изкарам от там. Много ми се иска да не философствам тук. Имам толкова много места, където да го правя. Моля те, Боже, дано не и тук! Сериозна съм!

Първо си мислих, че съм толкова объркана, че изобщо не знам кое къде да сложа, камо ли да разбера, че трябва да се избира нещо. От друга страна, вътрешното ми усещане беше на някаква зрялост и стабилност (Сега като се замисля, това усещане сигурно е идвало от минал живот :Р) След това си мислих, че съм слаба, че нямам достатъчно сила да взимам решения и затова дори не съм смеела да се замисля, какво искам, как го искам и кога го искам. Като го гледам от настоящето, това може и да е вярно, но само частично и не може да го обясни, нито изчерпа, по-скоро е само някаква рационализация, която има за задача да скалъпи “алибито” на официалната история. Само да вметна, че рационализациите са по-скоро удобни прийоми на сценария, който сме решили да разиграем и обикновено, ако се опитаме да ги свържем с нас на съдържателно ниво, започват да издишат като дебел чичка, който се опитва да диша, докато е натъпкал в устата си две кюфтета, половин филия хляб и хрупкава скилидка чесън. Муахаха…. Няма да доказвам, защо не уважавам този аргумент (на рационализацията) достатъчно, ще трябва да ми се доверите 🙂

И така, в моя случай става дума за работа. Ще уточня, че беше “собствен бизнес” – защото ми се иска да покажа, как уж нещата са различни, но всъщност са едни и същи. Като да се разберем, че на вас сега като го гледате от вън ви е много по-подредено, отколкото на мен тогава, долу в лай..та. Подробностите може да са ключ към знанията, но също така и пълна кофа с ла…

След дълъг и мъчителен период аз “реших” най-накрая да прекратя този собствен бизнес. Така бих казала, от позицията на собственик, но всъщност той ме беше прекратил, като беше изстискал и последните капки от жизнените ми сили. Краят изглеждаше по-скоро като “Не мога повече!”, а не като ” Време е за промяна!” или пък “Вече искам нещо ново!” или т.н. Тези моменти са много трудни, защото толкова си се отклонил от всеки път, пътечка или дори безпътие – все пак и за да вървиш по тях ти трябват жизнени сили, а ти нямаш такива, (Какво е един пътник без Път и един Път без пътник!). Така че, по-скоро се намирах на място, където няма никой жив. Което и да е това място, там бях. Имаше и голямо Отчаяние. А вече знам, където е Отчаянието никой не може да ти помогне – нито от Оня, нито от Тоя свят. Пазете се от Отчаянието!!! В скоби – разбира се, че не бизнеса ме е изстискал, а аз самата себе си изтисках, но в случая, в тази история той е този герой. Трябва да сменяме перспективите, за да обясним каквото и да било, иначе не става.

Друга характерна черта за този така “осъзнат” избор, направен от мен е че не разбрах как от едно място се преместих на друго място. Честно казано и сега не мога да си спомня, няма и как. Ако трябва да си припомним нещо трябва да осъществим връзка с нещо, което може да идентифицираме, което е било някак си класифицирано. А такова нещо за този момент НЯМА. Но тогава за “новата си работа” мислих с надежда (иска ми се да напиша тази дума с главна буква, но ще има да се чудите за коя Надежда говоря :)) Наистина можех да кажа, че това е нещо ново. Работата нямаше нищо общо с бизнеса. Работа ми беше свързана това, за което се обучавах. Голям късмет извадих. Чувате ли го и вие този Fresh start, на чисто … Мдааа…

Оказа се, че се намирам в същата динамика, но различен сценарий. Схващате ли вече? Новата работа беше също така мъчителна, изстискваща, безкрайна, безперспективна. Аз все още не разбирах какво става. Този път се промени нещо свързано с края. Не знаех много неща, но бях взела решение да си тръгна от там. Отново бях закъсняла и бях отчаяна, затова и пак преживях изключително тежък сценарий за този край. Но в крайна сметка, за този имам повече спомени 🙂

Прелях се отново към нова работна ситуация. Отново започнах да работя за себе си. Беше по специалността, за която се обучавах и вече бях натрупала опит. Минаха отново доста голям брой години и на този етап. Казах ви, бавно се развивам – винаги са по много годините. Пфу. В този трети период срещнах трудности, които не бях срещала в предишните два, но бяха еднакво горчиви с тях. Както се казва: Може да съм ниска, но за сметка на това съм дебела 🙂 Аз съм много, много различна от онзи първи период, в който имах собствен бизнес. За този период имам много много спомени. Много, много мога да разказвам … И все пак се оказа, че от дадена гледна точка не съм си сменила мястото …, нито сантиметър. Все пак, да поизмерим нещо :)))

И тук трябва да поканя да влезе Вторият етап. Идеята за Втория етап води със себе си и идеята за многопластието (многопластността :)), в които живеем. Там е Вторият етап. Не, няма линейност във времето, по отношение на тези пластове. За някой адепт със сигурност събитията винаги се преживяват в различните пластове едновременно, но за мен това разбиране дойде чак сега. Сега виждам, че е имало улики за него, през цялото време, но уви в тази точка на Избор се случи Чудото за мен и успях да разбера, че съм заровила трупа само с дъбови листа …..

Минаха много години от както “собствения ми бизнес” и аз се разделихме … Но през цялото време, и до ден днешен понякога се появяваше в сънищата ми. Много често сценарият беше, че се завръщам там след дълго отсъствие – някои неща изглеждаха различни, но отново преживяванията бяха неприятни, но запретвах ръкави да върша работа. Причината поради, която го сънувах ми убягваше винаги. Мисля, че дори избягвах да си помисля, че всъщност има такава причина. Беше в регистъра на чисто и просто ” Пак го сънувах” – без продължение, без разсъждение, само с лош сутрешен дъх. Ще отбележа, че в тази история е свързан и близък за мен човек и при него положението беше подобно – преживяването се завръщаше отново и отново в сънищата с разлики в сценариите, но все пак беше там. И въпреки това, аз бях убедена, че тази история е зад гърба ми, че е в миналото. Да, може би имаше някои аспекти, които бяха твърде болезнени за мен и може би за това все още се завръщам там, в опит да ги интегрирам – така си мислих, когато изобщо мислех за това.

Сега като го гледам, разбирам че на по-дълбоко ниво, нищо не е било приключило. Бизнесът, дет се вика разцъфтяваше във Вътрешния ми свят и където и да отидех отново преживявах същината на символичното му съдържание. За този първоначален период от живота си казвах ( това беше споделено преживяване и с другият ми близък човек, в тази история), че са “тъмни тъмни времена”. Казвах го, но не знаех какво точно казвам, не знаех колко е вярно това.

Оказа се, че ако изборите ни не са подкрепени от такива и на по-дълбоките нива, си остават само на повърхността. Като да си избираш кой филм да гледаш – отваряш папка “Романтични филми” и започват да се редят заглавия и различни истории и актьори, но в същността си съдържат една и съща тема. Това е ключовият момент – Коя е темата и какво значение има тя за нас?

Не мога да проследя, как точно този път успях да видя повече от предишните пъти, защото твърде много нишки се втъкават във всяко една такава линия в живота ни, но ще споделя много интересна намеса от моите Помощници, която изкристализира и свърза голяма част от тази история:

” ………………… Мисията ти този път беше, да се радваш на Живота! Прекара много години в Тъмнина – тъмни години… Вярно, че ти бяха полезни, много научи, но сега трябваше да се радваш на Живота. Затова казвахме, а и ти усещаше, че си се позагубила. Не е фатално, но не беше излишно да се порадваш. Вместо това, ти потъна в Тъмнината. Не го приемай с лошо – това е много работа, но не е в съответствие с първоначалния план. Сега си на кръстопът. Можеш да продължиш да работиш в Тъмнината или да се върнеш на първоначалния план, да се радваш на Живота! Вече го изпита какво е и можеш да направиш избора.

Какво значи да се радваш на Живота ли?

Да се радваш на всички негови проявления 🙂 Това е голямо разнообразие и също не е лесна Работа. Животът също е сложно творение. Да знаеш, няма мързелива Работа. И да се радваш на Живота е Процес и не е дадено на всеки. За теб беше дадено, защото беше много подходящо след толкова дълги години на Тъмнина (имат предвид за минали животи).

И така, влез в тази Енергия, огледай се, отпусни се и вземи решение на къде да продължиш 🙂 С “бизнеса” или без “бизнеса” (думите тук ги заменям, защото са твърде конкретно е назоваването), в Тъмнина или без Тъмнина 🙂 Схващаш ли сега?

Да, ползвай всеки ресурс, който имаш.

Не, Душата ти няма да се сърди. Искаше да е на Светло и Радостно, но ще те подкрепя и в Тъмното.

Реши, виж какво Искаш. Възможности ще има и в двете посоки. Няма dead end, спокойно!

Може да ползваш всичко около теб, буквално. Не само инструменти, но и хора, средата, събития 🙂

Как ще разбереш Избора?

Ха-ха-ха. Той е само вътрешен. Няма да има нещо външно, като две кутии или нещо такова. Защото е Осъзнат Избор, не е на сляпо, та да се чудиш коя кутия да Избереш. Така че, само вътрешно реши и ще завалят възможностите в едната или в другата посока. В момента е празно, защото си в Точката на Избор. Да, странно е от ваша гледна точка. Но времето за Избор, може и така да изглежда. Външните сетива да са заглушени, за да могат вътрешните да работят и да решат. Вътрешен Избор ти предстои. Забава, Веселие или Работа 🙂 Как звучи само. Уж е лесно, но не съвсем. Имаш известно време в тази точка, но не го просрочвай, защото ще изгубиш синхроничността, ще станеш в диссинхрон с тайминга на събитията. Сега си с чудесен въпрос, в чудесното време. ………….”

Благодаря, отново на Помощниците си, които винаги са наблизо и готови да споделят своя опит и поглед 🙂

В моя случай, изглежда темата ми се манифестираше по толкова очевиден начин, че нямам как да е по-добре, но осъзнавам, че в други случаи това може да е далеч по-индиректно. Може изобщо да не се появява като повтарящ се сън, а да е нещо, което си сменя непрекъснато формата и да не е непременно сън, а да се излъчва по друг канал на Несъзнаваното. Но не мисля, че това е проблем – под каквато и форма да се проявява, защото същността на темата ще се разкрие, когато настъпят подходящите условия.

И все пак: ” Вие имате ли повтарящи се теми, образи, предмети в сънищата си ;)”

Мисля че, на този етап това е всичко, което имах да споделя….

ГЛИЧ В МАТРИЦАТА

Станах “неволен” свидетел на глич в Матрицата, в която живеем. Направо като сбъдната мечта, нали?! Кой не си е мечтал да е на мястото на Нео 🙂 Благодарна съм, защото съм си оставила много магически подаръци по Пътя. За известно време бях забравила, че те най-много ме радват. Колко е хубаво човек да си си спомни. Мисля, че това е още една от функциите на Хирон-Ключара – да си спомняме, дет се вика да “отключваме” различни част/реалности в себе си. Става ясно, от живота на Героя в Разказа, че може да отключи не само някоя друга болест, но и забравени Знания…

И такаааа, напоследък умението ми за разтъкаване се е загубило. Правя разрезите бързо, точно в кратък интервал от време. (Да отбележим – не е точен момент, а интервал от време. Точка или линия. Ако има движение, ако има промяна трябва да е интервал, ако е едно цяло е момент, точка, статичен. Не знам, защо е толкова важно това да го вметна тук, но някой може да получи по-добро разбиране, докато гледа отвън, отколкото аз като съм вътре в Процеса. Но тук не налагам цензура, иначе цялото ми удоволствие и адекватност отиват на кино. Става пишман Знание. Точка.) Има малко тъга в цялата тази работа – гордеех се със сложните си изречения по половин страница. Голямо перчене падаше. Мхм. Но като се замисля, овъртането е красиво като някой танц, като един поетичен език на тялото, което се опитва да каже нещо “мръсно” по “чист” начин. Хаха. Няма да връщам вече сравнението с моето писане, защото вече стана неловко. Ако продължа да пиша поезия ще започна да си противореча за така рекламираното ново директно писане:)

И така.

Това не е нощен Сън, не е дневен Сън, не е някакво хипнотично състояние или специално събитие, заредено със суперчовеци и техните земни и неземни антуражи или тем подобни вариации на връзки с Магията. Събуждам се сутринта. Правя обичайните неща, които по ред се падат преди миенето на зъби. И след него идва и ред и на него. Времето е хубаво, всички врати и прозорци са отворени. Подухва приятен ветрец. Чуват се шумове от улиците (апартамента ми граничи с две улици – Урбан сандвич – сега го измислих!) и аз се готвя да пускам кранчето, когато чувам как някой силно ми подсвирква – ФиУ-Фиу, Фиу-ФиУ……………ФиУ-ФиУ. Да уточня, че живея сама. И някой да ми подсвирква в банята или наоколо не е нещо очаквано от мен. Пребледнях като по филмчетата, мозъка ми се спаружи буквално и се разтреперих цялата. Това подсвиркване имаше кристална чистота. Знаех, че не е в главата ми, беше извън мен, но не можех да определя от къде точно. Чух го няколко пъти. Мозъкът ми се спаружи от безпомощност, като да попадне в друга Реалност със други закони. Не можа да обработи информацията. започнах да правя някакви плашещи обяснения. Някой е влязъл през балкона и сега ще ме фрасне или ще ме намушка с нож, някой майстор оправя нещо по фасадата на блока и е решил да ми поиска вода (или да пусне една вода), птичка от съседното дърво, която подсвирква кристално чисто, като човек и по някакви закони на резонанса я чувам като че ли е при мен и затова не мога да определя от къде идва звука и последното ми предположение беше за някакво присъствие на същество, което не виждам, но мога да чувам. И всички тези предположения мозъкът ми произведе за една стотна от секундата, за да може да го отпусне този така неприятен спазъм. (Какви ли не части са ми са се схващали, какви ли не спазми съм преживявала, ама на мозъка бива ли?)

И така, в крайна сметка реших, че съм чула звук на спазъм от домашният любимец (това предположение забравих да го включа в списъка, но го имаше). Продължавам със започнатото миене на зъби, дори не помня до къде го бях докарала, когато ……..Тъ дъм. Фиу- Фиу, пак се чува същото кристално чисто подсвиркване, вече съм сигурна, че нещо става никакво мръхтене от домашния любимец не е това, някой свири и това е. Пак пребледнях, или още си бях бяла, все пак седя срещу Огледалото – беше интересно да се наблюдавам в такъв момент. Гледам и зад гърба си в отражението на огледалото, като в класически филм на ужасите. И като пак в такъв, нищо не се вижда, а само се чува. Вече започнах да си говоря с Нещото. Отново не помня какво. Оказа се, че високите нива на Страх, наистина правят чудеса с нас и в нас. Но отново се почувствах като в първи, втори клас, когато махах одеялата от леглата и си говорих с дяволите под леглото – треперех от страх и им казвах, че не ме е страх. Сигурно аз съм измислила Позитивната психология 🙂

Някак успях да си измия зъбите и нататък какво правих сигурно няма да ви е интересно, но повече нямаше подсвиркване. Умирах от страх целият ден. Та да станеш свидетел на глич в Системата е по-приятно от седалката в киносалона, но пък по-вълнуващо като е лично преживяно, особено като е вече отминало…

Сега се сещам, за един интересен Сън, в който имаше някаква връзка между Мен и друга Мен, която се осъществяваше през огледалото. И на него ще му дойде времето, но това което исках да кажа, че вероятно и аз очаквах да се случи някаква игра с огледалото – и аз като Нео :), ама не. Ей, на – на мен ми подсвиркват.

От къде знам, че е Глич?

Тогава не знаех. Сега знам.

Помолих за помощ – от Този и от Онзи свят.

Ще предам само част от съобщението, другата е изрязана, тъй като има неща, които усещам, че не трябва да споделям, защото са лични.

” ………..Ах, ти Хитрушо! Искаш да измъкнеш разни тайни ей-така, между другото 🙂 Даже не си и даваш сметка какво точно питаш. Това, което ще ти кажа за момента е: световете постоянно се преплитат, те използват едно и също пространство. Твоят свят не е запазен само за теб. Просто си има закони, по които Всеки от тях съществува, така че да не си пречат. Що се отнася до звука, не, не беше от друго създание, просто бъг в системата. Някой друг е пипал не там, където трябва и това е произвело резултата, който си видяла. Енергийното разместване, което си усетила е разбъркването на реда, което винаги води до образуване на вълнички….”

Какво ще кажете? Интересно, а !

Винаги съм си мислила, че като настъпи този момент, някак си ще обезценя Живота. Но с изненада установих, че това не се случи. Някъде там по Пътя, вместо с търсене на Смисъл се сдобих с интерес и любопитство към приключението (има още какво да се желае), но по-важното е че въпросът Какъв е смисълът? се замени със Знам, че има Смисъл! ( придружено с леко кимване на главата, с което да дам вид, че освен, че знам и го разбирам :)). И толкоз.

Някак си етапът на Какъв е Смисълът?, някак беше изпълнен с една мъчнотия, една тежест, безкрайни трудности.

Етапът на Хей, какво е това, а това, а онова? е много по-лек, приятен, радостен, без да е обвързан много много с времето. Или, обвързан е, но по съвсем различен начин – не се оглеждам, дали и кога ще му се види Края :)), а по-скоро че към този момент явно нещо Ни е важно и нещо разглеждаме 🙂

ФиУ-ФиУ 😉

“Човекът В Новото Време”

Има една особена група сънища, която мога безпогрешно да разпозная – не мога да кажа как точно се случва, но в преживяването няма и капка колебание, че информацията, която е вътре е истинна.

Тук става дума именно за един от тази група сънища. Не мога да кажа, че са като редки диаманти, защото не са толкова редки…. Но пък усещането, когато ги има е като да съм получила нещо с изключителна ценност. Обикновено не съм ги търсила, поне не и съзнателно. Но мога да се сетя за един, който съвпадна с много силни намерения по съответната тема. Преживяването на пространството и на мен самата са изключително специфични. Мястото хем е Никъде, хем е Някъде. Но няма обърканост, има някаква вътрешна яснота. Външната реалност не изглежда да е много добре материално структурирана, но форми не липсват. Аз мога да присъствам по различни начини, като без проблем мога да се идентифицирам с всяка своя фиксация на определен пласт. Всеки пласт, като че ли има различна цел като функциониране. На пръв поглед все съм аз, но явно има значение от кой пласт присъствам. Защо е така, нямам никаква представа. Изключително трудно е за описване, дори ако се налага да го направя и само за мен самата. Ако се опитам да го подредя в логическа структура, така че да звучи добре, а не като от устата на луд човек и се активира някаква мъглява съпротива, която започва да поглъща всяка дума ….

Надявам се, след като разкажа сънят да представите ви да добият по-голяма Плътност (нещо, което се оказа че е голяма предизвикателство за мен :))

Същността на тази така наречена от мен група сънища, е да ми дава информация за важни неща, които се случват на генерално ниво – големи промени в Играта, в правилата , посоката или важно събитие. Не знам кой ги избира и защо са точно тези. Възможно е да свързано с личния ми път – все пак и аз съм част от Колективното Съзнание и се влияя от тези събития. Сега като пиша, се сетих за няколко от тази група, които касаят само мен:)), но няма да се поправя, защото и в тях мога да видя как съм свързана с Колективният ни път.

Мисля, че започнах да ги различавам сравнително скоро, преди няколко години.

Основната цел на тези сънища е да ми покажат нещо, което още не се е случило, но не на буквалното му ниво, а и с по-дълбоките му аспекти, и с разширен смисъл също (ако трябва да го разгледам как стои и по вертикалата и по хоризонталата). Или пък нещо, което е животоспасяващо, жизнено важно, фатално за бъдещи Избори или нови умения, които трябва да бъдат развити – инструменти на Човекът във Новото време. Знам, че не ми ги дават в последният момент – ще има “ден-два”, в които да се помъча да ги развия (разбирай “година-две”, може и повече). Идеята е че ще идва момента, в който ще потрябват, ако искаш да стигнеш там на където си се запътил.

Не мисля, че за някой ще е нещо революционно ново. По-скоро е нещо, което тече в Информационния Поток и си намира различни изходни точки към Земята. В случая това е моята 🙂

Сън:

Мястото е някъде в пространството. Знам, че съм част от група хора. Имам някаква близост и принадлежност с тях. Всички са някъде около мен в пространството. Има образи и разговори, които чувам, но са някак по ефирни, безплътни. Въпреки това смисъла на информацията ми е напълно ясен и разбираем.

Следва момент, в който съзнанието ми е някак раздвоено. Подобно на тукашното ни преживяване, на живот в тяло. Нещо като ” Чувам се да казвам :)”… И там беше подобно, но и в двете състояния, съзнанието ми беше по-разширено и разполагах с повече флуидност и с повече информация, с по-свободни сетива. Едното ми Аз заспа (в сънят), но другото наблюдаваше. Аз можех да преживявам едновременно и двете си позиции, от гледна точна на третата си настояща :))) Започнах да сънувам (в сънят). Имаше много вода и започнах да изпадам в паника, имах усещане, че ще се удавя. Някак там мисленето моментално го преживявах като много жива представа, като да се случва наистина. Второто ми аз, което не беше заспало, и само наблюдаваше, в този момент някак си се свърза със заспалото Аз и му изясни, че това нищо не се случва реално, в този момент. Заспалото ми аз се успокои веднага и на всички нива осъзнавах, че това което виждам има цел. Заспалото ми аз, вече беше осъзнато, че се намира в по-особено състояние. В близост се появи една жена, която спеше. Но тя не беше в моето измерение. Ако направим аналогия с този свят, то Аз бях в Астрално тяло, а тя във физическо. Опасността от удавяне беше за нея. Имаше подготвен капан, в който тя щеше да попадне, докато спи. Започнах да и викам “Събуди се! Събуди се! Събуди се!”, като междувременно я бутах, по различни части на тялото. Опитвах се да я събудя, но беше трудно, тя не ме усещаше изобщо. Всеки неуспешен опит да я събудя, ме караше да събирам още повече сили и да крещя и да я бутам още по-яростно. Накрая тя се събуди. Аз си бях свършила работа. Заспалото ми Аз моментално се събуди (в съня), но другото можеше да види какво се случва с жената след това. Огледах се. Тя беше на някакво корабче в морето. Беше нощ и злонамерени сили бяха я насочили към опасно място, където щеше да се удави. Тя отиде на палубата и се огледа. Разпозна опасността и се свърза с някой от нашата група, който щеше да отиде да я вземе от там.

В този момент, се събудих и в тази реалност. Беше от този сорт събуждания, в които си в ясно Съзнание и бистър ум. Нямаше сънливост.

Някак си имах и разбиране за случилото се. Защо трябваше да го преживея.

Това ще се случва в близкото бъдеще! Хората, които са избрали да въплатят Човека във Новото Време, ще трябва да разработят в себе си тези умения за свързване и комуникация. Близките ни хора вече, няма да са задължително около нас, в непосредствена близост. Те ще са ни близки по друг начин, ще се привличаме на енергийно ниво и според намеренията и задачите, които сме си поставили. До сега тази идея ми изглеждаше странна, част от мен дори изпитваше недоверие към такава близост. Затова толкова ги обичам тези Сънища, в тях имам възможност да преживея нещо от бъдещето, нещо което няма как да си представя та да го манифестирам. Тази идея как бъдещето се намесва в настоящето, на никой не е чужда. Но не да видиш, а да преживееш себе си в бъдещето е неописуема. Част от мен е трябвало да “пътува” до там, за да може след това да стигне. Около това движение настояще бъдеще има и други интересни преживявания, но за мен до този момент, от този род са най-вдъхновяващи. Като да съм си взела и душевен сувенир от там. Никога не го забравям, той седи като отделен, нов енергиен източник в мен …. И дори да се намирам на най-безпътаната пътека, знам че има Път, който ще ме отведе на прекрасно място с мечтаните приключения :))

В заключение – не пренебрегвайте практиките, които развиват комуникацията в Астрала, контрол над енергийното ви тяло, приучаване към Осъзнато сънуване. Всичко, което ще развие вашата Ефирна същност. Не са за забавление (само). Ще ни трябват. Поне на тези, които са избрали да минат на друго ниво на Съществуване. Пак напомням – има време докато дойде този момент, но не е чак толкова много. А и някои процеси вече са започнали. Ако излъчим Енергиен сигнал към групата си, мисля че вече ще има резултат 🙂

Библиотеката – “Празната Библиотека”

Озовах се на място, което приличаше на читалня в библиотека. Имаше нещо странно в мястото. Усещането беше като че да не е много реално място – да е извън времето и пространството. В помещението имаше жена, която седеше зад бюро. Според мен, това беше библиотекарката. Бюрото и беше в единият край на стаята, но не срещу вратата или близо до вратата, както би предположил човек. Имаше библиотечни рафтове, но те бяха пълни само с каталози, книги нямаше никакви. Все пак, усещането беше за библиотека. Опитах се да видя нещо в каталозите, но не ми бяха от полза, бяха на непознат за мен език. Аз не знаех какво търся, по-скоро исках да разгледам какво има и да си харесам нещо. Библиотекарката изобщо не ми обръщаше внимание. След малко в читалнята влязоха едно момче и момиче. Говориха на много висок глас – не очаквах на такова място някой да говори на висок глас. Интерпретирах го като някакво високомерие, особено от страна на момичето. Те също не ми обръщаха никакво внимание. Отворих вратата, от която бяха дошли момичето и момчето. Водеше към някакъв коридор, в който имаше наредени някакви столове, като в чакалня. Очевидно момичето и момчето си бяха оставили там нещата – чанти, дрехи и имаше една отворена книга, на Михаил Радуга. Понеже тази книга ме интересуваше, отидох да питам момичето и момчето, дали книгата е тяхна. Момичето рязко ми отговори, че е тяхна и нищо повече не каза. Някой и се обади по телефона и тя отново беше кратка и рязка, говори и бързо затвори. Момичето и момчето бяха си взели по някакъв начин книга, но аз така и не се престраших да попитам библиотекарката… Беше време да тръгвам, но не знаех как да изляза от там. На идване просто се бях появила, но сега търсих изход. Успях да изляза от сградата и се опитвах да се ориентирам къде съм. Мястото ми беше познато и от други сънища, напомняше на реално познато за мен място, но не беше същото. До мен се доближи една жена, която дойде от вътре – не съм сигурна дали беше същата библиотекарка или друга. Усещах я като добронамерена. Каза ми от къде съм дошла и дали искам пак да се върна там. Аз нямах по-добра идея и отвърнах, че искам да се върна пак там. Тя ме упъти – имах два избора и се разделихме.

Затова толкова обичам Сънуването и сънищата – толкова са приказни, пълни със символизъм, който е така наситен с живот. Когато Тук говорим за символизъм, като че той е нещо нереално, като материал за психичното само, като средство дадено явление да бъде мислено и преработено, но някак стои обезценен и обезплътен. А на Оня свят, той е толкова Жив, с такава тежест, че осмисля всичко, че е всичко. Ако успеем да се задържим в тази позиция и този свят започва да изглежда толкова „магичен” ( имам предвид онова особен преживяване, чиято енергия не мога да сравня с нищо), би имал различен смисъл за нас. И това би била реалността, която е била подготвена за нашата опитност на Земната игра. Сега смисълът е подменен и затова всичко е в някаква буквална конкретика, която е разпарчетосана, без връзка и смисъл. Една част от хората явно не искат да потиснат идеята, която носят във себе си и искат да възстановят реалността Тук и продължават да търсят Смисъла т.е. да правят опити да си обясняват събитията и преживяванията си, да развиват способността си да свързват вътрешния си свят с външния (все пак това е една от големите идеи в тази Игра, да има усещане за Вън и Вътре).

Аз лично много ползвам за тази цел Сънуването – да съживява Символа, и когато се появи Библиотекарката в живота ми да изучавам динамиката, която възниква тя провокира. Като че ли това движение, за мен е много по-лесно да стартира от процеса на Сънуване и да се пренесе в Този свят, а не обратното. Та библиотекарката е по-вероятна да я забележа първо в съня, а след това в реалния живот.

Още нещо интересно, което съм забелязала е че ако въпреки всичко сме останали на едно буквално ниво и търсим библиотекарката да се прояви в Този свят само като жена с очила зад бюрото в библиотеката, може и да не случи. Този тип връзки трябва да търсим не само по хоризонтала, но и по вертикала. В моя случай около този сън имах някакво неясно търсене, беше в много суров вид, много интензивно като усещане, но мъгляво като смисъл. Беше ясно, че пасивната страна на помощта и информацията, която е за мен е там, на мое разположение, но все още аз не бях изкристализирала представата за търсенето си, която представа да е отвъд някаква конкретика – като книгата на Радуга, която беше останала извън Читалнята 🙂 Не можем да разберем нещо, дори да е под носа ни, ако не сме готови за него.

В този сън, за мен лично имаше и още много интересна информация разкрита на този жив символичен език, който за сега нямам порив да разглеждам. Но някога може и да се завърна към него…

Енергията на Изобилието – Формули

Енергията на Изобилието, както открих е имплементирана навсякъде, но трудна за разпознаване – на колективно ниво (оказа се, че и на лично ниво също). Най-афишираното и проявление е във формата на пари. А те извадени от смисъла и контекста на Енергията на Изобилието, са ползвани обикновено с перверзни цели (разбирайте го в общия смисъл, не в конкретиката на перверзията, макар че конкретиката не е изключена, но е само частен случай).

Тук възниква въпроса, за кое ниво говоря Съзнание или Несъзнавано …. Не мога да кажа, че ги преживявам като напълно отделни, но все пак мога да ги отгранича, особено когато разпозная онази безпомощност, която ни залива, когато се опитваме да контролираме процес, чиито корени тръгват от сферата Несъзнаваното и съответно се появява желание за още по-силен контрол:)))) Май не е тук мястото за да задълбая в тази тъй голям въпрос – ще е в отделна тема, но има нужда от разяснения по въпроса за това “разпознаване” на Енергията на Изобилието. Затова ще отбележа, че въпреки че сме един организъм, в различните си тела и на различните нива на тези тела, разполагаме с различни инструменти, с които възприемаме информацията и след това я обработваме и ползваме. Та, както нашата съзнателна част може да се чувства безпомощна по отношение на елементи, които са проникнали от Несъзнаваното, така е и обратното. Несъзнаваното преживява безпомощност по отношение на възгледите на Съзнаваното. Затова, повече бихме се приближили до коректното описване на вътрешната ни реалност като взаимоотношения. И колкото по-добре са го осъзнали двете страни, толкова по-добре. Е, да не бързаме да си мислим, че това е достатъчно. Първият етап е осъзнаване на различните ни части и допускане на идеята за взаимоотношения между тях. Но след това … :), откриваме че не можем да общуваме добре и трябва да се поработи по тази част и след като добием смелост и се отправим на това приключение, откриваме че Несъзнаваното е много по-различно от Съзнанието и отново сме в началната точка на безпомощност :))) Та, това е един мисля дълъг …… вероятно дори безкраен процес. И сега мисля, че вече мога да кажа че по различни причини Енергията на Изобилието бива заглушавана, затруднявана като поток в нашия живот, поради гъчкането на множество елементи и от двете сфери на Вътрешния ни свят. Моята представа за тази картинка е като тези герои от филмите, в които някак си са попаднали две съзнания в едно тяло, които се борят за контрол и в една минута сменят по няколко пъти идентичността си и съответно и поведението им е различно. Резултата в реалността вече всеки може да си го представи какъв ще е ….. Ту нещо хубаво ни се манифестира, ту след това го губим, пак борба, пак успех …… Който изследва Играта, чрез Таро карти знае, че има една точно такава карта, която често е интерпретирана като “слаба воля” или подобно, но според мен е резултата от трудностите в общувенето на ниво Съзнавано-Несъзнавано, в случая по отношение на Енергията на Парите. А самата Енргия има милиони перспективи и дава безброй възможности за проявление, тъй като самата тя е Съзнателно Същество. Забавно, ха?!

Това, което ще споделя е в следствие на целенасочена работа в тази посока, като изходната точка беше намерението ми да идентифицирам автоматичните програми, които се задействат по темата за Парите. Докато го правих, открих че това не е никак лесна задача и трябваше да удържам доза съпротиви. От друга страна ме беше обзела онази трескавост, която идва изневиделица и ми помага да свърша задачи, изискващи по-голямо количество Енергия. Със сигурност, аз искам помощ при тези начинания, но при друг може това да не е необходимо. Всеки по своя си начин.

Ще споделя само втората част на този процес, който се случи след като бях идентифицирала известно количество от личните си програми. То се случи до голяма степен спонтанно, но не без желанието ми – като да ходиш по непозната пътечка и да не знаеш къде ще те отведе, но все пак правиш крачките една подир друга 🙂 “Формулировките” не са директно позитивно преобразуване на моите програми, пояснявам в случай, че някой се опита да направи директен обратен превод от втората към първата част. Няма да я споделя, защото смятам, че засяга само мен, а и може да има обратен ефект и някой да започне да си приписва моите програми върху себе си. От друга страна, идентифицирането на собствените програми е особено преживяване, и всеки сам за себе си, трябва да го направи, ако е така е решил.

Още нещо, което ми се струва интересно в самият процес, е че докато търсих програмите, някак естествено започнах да идентифицирам такива и с друго съдържание, не конкретно свързани с Пари, а по-скоро свързани с Изобилието изобщо, с други проявление на тази Енергия. Това е нещо, което не знам кога и как съм го развила или интегрирала, но където и да съм, каквото и да уча и да изследвам, никога не затварям вратите, така че ако нещо иска да влезе в този момент може да го направи и да си пообщуваме 🙂

Та тази втора част, тя е самостоятелна. Няма нужда да правите първата част, през която минах аз – тя отговаря на изследователската ми същност, и за мен тези процеси са изключително забавни, но не за всеки е така. Сигурна съм в това. Проверено е. Целта на втората част беше да покаже истинския облик на Енергията на Изобилието и съответно на Парите. Звучат като т.нар. формули и всеки е свободен да ги ползва, по начин по който го удовлетворява 🙂 Това го препоръчвам, в случай че не може все още да се ориентирате как да отворите собствен канал с тази Енергия. Всеки може да го направи. Абсолютно всеки. Дори и да нямате никаква представа какъв е точно този процес. Ако отправяте упорити, заредени с енергията на желанията ви намерения, в крайна сметка това ще се случи. ( Както казват едни приятели 😉 “Ако не си срещнала техника за това или пък не си си харесала такава – Измисли си!!!) Каналът ще е инсталиран. Тогава ще може да започнете осъзнатите си взаимоотношения с това Същество – Енергията на Изобилието (Както и всички нейни имена, с които тя се подвизава тук.. Все пак сме тук, дет се вика “за разнообразие” :)))) ). Или с друго…

Когато разберем, че светът около нас е Съзнателен, тогава ще усетим интуитивно как да се свърваме и с другите му обитатели :)), дори и да нямат кожа и кости …

Още нещо важно! Не приемайте тези “формули” като мантри, защото те не са това. Те са формата, която добиха моите намерения да преживея Енергията на Изобилието и Парите, на един етап от моето приключение. Те резонират с точно определено съдържание, от различните пластове на феномена, който съм излъчила – мисли, желания, намерения, чувства (съзнавани или несъзнавани). Мисля, че биха били най-полезни за изваждане на ваша лична информация от Несъзнаваното в Съзнанието и също така да се свържете с тази Енергия ( може и с мен, ако не внимавате :))) ). Допускам възможността да откриете и още много приложения, но те не са моя работа…очевидно…

Малко е странно да се използват думи, в някои случаи когато се описва “тази” част от Съществуването – невидимата, от Оня свят. Но все пак трябва да направя някакъв опит за това. Та, когато подхождате към тази енергия, звучи, като да се Свържете с Енергията на Свързването. Да! Не знам кое цените повече вие, и кое е първостепенно, но Енергията на Изобилието, всъщност е Свързващата Енергия на Земята. :))) Има смисъл, нали?! Изглежда, трябва да погледнем диссинхрона с тази Енергия, на масата от хора, от по голям мащаб. Дори не смея още да изследвам този въпрос. За сега съм още на лично ниво.

Не забравяйте: Там някой ви очаква, за да се свържете 🙂 ( Хайде сега, без параноя:) )

П.П. Това е само началото. Ако тръгнете по този път, ще видите колко пъти смисълът, който улавяте ще се променя, и въпреки това ще остава един и същ. Магия.

Формули:

(това определение не розонира добре с мен, сигурно ще го сменя в някой момент….)

Дошло е време за Изобилие и пари в живота ми.

Аз умея да се свързвам и да разбирам законите на Изобилието и енергията на Парите.

Животът е пред мен и искам да го изживея в изобилие и здраве.

Живота ме среща с души във всякаква форма – човешка, животинска, растителна, жива и нежива.

Темата за Изобилието и Парите ме привличат по позитивен начин и ме обогатява все повече и повече.

Чувство на пълнота и удовлетвореност мога да постигна по всякакви разнообразни начини и всички ми носят удоволствие.

Освобождавам потока на Изобилието и Парите, да следват своя собствен ход и начин, когото са част от моя живот.

Всички мои връзки, с всички духовни Същности и Същества, във всеки облик и форма, да са здравословни, взаимни и пълноценни.

Приветствам всички форми и прояви на Изобилието в моят живот. Добре са дошли!

Виждам себе си и другите, през Божите очи и съм изпълнена с любов към себе си и към тях.

Мое право и избор е да изпитам всяко измерение на моята женственост, в този или друг живот.

Другите са способни да видят истинската ми същност и да взимат решения осъзнато, по въпросите, които касаят връзката им с мен.

Хората и същностите, които са избрали да споделят част от Пътя си с мен, са в здравословни, удовлетворяващи взаимоотношения с мен.

Хората и същностите, които срещам по Пътя си в този или други животи, се стремят, както мен към духовно развитие и радост, по Висшите етични космически закони.

Чувството за безопасност, сигурност и уют са част от мен и ме съпътстват навсякъде – в този и в Оня свят, във всяко измерение.

Аз приемам и обичам себе си, както Бог ме обича, където и да съм, с когото и да съм.

Духът и Душата ми ме водят към Благоденствието, моето и на другите, във всичките ми дела на Тоя и на Оня свят.

Всяко нещо, което правя, разглеждам и изучавам на Тоя или Оня свят, ми носи радост и ме доближава до Вселенската мъдрост и Източника, Бог, Създателя.

По моят път срещам съмишленици, с които изпитваме взаимна близост, споделеност и симпатия.

Душата ми е ключът към Изворите, които утоляват жаждата и, на Тоя и на Оня свят.

Всяка моя стъпка ме води към Извора на Живота и това ми носи радост, чувство на сигурност и мир.

Единственото нещо, което може да ме задържи на дадено място, в дадено състояние или тема, е само и единствено Свободната ми воля!!!

Външната реалност ми помага да осъществя и приложа Свободната си воля.

Плодовете на Изобилието са сочни, сладки за мен, носят ми Удоволствие.

Хората и същностите, които срещам по Пътя си, ме обичат и ценят като Божие чедо и като индивидуалност.

Свободна съм от страхове и желания, контролиращи свободните Потоци на Енергиите, които се манифестират в различните Светове. Мога да се свързвам с тях по най-хармоничния начин.

Изобилието и всички други мои съмишленици, от всички Светове, са добре дошли в моите приключения, да ми помагат и подкрепят.

Всяко нещо, което срещам по Пътя си е различна възможност да опознавам Света и Изобилието ми подава ръка в това.

Всеки път, когато се обърна на вътре, към себе си, мога да видя безкрайните начини, по които се излива Божията Любов към мен.

Бог е в мен, във всяка моя стъпка и ми дава Живот и сили да изследвам и да се радвам, чрез неговия Дар.

Мога да видя Божият Дар и Божият Замисъл във всеки, който и път да е избрал.

Моето щастие и радост са ми дадени от Източника, те са неоспорими и недосегаеми като Самият Него!!!

С двете си ръце помагам Нишката на Живота да тече – с едната си ръка да я взимам, а с другата да я давам. Както за мен, така и за другите ще има. С ръцете си помагам да тече, а не да спирам!!!

Добре дошли са всички Същности и Същества, във всеки облик и форма, напреднали в Етичните вселенски закони, да ми помагат и да споделят с мен, дадените им знания. Приемам нишката, за да я предам!

Мога да преживявам себе си, по който начин искам, във всеки един момент, в синхрон с Етичните закони на Вселената.

Сетивата ми са развити и мога да видя предоставените ми възможности, във всяко време и на всяко място.

Водена от Божията Любов и Всемирният Закон, всяка врата е отключена за мен и всеки плод от там е за мен.

Удоволствието ми е топлият ми спомен за връзката ми с Бог!

За мен е очевидно, че тези формули са тясно свързани с моите програми – на мен ми звучат като програмен екзорсизъм 🙂 Имат своите нюанси и мога да усетя как нишките им отиват в различни посоки, но основната Идея е да разбият програмния код.

Въпреки, че това Сънуване ми се случи преди известно време, все още не мога да интегрирам добре, факта с колко много неща е свързана Енергията на Изобилието. Дори с всичко, защото тя е свързващата Енергия. Като се замисля, как повечето хора, включително и аз, я подминават, отблъсват, мразят ….. , а тя съдържа Живота…. Та затруднявайки връзката си с Парите, саботираме и взаимодействието си с Енергията на Изобилието. Аз стигнах до тук през една тема, за друг може да е друга темата, но който иска да има пълноценна опитност в този живот, вероятно на някой етап ще му се наложи да работи по този въпрос.

Нека вдъхновението ви споходи!

От Осъзнат сън към ОИТ (Опитност извън тялото)

Имало едно време, един сън …

Преди да премина към него е важно да направя уточнение, че много често в сънищата си се чувствам по най-различен начин, имам предвид като себеосъзнаване в ситуацията, за което все още не мога да дам категорично обяснение, затова само ще ги препредавам, до колкото ми е възможно .

И така, ще пропусна първата част, защото е твърде лична, а и няма отношение към последвалото развитие, освен като динамика на преход от едно състояние в друго. В първата част на съня, аз съм с разни познати и непознати хора, но не съм неориентирана къде съм и какво правя там. Това усещане го имам често в сънищата и съм се научила професионално да се прикривам, че не знам за какво става дума. Наблюдавам много и се опитвам да не говоря много, да правя като другите. Тук пак беше по-малко напрягащо, защото поне имаше и познати лица, на които малко или много имам доверие.

Та в тази част се лутам в една сграда, като муха без глава из коридорите на една голяма сграда. В този момент към мен започна да се приближава с бясна скорост, някакво много агресивно същество, което до някъде напомня на мъж, не не съвсем. Този път не се изплаших, а осъзнах че това е същество на Страха, застанах срещу него и започнах да му крещя с пълно гърло. Чувството, което изпитвах не беше страх, а някаква особена решителност, която акумулираше голяма сила. В този момент съществото някак се стърчи и като че ли нещо го засмука обратно към дъното на коридора.

Веднага след това в коридора се появи едно момиче, което беше с дълга коса, но някак си беше привела главата надолу и настрани и не можех да я видя. Беше важно да я видя, за да преценя, как е настроена към мен. Видях я. Изглеждаше ми нормално и я заговорих. След това се появи някакво младо момче. Не мога да определя възрастта на нито един от двамата, но бяха доста млади. Заговорих се и с момчето. Не помня точно какво (след това стана ясно, какво съм искала от него 🙂 ). Тръгнахме по едни големи стълби надолу по етажите. Тук сградата, в която се намирах започна да ми напомня за първото ми училище, но някак изглеждаше доста по-различно. Слизайки надолу по стълбите аз продължавах да говоря с тях:

– Аз съм Никой (псевдоним) – представих се аз.

– И аз съм Никой – усмихнах се и си казах, че е голямо весело съвпадение, но в този момент момчето каза:

– И аз съм Никой

– Тогава аз съм в моето подсъзнание – заключих аз, а те закимаха утвърдително. Бях изумена, че имам толкова добре структурирани личности, които функционират така отделно и независимо от мен… Директните наблюдения и открития в Несъзнаваното ми, винаги са били изумително преживяване. Който е работил там, знае че това е като да си в непознат свят – това е обективна реалност, но вътрешна и няма нищо общо с въображение или фантазии или нещо подобно. Там има много живот и сложна структура и закони, като всеки друг свят. Колко ли такива личности има още …

Пристигнахме на най-ниското ниво. Явно това беше крайната ни точка. Там имаше и други хора. Приличаше си наистина на училище. Пред краката ни имаше едни капаци, като на зимник под земята. Момчето Никой ги отвори и си потопи единият крак, за да ми покаже, че там трябва да вляза. Дойде ми веднага мисълта, че не мога да дишам под вода, но пък имах доверие, на момчето, че знае къде ме води. Той се заговори с някой, но аз реших да не го чакам, че от тук нататък трябва да продължа сама.

Скочих вътре. Материята вътре беше със странна консистенция. Приличаше на нещо като гъста вода, заредена с някаква енергия, като желе малко, но не точно … На цвят беше нещо като тъмно сиво-синя. Гмурнах се цялата вътре и взех съзнателно решение да опитам да дишам. Не знам, дали е било точно дишане, но притесненията ми че няма да мога да дишам отдолу изчезнаха и се чувствах нормално. Сега трябваше да се справя с тъмнината. На теория знаех доста неща. На практика ми се случваше за първи път, точно по този начин да се случва – стъпка по стъпка и да съм осъзната. Започнах усилено да мисля, че това е енергийното ми тяло и трябва да “активирам” неговите сетива, да се адаптирам към него. Започнах да чувам разни неща около мен. Разбрах, че съм “пристигнала” някъде, но още не виждах нищо. Беше ме страх в опита си да видя, да не отворя очите на физическото си тяло. Затова започнах само да мисля : “ВИЖДАШ, ВИЖДАШ, ВИЖДАШ …” и нещата около мен започнаха да се проясняват. И стана ясно като бял ден. Бях невероятно щастлива. Не знам, дали съм била по-щастлива някога … Виках на ум : ” АЗ ВИЖДАМ, АЗ ВИЖДАМ, АЗ ВИЖДАМ …” . Не можете да си представите каква еуфория беше.

Тук има някаква част, която ми се губи като спомени, но си спомням, че мястото беше много спокойно. С много хубава природа, хубава природа. Лек ветрец. Имаше разни къщи на доста голямо пространство, тук-таме хора. Като село, но като никое друго село на Земята. Срещнах един човек и му казах, че съм от Другия свят (явно си мислех, че Другият свят е единствената алтернатива на неговият Свят 🙂 )

– Аз имам ли къща тук? – попитах го аз

– Да, имаш, голяма … – посочи ми в някаква посока в далечината, в която виждах само хълмове. Но се сетих, че тук придвижването трябва да е с намерение и затова го прекъснах:

– Аз ще отида сама.

Започнах да си мисля: “В КЪЩИ, В КЪЩИ, В КЪЩИ … ” и познайте какво се случи 🙂 Е, не се върнах съвсем в изходно положение, но се върнах в Несъзнаваното си отново пред дървените капаци, които покриваха онази странна материя. Отново се гмурнах в нея. Пак трябваше да мина съзнателно през етапите на адаптация на “дишането” и “проглеждането”. Този път беше доста по-лесно, защото вече знаех какво ме очаква и какво трябва да правя. Появих се в някаква дървена сграда – много чистичка и новичка. Колкото и да описвам, няма да мога да я опиша съвсем, защото там всичко изглежда по-различно. Като да се опитвам да обясня каква е разликата между анимацията и реалния свят за нас. Та там е нито като нашата реалност, нито като анимация :). Та това беше нещо като къщичка и пълна с малки прасенца и някаква проста технология, поне на мен така ми изглеждаше. Всичко беше много хубаво и чистичко. Прасенцата също – малки, розови и чистички. Като че ли ми се стори, че машината трябва да подрежда прасенцата. Няма особен смисъл. Те започнаха да ме заобикалят, да любопитстват. Не се страхувах или притеснявах от тях, но търсих начин да изляза. Загледах се в някаква дупка, но тогава едно малко момче отвори едни кепенци пред мен, пак беше на някакво ниво под земята. Момчето ме гледаше учудено:

– Здравей, аз съм от Другия свят – отново се похвалих аз :))) – Знаеш ли за него? – момчето ми кимна утвърдително – Какво е това – попитах го, сочейки към прасенцата и технологията.

– Това са вейлксове – отговори ми момчето.

– Мислих, че така се казват машините за летене.

– Така се казваха преди. Сега ги произвежда ….. ( тук не помня какво име ми казва) ….

Аз все още бях невероятно щастлива, че съм успяла да стигна до там:

– Аз ще отида да се поразходя и да поразгледам – казах му аз.

На същото място бях се върнала, от първия ми опит. Беше все така хубаво, спокойно, просторно, слънчево, зелено… Наслаждавах се на лекият ветрец, взирах се в далечината в планините и хълмчетата… Аз се отпуснах и се носих в безтегловност по вятъра – като в морето, но някак тук се усещах по-лека и имаше полъх … Наистина голяма радост, голямо блаженство.

Близо до мен вървеше една баба и държеше в ръцете си няколко житни класа. Нещо правеше с тях – като да ги реди в определен ред. Зачудих се, че е стара и в Този свят. Помислих си, че така може да изглеждат старите души. Не можех да си обясня, защо е избрала тази форма и затова вкарах логика явно:)) Имаше странно излъчване. Аз го разчитах, като че е луда. Отидох близо до нея, ако мога с нещо да и помогна. Тогава тя набута класовете в устата си и започна да прави нещо като “пърденето” с тревички, които ние правим. Отдалечих се от нея и като се обърнах, тя се беше навела до земята и ги ядеше. Странна работа.
Имаше и едно мостче наблизо. По него вървеше една пухкава циганка, която изглежда се ядосваше на нещо. Аз бях все така щастлива и развълнувана и наблюдавах с голям интерес. Като се доближих до нея, тя ми каза, че иска да откаже цигарите, а беше захапала една. По някое време, започнах да усещам нечие присъствие зад мен, някой който е съсредоточил вниманието си върху мен. Усещах го отчетливо и постепенно ми привлече вниманието – видях го с периферията, че беше мъж:

– Виждааам теее – казах, закачливо шеговито аз.

Той нищо не отговори, но се опита да се завърти и да се престори, че е случайно там.

– Казах ти, виждам те – казах отново аз и този път се обърнах към него. Не го разгледах добре, но някак изпитвах радост, че съм го срещнала.

– Аз вече мога да виждам – похвалих се и на него. Той само ме гледаше благо. Беше доста по-едър от мен. Макар, че частно казано, обикновено нямам никаква представа аз как изглеждам, и тук беше така, но че беше много по-висок от мен беше ясно. Метнах се на врата му и го попитах:

– А ти кой си? Ти кой си? – усещах някаква необяснима привързаност, но не можех да си спомня кой е. Той продължи да ме гледа все така благо, но не ми отговори нищо.

– Ще те видя ли в Другия Свят? – попитах го аз.

– Не – сигурно ми отговори той.

По някаква неясна за мен причина, това толкова много ме разстрои, че се захлупих да плача, върху гърдите му. Тази интензивна емоция моментално ме върна в тялото. Връщането не прилича на събуждане изобщо. Няма никаква сънливост или преходен период на осъзнаване. Пристигнах си в тялото в пълно будно съзнание, с пълния пакет с емоции …

*Не мисля, че тук има какво много да обяснявам. Сънят е доста добре описан, а и всеки който го е прочел малко или много вече има някаква платформа, през която да го преработи.

Само ще допълня, че този сън не е напълно случаен, защото от години по един или друг начин аз работя по тази част – работа със сънища, работа с Несъзнаваното ми, намерения за ОИТ, спонтанни ОИТ, както и предварителни подготвителни сънища, духовни практики в посока на разширяване на Съзнанието с намерение за преход към СвръхСъзнание …Така че, при мен нещата винаги се случват, с много положени усилия и във времето. От друга страна, сънищата винаги са били по много и интересни и странни. Вероятно като компенсация, че осуетявах всеки случай на контакт с другата, по-фината реалност, защото се включваше автоматично силен Страх, който ме връщаше обратно в тялото. Разбира се, дълги години сънищата съм ги възприемала като някаква даденост, без да се замислям, каква информация ми разкриват или за произхода им. Когато започнах да ги записвам, припомнянето се увеличи многократно. А сега мога да кажа, че до толкова се е развила тази част, че се е обособило като ново сетиво, на което аз разчитам, колкото и на другите си такива.

Ще уточня, че ще пиша и споделям, само толкова, колкото се е проявило в някаква форма на положителен отклик и ми носи усещане за лекота и радост. Затова на този етап спирам да коментирам, а в случай че нещо по тази тема и сън се активира на ново ще го допълня 🙂